Бащиците, те да са живи!

Епизод №3 от поредицата в канала на – „Ех, футболе, футболе!“, този път ще акцентира върху една от вечните теми в родния футбол. Моделът „Бащица“, който дълги години разделя и обединява, носи успехи, ала и периоди на управленски срам…

„Българският футбол не е това, което виждаме по телевизията – той е една особена вселена със свои закони, страсти и зависимости. Колкото и да ни се иска да приличаме на модели като този на Борусия (Дортмунд), където феновете имат ключова дума, реалността у нас е различна – без „бащиците“ клубовете просто не оцеляват. Венци Стефанов, Христо Крушарски, Илиян Филипов, Кирил Домусчиев, Цветомир Найденов – харесваме ги или не, без тях няма Славия, Локо (Пд), Ботев (Пд), Лудогорец или ФК ЦСКА 1948.

Вината не е само в тях. Феновете често се сърдят, че билетът струва 12 вместо 2 лева, а когато клубовете пускат акции или абонаментни карти – интересът е минимален.

Имаше кампании за събиране на средства в ЦСКА, Ботев (Пд) и Спартак (Варна), но малцина реално подкрепяха, въпреки непрестанните съвети към собствениците. Феновете на Левски успяха за определен период, но в края всичко отново опря до намирането на спонсор…

Истината е проста – не е работа на привържениците да издържат един клуб!

Днешният модел с „бащица“ не е успешен, защото превръща клубовете във феодални владения, където решава един човек. Но именно това придава онази екзотика, която странно ни привлича. Ние самите сме зависими от постовете на Найденов, интервютата на Венци или колорита на Крушарски. Може би някой ден следващите поколения ще живеят с идеята, че футболът се крепи на колектив, а не на един човек. Дотогава – оставаме в този омагьосан кръг“.

Разгърнатите мисли по тази тема на Ивайло Димитров, може да гледате в прикаченото видео.