Източник на снимката: nullАС 23 бележи 5 на Марсилия преди 90 години
Как ли ще се справи сега Левски?
- 17/11/2026
На 26 ноември Левски гостува на Марсилия в поредния си мач от основната фаза на Лига Европа. Европейският шампион за 1993 г. вече се е срещал с родни представители, като в съзнанието на масовия фен е жив „бижутерския“ гол на Христо Йовов срещу фокейци през 2005 г., както и сблъсъка на ЦСКА със скъпата селекция на Бернар Тапи в четвъртфинал за КЕШ през 1990 г. (поражение с общ резултат 1:4). Малко известен факт е, че през 1936 г. френският тим гостува в България и губи и двете си срещи със столичните Славия и АС 23, като Офицерския спортен клуб дори успява да се разпише 5 пъти във вратата на гостите.
Началото на тази история е поставено през февруари 1936 г., когато АС 23 предприема смело за времето си турне във Франция. След като правят равенство 3:3 с Антиб и 1:1 срещу Ница, българските представители се насочват към Марсилия за сблъсъка си с местния Олимпик, който трябва да се състои на 16 февруари. Заедно с тима е главният редактор на вестник „Спорт“ Иван Селвелиев, който разказва за впечатленията си в поредица от материали, озаглавени „На Лазурния бряг с един български тим“. Ето как изглежда срещата с Марсилия, спечелена от домакините с 2:1 през неговия поглед:
„Трябваше да се играе срещу сборния тим на Прованс, в чийто състав, болшинството от играчите бяха на марсилския „Олимпик“. Кокетният стадион е изпълнен от около 8000 зрители, които преди това наблюдаваха интересния ръгби мач за шампионата на Южна Франция. Излизането на тима на АС 23 е посрещнато с големи симпатии от присътствуващите. Софиянци правят „сефте“ на новите си, купени от Франция фланелки. Тимът е в следния състав: Дермонски, Аначков и Балъкчиев, Каменски, Байкушев и Бушев; Стайков, Ангелов, Тодоров, Аструг и Йорданов. Янакиев с гипсираната си ръка, остана да наблюдава мача от трибуните.

Във френския тим чуждестрания елемент бе застъпен с четири играчи, от които най-забележителната личност бе австриеца Курка, заемащ поста бек. Още с първия удар играта взе неочакван за нас обрат. Французите, отлично сложени физически се впуснаха в много бързо темпо отлични във високата топка и играта с глава, те веднага разбиха тима на АС 23 и още в 5-ата минута топката бе в мрежата на Дермонски. В по малко от 10 минути марсилците водеха вече с 2:0. Вторият гол дойде от дузпа, направена от Байкушев, който при едно много критическо положение, застанал на вратата, спря топката с ръце. Окопитването в софийския тим дойде много късно. Нападението се организира и в момент на една отлично подета комбинация, Ангелов отбеляза великолепен гол, който за жалост бе единствен до края на мача. Вторият хафтайм (б.а. полувреме) тима на АС 23 показа, че ако иска може да владее играта.Във всеки момент когато топката се сваляше ниско, французите бяха просто безпомощни. Но това не можеше да трае, защото играчите на АС 23 в този мач се показаха много слаби особенно в комбинативно и техническо отношение. От 10 подадени топки от играчи на АС 23, едвам три можаха да отидат на място—другите бяха давани в краката на противника. И най-големите усилия, поне за изравняване резултата, отиваха на праздно, едно поради горните причини, второ поради липсата на съобразителност у нападателите и трето, поради липсата на център хафбек почти в целия втори хафтайм, Байкушев бе само фигурант. Една стара рана—скъсване на влакна в бедрения мускул—се бе отворила отново, и „Мими" нямаше вече възможност да даде това, което може. Единствените играчи, които се наложиха на терена бяха Дермонски, „резервния“ бек Балъкчиев, който днес бе великолепен, Каменски, който във всичките три мача даде установена и добра игра, и Ангелов. Стайков този път необикновено предпазлив, за да не кажем страхлив, не можа да направи абсолютно нищо. Тимът на АС 23 излезе победен от този мач. Макар че резултата 2:1 е много нормален и се получава при среща на противници с почти еднаква стойност, за АС 23 той е значителна загуба, защото тимът можеше да победи. След мача, играчите се извиняваха донякъде с много мекия и тревист терен, с който не са свикнали. Това до известна степен може да е право, обаче, мисля, че има и друга причина. Тя се потвърди и след мача. А тя е, че тимът на АС 23 морално не е подготвен за едно такова турне.”
