Източник на снимката: startphoto.bg Светльо Вуцов: Титлата все още е мечта, предстоят ни 6 финала
"Чувствам се уникално в клуба"
- 23/04/2026
Вратарят на Левски Светослав Вуцов даде интервю за предаването „Домът на футбола“ по Дием спорт. Основният акцент в него бе предстоящото дерби с ЦСКА, но не бяха подминати почти всички теми, свързани със „сините“ и неговото индивидуално представяне в тима. Ето какво каза той.
– Светльо, как се чувстваш в Левски, малко повече от година, след като подписа със „сините“?
– Чувствам се уникално. Всеки един ден е наслада за мен да съм на стадиона, да участвам в тренировъчния процес и да помагам с каквото мога на отбора.
– Имало ли е момент от тези 14 месеца, в които си в Левски, в който да си съжалявал, че си взел това решение?
– Не! Никога не съм съжалявал. Нито за това, нито за другите големи решения в кариерата ми и се наслаждавам на това, което постигаме със съотборниците ми.
– Ти си само на 23 години, а вече имаш около 200 мача зад гърба си в мъжкия футбол, около 50 сухи мрежи и 50 мача за Левски. Всичко това превръща ли те в един от лидерите на Левски, въпреки крехката ти възраст?
– Това е една суха статистика, която само ме радва. Аз мога да бъда лидер на отбора като помагам, като вдъхвам на момчетата самочувствие, увереност и спокойствие. Аз мразя да се говори за лидери извън терена. Смятам, че на терена трябва да се показва кой е лидер и кой не.
– Да те върна към твоя дебют за Левски – на 30 март 2025 година на „Герена“ срещу Ботев Пд. Какво беше чувството да си в тунела при излизането и после по време на самия мач?
– Чувството беше неописуемо. Може би за първи път изпитах притеснение и в тунела, и после на терена. Но в хода на мача се поотпуснах и придобивах все по-голямо самочувствие, докато намеря своя ритъм и се отърва от притеснението. Но беше голяма тръпка, няма как да го скрия.
– Кога си по-щастлив – когато спасиш дузпа или когато отборът побеждава?
– Със сигурност, когато отборът побеждава, защото дори и да не спася, когато си свършим работа и се поздравим с успеха, винаги съм щастлив.
– Каква е ролята на Хулио Веласкес, на щаба му и конкретно на Божидар Митрев за твоето развитие? Поне отстрани изглежда, че с Божидар Митрев сте изключително близки?
– На всеки от тях ролята е доста голяма, защото всеки един ден те ми помагат да се усъвършенствам, показват ми детайли, върху които трябва да наблягам, да подобрявам играта си и да израствам и съм им доста благодарен. А лично за Божидар Митрев само добри думи мога да кажа. Винаги застава плътно зад мен, дава ми съвети и ми помага. И каквото и да направя знам, че той винаги е моята опора и мога да разчитам за всичко на него.
– Преди малко каза за някои цифри, че са суха статистика, но ще ти кажа още една. На първо място си по мачове в първенството, като само ти и Анатолий Господинов от Арда имате по 30 мача без смяна. Ти си с 12 сухи мрежи, а той – с 13. Втори си в тази класация, но пък си номер 1 по спасени дузпи – две от две. Това са цифри само от първенството. Какво показват те според теб, какво се крие зад тях?
– Зад тях се крие ежедневна работа – както моя, така и на целия отбор и колективно раздаване на терена. Дори да завърша без суха мрежа до края на сезона, ако изпълним целите си, ще бъда много щастлив.
– Фамилия Вуцови има голяма тежест на „Герена“. На теб тежи ли ти?
– Често казано не. От малък съм свикнал с тази фамилия и с това напрежение винаги да го има. За мен е чест и привилегия, че вървя по стъпките на дядо си, който е оставил голяма следа в Левски. Всеки ден, когато дойда на тренировка, виждам негова снимка сред тези на други легенди на Левски и това само ме прави щастлив.
– Баща ти също е силно свързан с Левски. От него какви съвети получаваш?
– От него постоянно получавам съвети, но може би най-важното, което ми казва, е, че вратарят винаги е виновен и че трябва да свиквам винаги да съм виновен.
– Сега ви предстоят 6 решителни мача или така да го кажем – 6 финала. Това, което най-много вълнува феновете на Левски сега, е готов ли е отборът за тези 6 финала?
