Източник на снимката: startphoto.bg

Няма такъв отбор! И светът трябва да ни завижда! (част 2)

Честито на Естония! Следващият да заповяда!
  • 17/11/2026
Сподели:
Просто ще обявим ново начало. Признавам, не очаквах националният ни отбор да приеме написаното толкова присърце, но момчетата отново ме изненадаха приятно. Загубиха с 1:2 в Талин и осигуриха на родния футбол поредната великолепна възможност да започне всичко отначало. Направо ми се иска да си бях заложил заплатата на този сценарий! Впрочем, ако БФС някога реши да назначи човек, който да прогнозира бъдещето на националния отбор, с удоволствие бих изпратил автобиографията си. Работата изглежда сравнително лесна.

Най-напред държа да поздравя нашите национали за поредното историческо постижение. Естония никога досега не беше побеждавала България, дори гол не бяхме допускали, но всяко хубаво нещо си има първи път. И кой, ако не ние, ще помогне на един приятелски народ да преживее подобна радост? Другите национални отбори събират точки, победи и трофеи, а ние събираме благодарности. Превърнали сме се в нещо като футболна благотворителна организация. Посещаваме различни държави, носим добро настроение на домакините и си тръгваме с ценен опит. Ако продължаваме така, скоро на някое летище ще ни посрещнат с хляб и сол, духова музика и плакат „Благодарим ти, България!“.

И все пак срещата в Талин предложи нещо, което заслужава специално внимание. България вкара гол! Да, правилно прочетохте. В противниковата врата, при това без съдействие от местната защита под формата на автогол. Светослав Ковачев се разписа в края на първото полувреме и за кратко създаде опасната илюзия, че можем да вземем нещо от този мач. Поздравления за момчето, разбира се, защото попадението си беше хубаво. Само че след почивката естонците си спомниха срещу кого играят, поведоха отново и спокойно доведоха нещата до логичния им завършек. Нашите също не настояваха особено да развалят празника. Все пак домакините толкова години са чакали тази победа. Някак си неудобно щеше да бъде точно сега да им я отнемем.

Не мога да не отбележа и очевидния напредък в защитен план. Само три дни по-рано Исландия ни вкара пет гола, а Естония успя да се задоволи с два. Това си е сериозна крачка напред! Ако продължим да намаляваме допуснатите попадения с подобно темпо, след няколко срещи може дори да стигнем и до нула. Тогава вече ще можем с основание да обявим, че реформите дават резултат. Разбира се, ще трябва да помислим и как да вкарваме голове, но нека не бъдем максималисти. Не може всичко наведнъж.

Още по-възхитително е, че след победното попадение на Естония в 60-ата минута разполагахме с достатъчно време за реакция. Домакините дори останаха с човек по-малко в заключителните минути. Но нашите национали демонстрираха завидно самообладание и изобщо не се поддадоха на изкушението да се възползват от ситуацията. Какъв характер, каква дисциплина! Други отбори биха се нахвърлили върху съперника при числено превъзходство, ние предпочитаме да запазим добрите отношения. В крайна сметка това е Лига на нациите, а не Лига на конфликтите. Защо да си разваляме приятелството заради някаква точка?

След двубоя временният селекционер Атанас Рибарски също даде своя принос към богатата съкровищница на българската футболна мисъл. Разбрахме, че сме имали достатъчно подавания в наказателното поле на съперника, но не сме стигнали до удар. Прекрасна концепция! Изнасяме топката, организираме атака, приближаваме се до вратата и точно когато всички очакват да последва удар, решаваме да проявим сдържаност. Защо да затрудняваме противниковия вратар? Човекът също е на работа, има семейство, вероятно го чакат вкъщи. Няма нужда да му създаваме излишно напрежение.