Противно на последното изречение представителите на Офицерския спортен клуб продължават пътуването си с променлив успех – 1:1 със сборен отбор на Монпелие, 3:2 срещу сборен тим на Ним, 4:1 с Рен, 11:2 срещу сборен отбор на Льо Ман и 2:3 от Страсбург. Седмичникът “Football” отделя място на българския тим в началото на тази поредица от мачове и споменава, че срещата с Антиб най-добрия играч на терена е бил Димитър Байкушев.

Когато Марсилия връща визитата в края на юни, фокейци пристигат в София в качеството си на шести във френското първенство. Играещ треньор на тима е унгарецът Йожеф Айзенхофер, а през сезона мачове записват двама негови сънародници, споменатия вече австриец Курка, испанец (Пепито Алкасар), арменец (Арменак Ереванян), швейцарец (Фердинанд Брухин) и италианец (Стефано Бистолфи). В многобройните контроли са използвани играчи от множество националности – шотландец, алжирец, гърци, югославянин и т.н. Планирани са 2 мача – на 20 юни срещу АС 23 и на 21-и срещу Славия, като и двете срещи се състоят на игрището на Офицерския спортен клуб. Интересно е, че международните мачове срещу френския тим са предшествани от сблъсъци от шампионата на столичната Първа дивизия – Славия-ФК 13 (2:0) и Шипка-България (2:0).
Срещу АС 23 Марсилия изиграва отлично първо полувреме, след което води в резултата с 2:0. Появата в игра на почивката на Каменски (вероятно става въпрос за Борислав Каменски от ФК 13) изцяло променя хода на събитията и домакините правят пълен обрат след голове на Михаил Стефанов (55-а), Любомир Ангелов (65-а) и Владимир Тодоров (66-а). Марсилия изравнява 2 минути по-късно, но Вучко Йорданов (78-а) и отново Стефанов (86-а) оформят крайното 5:3. Впечатление в репортажа на „Спорт“ прави една расистка ремарка, изразяваща стила на тогавашната преса – „И французите направиха размествания. Те поставиха своя негър, сигурно повече за атракция, отколкото да засили тима им. Защото той бе най-лошия на терена.“ Потърпевшият от това описание е Мохамед Генауи, известен във Франция с прозвището Черното чудо. Според запазените статистики обаче той е автор на едно от попаденията в двубоя, заедно с югославянина Лоянчич, докато един от головете на гостите е с неизвестен реализатор.

За мача със Славия Марсилия е без титулярния си вратар и френски национал Лоран ди Лорто, както и контузения Алкасар. И тук ситуацията до голяма степен се развива по сценария от предходната среща – надмощие на фокейци преди почивката и отстъпление след паузата. Головете в 7-ата и 25-ата минута (вероятно на второто полувреме) са дело на „левия инсайд“ и „центърфорът“ – изключително „детайлно“ обяснение за епохата, както е ставало въпрос и от други материали.
Последствието от тези мачове е фактът, че е договорено сборен отбор на Славия и АС 23 да гостува на Марсилия, а покрай това да изиграе още няколко приятелски срещи, включително в Алжир и Тунис. Българската група, включваща по 7 представители на отбор, отпътува за средиземноморското пристанище и излиза срещу домакините на 23 август. Това, на което стават свидетели зрителите на срещата обаче е истински погром – 8:2. С 4 гола се отчита Марио Затели, на 2 пъти бележи унгарецът Вилмош Кохут, а по едно попадение добавят Емил Зермати и Марсел Микел. „Гостите играят един отворен футбол, малко ефикасен, но преди всичко имаха слаба отбранителна линия“, дипломатичен е „Ауто“ (предшественик на днешния „Екип“). След поражението българската сборна формация не играе други мачове във Франция, а известна реабилитация за голямата загуба ще бъде факта, че в края на сезон 1936-37 Марсилия ще спечели шампионската титла – нещо, което придава още по-голяма стойност на по-ранните им победи.