– Да, както каза ти, това са 6 финала. Готови сме психически, физически, ментално -всякак. И всичко ще се реши на терена.
– Титлата мечта ли е все още, или сте наясно, че вече всичко си зависи изцяло от вас, за да я вземете.
– Все още е мечта, защото нищо не сме постигнали. Имаме 6 мача, в които трябва да вземем максимален брой точки и ако го направим вече можем да говорим, че титлата е реалност и да й се насладим.
– След 30 изиграни кръга сте на първо място с 10 точки пред втория. С какво Левски превъзхождаше до този момент останалите и кое беше това, заради което имате в момента тази преднина?
– Смятам, че си го извоювахме с постоянството, което показахме през цялата година, с добрите ни игри и невероятен колектив на терена и извън него и с много себераздаване.
– Сега ви предстои мач с ЦСКА. Последният завърши 1:1. Какво според теб трябва да промени Левски, за да успее този път да вземе трите точки?
– Това какво трябва да променим най-добре ще ни каже старши треньорът. Както видяхме последното дерби почти го бяхме взели, изравниха ни в последните минути, но смятам, че тези мачове са повече на битка, а чисто футболното отстъпва на битката и борбата.
– Как се печелят такива дербита – с хладен ум и разумна игра или по-скоро като се водиш от емоцията и подкрепата на публиката?
– Може би е съвкупност – по малко и от двете. Но в тези дербита в последните години трудно се вкарват голове, има повече единоборства и фалове. Разчита се много и на статичните положения и може би напрежението, което се създава покрай тези мачове, влияе да не се получават много качествени двубои.
– Има ли фаворит преди един такъв двубой според теб?
– Според мен никога няма фаворит в такива мачове.
– Това изравняване на ЦСКА в последните минути на предишния мач дава ли им някакво психологическо предимство преди сблъсъка, който ви предстои сега?
– Според мен не, защото те имаха мач за Купата с Лудогорец, а ние имаме цялата седмица да се подготвим добре и няма как да ни повлияе психически тези гол.
– А каква е ролята на феновете в един такъв двубой?
– Ролята на феновете е изключително важна, защото през цялото време те вдигат, правят трудна комуникацията между нас футболистите долу на терена, но най-хубавото е, че пред толкова много фенове винаги се раздаваш и няма как да се скриеш.
– Усети ли се липсата на Хулио Веласкес на последното дерби?
– Може би се усети, защото не можеше да дава наставления в реално време долу на пистата, но смятам, че ни подготви перфектно през седмицата и спазихме неговите указания. Така че усети се липсата му, но и неговите помощници се справиха блестящо.
– Какъв треньор е Хулио Веласкес?
– За мен е много добър треньор. Отличава го това, че винаги е спокоен, разговоря индивидуално с всеки един футболист, гледа винаги футболистите да сме предразположени да работим и да спазваме тактическите му указания.
– Отново те връщам към дербито, гледал си го от трибуните, от резервната скамейка, бил си и участник в него. Къде най-трудно се преживява?
– Най-трудно се преживява на резервната скамейка, защото когато си на терена и в мача не го усещаш толкова трудно, адреналинът те държи. Но на пейката е най-трудно. При всяко минаване на центъра трепериш да не вземе да стане нещо, а няма с какво да помогнеш, седиш и чакаш. Така че за мен най-трудно е от резервната скамейка.
– Какво би означавала една победа над ЦСКА за теб, тъй като все още нямаш такава с екипа на Левски?
– За жалост нямам. Дай Боже през уикенда да я постигна. Ще означава много и че сме една идея по-близо до целта ни.
– А за тази цел говорите ли в съблекалнята, или гледате само мач за мач?
– Винаги гледаме мач за мач и се подготвяме спрямо конкретния противник.
– Кой мач с екипа на Левски никога няма да забравиш?
– Реванша с Апоел Беер Шева.
– Най-силното ти качество?
– Играта с крака.
– Кои е най-бързият футболист в Левски?
– Сангаре.
– А най-техничният?
– Майкон.
– Кой е лидерът в съблекалнята?
– Георги Костадинов.
– А кой е най-забавен?
– Асен Митков.
– Кой пуска музиката в съблекалнята?
– Кристиан Димитров.
– А каква е музиката?
– Всякаква.
– Кой най-добре се облича?
– Асен Митков.
– А най-зле?
– Алдаир.
– Ако има дузпа в последната минута за Левски, кой ще я бие?