Началото на тази история е поставено през февруари 1936 г., когато АС 23 предприема смело за времето си турне във Франция. След като правят равенство 3:3 с Антиб и 1:1 срещу Ница, българските представители се насочват към Марсилия за сблъсъка си с местния Олимпик, който трябва да се състои на 16 февруари. Заедно с тима е главният редактор на вестник „Спорт“ Иван Селвелиев, който разказва за впечатленията си в поредица от материали, озаглавени „На Лазурния бряг с един български тим“. Ето как изглежда срещата с Марсилия, спечелена от домакините с 2:1 през неговия поглед:
„Трябваше да се играе срещу сборния тим на Прованс, в чийто състав, болшинството от играчите бяха на марсилския „Олимпик“. Кокетният стадион е изпълнен от около 8000 зрители, които преди това наблюдаваха интересния ръгби мач за шампионата на Южна Франция. Излизането на тима на АС 23 е посрещнато с големи симпатии от присътствуващите. Софиянци правят „сефте“ на новите си, купени от Франция фланелки. Тимът е в следния състав: Дермонски, Аначков и Балъкчиев, Каменски, Байкушев и Бушев; Стайков, Ангелов, Тодоров, Аструг и Йорданов. Янакиев с гипсираната си ръка, остана да наблюдава мача от трибуните.

Във френския тим чуждестрания елемент бе застъпен с четири играчи, от които най-забележителната личност бе австриеца Курка, заемащ поста бек. Още с първия удар играта взе неочакван за нас обрат. Французите, отлично сложени физически се впуснаха в много бързо темпо отлични във високата топка и играта с глава, те веднага разбиха тима на АС 23 и още в 5-ата минута топката бе в мрежата на Дермонски. В по малко от 10 минути марсилците водеха вече с 2:0. Вторият гол дойде от дузпа, направена от Байкушев, който при едно много критическо положение, застанал на вратата, спря топката с ръце. Окопитването в софийския тим дойде много късно. Нападението се организира и в момент на една отлично подета комбинация, Ангелов отбеляза великолепен гол, който за жалост бе единствен до края на мача. Вторият хафтайм (б.а. полувреме) тима на АС 23 показа, че ако иска може да владее играта.Във всеки момент когато топката се сваляше ниско, французите бяха просто безпомощни. Но това не можеше да трае, защото играчите на АС 23 в този мач се показаха много слаби особенно в комбинативно и техническо отношение. От 10 подадени топки от играчи на АС 23, едвам три можаха да отидат на място—другите бяха давани в краката на противника. И най-големите усилия, поне за изравняване резултата, отиваха на праздно, едно поради горните причини, второ поради липсата на съобразителност у нападателите и трето, поради липсата на център хафбек почти в целия втори хафтайм, Байкушев бе само фигурант. Една стара рана—скъсване на влакна в бедрения мускул—се бе отворила отново, и „Мими" нямаше вече възможност да даде това, което може. Единствените играчи, които се наложиха на терена бяха Дермонски, „резервния“ бек Балъкчиев, който днес бе великолепен, Каменски, който във всичките три мача даде установена и добра игра, и Ангелов. Стайков този път необикновено предпазлив, за да не кажем страхлив, не можа да направи абсолютно нищо. Тимът на АС 23 излезе победен от този мач. Макар че резултата 2:1 е много нормален и се получава при среща на противници с почти еднаква стойност, за АС 23 той е значителна загуба, защото тимът можеше да победи. След мача, играчите се извиняваха донякъде с много мекия и тревист терен, с който не са свикнали. Това до известна степен може да е право, обаче, мисля, че има и друга причина. Тя се потвърди и след мача. А тя е, че тимът на АС 23 морално не е подготвен за едно такова турне.”