– Евертон Бала.
– С какво би се почерпил след победа – бира или безалкохолна напитка?
– Безалкохолна напитка.
– Любимата ти песен на агитката?
– Хайде всички да дерем гърла. Да развеем сини знамена…
– Светльо, как се чувстваш в Левски, малко повече от година, след като подписа със „сините“?
– Чувствам се уникално. Всеки един ден е наслада за мен да съм на стадиона, да участвам в тренировъчния процес и да помагам с каквото мога на отбора.
– Имало ли е момент от тези 14 месеца, в които си в Левски, в който да си съжалявал, че си взел това решение?
– Не! Никога не съм съжалявал. Нито за това, нито за другите големи решения в кариерата ми и се наслаждавам на това, което постигаме със съотборниците ми.
– Ти си само на 23 години, а вече имаш около 200 мача зад гърба си в мъжкия футбол, около 50 сухи мрежи и 50 мача за Левски. Всичко това превръща ли те в един от лидерите на Левски, въпреки крехката ти възраст?
– Това е една суха статистика, която само ме радва. Аз мога да бъда лидер на отбора като помагам, като вдъхвам на момчетата самочувствие, увереност и спокойствие. Аз мразя да се говори за лидери извън терена. Смятам, че на терена трябва да се показва кой е лидер и кой не.
– Да те върна към твоя дебют за Левски – на 30 март 2025 година на „Герена“ срещу Ботев Пд. Какво беше чувството да си в тунела при излизането и после по време на самия мач?
– Чувството беше неописуемо. Може би за първи път изпитах притеснение и в тунела, и после на терена. Но в хода на мача се поотпуснах и придобивах все по-голямо самочувствие, докато намеря своя ритъм и се отърва от притеснението. Но беше голяма тръпка, няма как да го скрия.
– Кога си по-щастлив – когато спасиш дузпа или когато отборът побеждава?
– Със сигурност, когато отборът побеждава, защото дори и да не спася, когато си свършим работа и се поздравим с успеха, винаги съм щастлив.
– Каква е ролята на Хулио Веласкес, на щаба му и конкретно на Божидар Митрев за твоето развитие? Поне отстрани изглежда, че с Божидар Митрев сте изключително близки?
– На всеки от тях ролята е доста голяма, защото всеки един ден те ми помагат да се усъвършенствам, показват ми детайли, върху които трябва да наблягам, да подобрявам играта си и да израствам и съм им доста благодарен. А лично за Божидар Митрев само добри думи мога да кажа. Винаги застава плътно зад мен, дава ми съвети и ми помага. И каквото и да направя знам, че той винаги е моята опора и мога да разчитам за всичко на него.
– Преди малко каза за някои цифри, че са суха статистика, но ще ти кажа още една. На първо място си по мачове в първенството, като само ти и Анатолий Господинов от Арда имате по 30 мача без смяна. Ти си с 12 сухи мрежи, а той – с 13. Втори си в тази класация, но пък си номер 1 по спасени дузпи – две от две. Това са цифри само от първенството. Какво показват те според теб, какво се крие зад тях?
– Зад тях се крие ежедневна работа – както моя, така и на целия отбор и колективно раздаване на терена. Дори да завърша без суха мрежа до края на сезона, ако изпълним целите си, ще бъда много щастлив.
– Фамилия Вуцови има голяма тежест на „Герена“. На теб тежи ли ти?
– Често казано не. От малък съм свикнал с тази фамилия и с това напрежение винаги да го има. За мен е чест и привилегия, че вървя по стъпките на дядо си, който е оставил голяма следа в Левски. Всеки ден, когато дойда на тренировка, виждам негова снимка сред тези на други легенди на Левски и това само ме прави щастлив.
– Баща ти също е силно свързан с Левски. От него какви съвети получаваш?
– От него постоянно получавам съвети, но може би най-важното, което ми казва, е, че вратарят винаги е виновен и че трябва да свиквам винаги да съм виновен.
– Сега ви предстоят 6 решителни мача или така да го кажем – 6 финала. Това, което най-много вълнува феновете на Левски сега, е готов ли е отборът за тези 6 финала?
– Да, както каза ти, това са 6 финала. Готови сме психически, физически, ментално -всякак. И всичко ще се реши на терена.
– Титлата мечта ли е все още, или сте наясно, че вече всичко си зависи изцяло от вас, за да я вземете.
– Все още е мечта, защото нищо не сме постигнали. Имаме 6 мача, в които трябва да вземем максимален брой точки и ако го направим вече можем да говорим, че титлата е реалност и да й се насладим.
– След 30 изиграни кръга сте на първо място с 10 точки пред втория. С какво Левски превъзхождаше до този момент останалите и кое беше това, заради което имате в момента тази преднина?
– Смятам, че си го извоювахме с постоянството, което показахме през цялата година, с добрите ни игри и невероятен колектив на терена и извън него и с много себераздаване.
– Сега ви предстои мач с ЦСКА. Последният завърши 1:1. Какво според теб трябва да промени Левски, за да успее този път да вземе трите точки?
– Това какво трябва да променим най-добре ще ни каже старши треньорът. Както видяхме последното дерби почти го бяхме взели, изравниха ни в последните минути, но смятам, че тези мачове са повече на битка, а чисто футболното отстъпва на битката и борбата.
– Как се печелят такива дербита – с хладен ум и разумна игра или по-скоро като се водиш от емоцията и подкрепата на публиката?
– Може би е съвкупност – по малко и от двете. Но в тези дербита в последните години трудно се вкарват голове, има повече единоборства и фалове. Разчита се много и на статичните положения и може би напрежението, което се създава покрай тези мачове, влияе да не се получават много качествени двубои.
– Има ли фаворит преди един такъв двубой според теб?
– Според мен никога няма фаворит в такива мачове.
– Това изравняване на ЦСКА в последните минути на предишния мач дава ли им някакво психологическо предимство преди сблъсъка, който ви предстои сега?
– Според мен не, защото те имаха мач за Купата с Лудогорец, а ние имаме цялата седмица да се подготвим добре и няма как да ни повлияе психически тези гол.
– А каква е ролята на феновете в един такъв двубой?
– Ролята на феновете е изключително важна, защото през цялото време те вдигат, правят трудна комуникацията между нас футболистите долу на терена, но най-хубавото е, че пред толкова много фенове винаги се раздаваш и няма как да се скриеш.
– Усети ли се липсата на Хулио Веласкес на последното дерби?
– Може би се усети, защото не можеше да дава наставления в реално време долу на пистата, но смятам, че ни подготви перфектно през седмицата и спазихме неговите указания. Така че усети се липсата му, но и неговите помощници се справиха блестящо.
– Какъв треньор е Хулио Веласкес?
– За мен е много добър треньор. Отличава го това, че винаги е спокоен, разговоря индивидуално с всеки един футболист, гледа винаги футболистите да сме предразположени да работим и да спазваме тактическите му указания.
– Отново те връщам към дербито, гледал си го от трибуните, от резервната скамейка, бил си и участник в него. Къде най-трудно се преживява?
– Най-трудно се преживява на резервната скамейка, защото когато си на терена и в мача не го усещаш толкова трудно, адреналинът те държи. Но на пейката е най-трудно. При всяко минаване на центъра трепериш да не вземе да стане нещо, а няма с какво да помогнеш, седиш и чакаш. Така че за мен най-трудно е от резервната скамейка.
– Какво би означавала една победа над ЦСКА за теб, тъй като все още нямаш такава с екипа на Левски?
– За жалост нямам. Дай Боже през уикенда да я постигна. Ще означава много и че сме една идея по-близо до целта ни.
– А за тази цел говорите ли в съблекалнята, или гледате само мач за мач?
– Винаги гледаме мач за мач и се подготвяме спрямо конкретния противник.
– Кой мач с екипа на Левски никога няма да забравиш?
– Реванша с Апоел Беер Шева.
– Най-силното ти качество?
– Играта с крака.
– Кои е най-бързият футболист в Левски?
– Сангаре.
– А най-техничният?
– Майкон.
– Кой е лидерът в съблекалнята?
– Георги Костадинов.
– А кой е най-забавен?
– Асен Митков.
– Кой пуска музиката в съблекалнята?
– Кристиан Димитров.
– А каква е музиката?
– Всякаква.
– Кой най-добре се облича?
– Асен Митков.
– А най-зле?
– Алдаир.
– Ако има дузпа в последната минута за Левски, кой ще я бие?
– Евертон Бала.
– С какво би се почерпил след победа – бира или безалкохолна напитка?
– Безалкохолна напитка.
– Любимата ти песен на агитката?
– Хайде всички да дерем гърла. Да развеем сини знамена…