Противно на последното изречение представителите на Офицерския спортен клуб продължават пътуването си с променлив успех – 1:1 със сборен отбор на Монпелие, 3:2 срещу сборен тим на Ним, 4:1 с Рен, 11:2 срещу сборен отбор на Льо Ман и 2:3 от Страсбург. Седмичникът “Football” отделя място на българския тим в началото на тази поредица от мачове и споменава, че срещата с Антиб най-добрия играч на терена е бил Димитър Байкушев.

Когато Марсилия връща визитата в края на юни, фокейци пристигат в София в качеството си на шести във френското първенство. Играещ треньор на тима е унгарецът Йожеф Айзенхофер, а през сезона мачове записват двама негови сънародници, споменатия вече австриец Курка, испанец (Пепито Алкасар), арменец (Арменак Ереванян), швейцарец (Фердинанд Брухин) и италианец (Стефано Бистолфи). В многобройните контроли са използвани играчи от множество националности – шотландец, алжирец, гърци, югославянин и т.н. Планирани са 2 мача – на 20 юни срещу АС 23 и на 21-и срещу Славия, като и двете срещи се състоят на игрището на Офицерския спортен клуб. Интересно е, че международните мачове срещу френския тим са предшествани от сблъсъци от шампионата на столичната Първа дивизия – Славия-ФК 13 (2:0) и Шипка-България (2:0).
Срещу АС 23 Марсилия изиграва отлично първо полувреме, след което води в резултата с 2:0. Появата в игра на почивката на Каменски (вероятно става въпрос за Борислав Каменски от ФК 13) изцяло променя хода на събитията и домакините правят пълен обрат след голове на Михаил Стефанов (55-а), Любомир Ангелов (65-а) и Владимир Тодоров (66-а). Марсилия изравнява 2 минути по-късно, но Вучко Йорданов (78-а) и отново Стефанов (86-а) оформят крайното 5:3. Впечатление в репортажа на „Спорт“ прави една расистка ремарка, изразяваща стила на тогавашната преса – „И французите направиха размествания. Те поставиха своя негър, сигурно повече за атракция, отколкото да засили тима им. Защото той бе най-лошия на терена.“ Потърпевшият от това описание е Мохамед Генауи, известен във Франция с прозвището Черното чудо. Според запазените статистики обаче той е автор на едно от попаденията в двубоя, заедно с югославянина Лоянчич, докато един от головете на гостите е с неизвестен реализатор.

За мача със Славия Марсилия е без титулярния си вратар и френски национал Лоран ди Лорто, както и контузения Алкасар. И тук ситуацията до голяма степен се развива по сценария от предходната среща – надмощие на фокейци преди почивката и отстъпление след паузата. Головете в 7-ата и 25-ата минута (вероятно на второто полувреме) са дело на „левия инсайд“ и „центърфорът“ – изключително „детайлно“ обяснение за епохата, както е ставало въпрос и от други материали.
Последствието от тези мачове е фактът, че е договорено сборен отбор на Славия и АС 23 да гостува на Марсилия, а покрай това да изиграе още няколко приятелски срещи, включително в Алжир и Тунис. Българската група, включваща по 7 представители на отбор, отпътува за средиземноморското пристанище и излиза срещу домакините на 23 август. Това, на което стават свидетели зрителите на срещата обаче е истински погром – 8:2. С 4 гола се отчита Марио Затели, на 2 пъти бележи унгарецът Вилмош Кохут, а по едно попадение добавят Емил Зермати и Марсел Микел. „Гостите играят един отворен футбол, малко ефикасен, но преди всичко имаха слаба отбранителна линия“, дипломатичен е „Ауто“ (предшественик на днешния „Екип“). След поражението българската сборна формация не играе други мачове във Франция, а известна реабилитация за голямата загуба ще бъде факта, че в края на сезон 1936-37 Марсилия ще спечели шампионската титла – нещо, което придава още по-голяма стойност на по-ранните им победи.