Рибарски определи и допуснатите голове като „необясними“. Ето това вече е сериозен проблем, който според мен излиза далеч извън компетенциите на един футболен треньор. Щом толкова години не можем да си обясним защо ни вкарват елементарни голове, предлагам БФС да потърси помощ от Българската академия на науките. Може да се включат физици, математици, специалисти по квантова механика, а защо не и някой екстрасенс за всеки случай. Тук очевидно става дума за явление, което не се подчинява на познатите закони на футбола. Топката се движи към нашата врата, защитниците наблюдават внимателно, вратарят се опитва да реагира и накрая, напук на всички очаквания, тя се озовава в мрежата. Пълна мистерия!

Ако оставим загадките настрана, статистиката от участието ни в Лигата на нациите направо плаче за специално издание. Четири точки в шест мача, една победа, едно равенство, четири загуби и голова разлика 4:12. Трето място в група с Исландия, Естония и Люксембург. Предлагам тези цифри да бъдат поставени на видно място в сградата на БФС, за да напомнят на бъдещите поколения какво означава постоянство. Нека бъдем справедливи, да поддържаш толкова устойчиво ниво на разочарование също изисква усилия. В един момент човек започва да се притеснява не дали България ще загуби, а дали случайно няма да вземе да победи и да развали цялата статистическа красота.

По същото време снощи Германия разби Нидерландия с 5:0, а ние само три дни по-рано паднахме със същия резултат от Исландия. Виждате ли приликата между нашия национален отбор и Бундестима? Естествено! Юрген Клоп е поискал от своите футболисти пет гола и те са му ги осигурили. При нас дори не се налага да ги искаме. Получаваме си ги автоматично, без излишни разговори. Ние, естествено, не сме като германците, ние даваме шанс на всеки да се почувства сред най-добрите.

И докато цяла Европа вече мисли за следващите си цели, у нас предстои най-вълнуващото събитие във футболния календар. Изборът на нов национален селекционер! Любимият ми период, защото тогава изведнъж всичко отново става възможно. Появяват се нови кандидати, нови идеи, нови концепции, започват анализи, обсъждания и обещания. Ще се говори за подмладяване, дисциплина, промяна на манталитета и правилна посока. Пак ще чуем как трябва да се работи с децата, как е необходима дългосрочна стратегия и как резултатите няма да дойдат веднага.

Представям си и първата пресконференция на новия наставник. Ще бъде мотивиран, амбициозен и убеден, че разполагаме с качествени футболисти. Ще каже, че е наблюдавал отбора, че има ясна идея и че му трябва малко време. После ще дойде първият мач, първата грешка в защита, първият „необясним“ гол и първото обещание, че сме си взели поука. След още няколко срещи вероятно отново ще се замислим дали не е време за промяна. Нищо лично към бъдещия селекционер, просто сценарият е толкова добре познат, че мога да му кажа репликите още преди да е подписал договора.

Тук обаче ще си позволя да бъда сериозен, защото, колкото и да се шегуваме, истината е болезнена. И тя не е, че България просто е загубила от Естония. Това вече не ни изненадва, ама изобщо. Някога подобен резултат щеше да предизвика буря. Днес е просто поредният вторник, в който националният отбор е намерил нов начин да ни разочарова. Проблемът отдавна не се изчерпва с няколко футболисти, поредния треньор или една грешна смяна. Става дума за система, която години наред произвежда оправдания по-бързо, отколкото футболисти. И ако някой продължава да вярва, че само с нов човек на пейката ще се превърнем в сериозен отбор, вероятно още чака и обещаните успехи от предишните десетина нови начала.

Не искам да обвинявам само момчетата, които излизат на терена. Сигурен съм, че и на тях не им е приятно да губят, да бъдат освирквани и да се превръщат в обект на подигравки. Но някой трябва най-после да обясни защо десетилетия наред българският футбол върви в една и съща посока, а непрекъснато ни убеждават, че сме тръгнали по правилния път. Вече започвам да подозирам, че навигацията ни е настроена някъде към ядрото на планетата. И колкото по-упорито следваме указанията, толкова по-далеч сме от големия футбол.

Но стига съм развалял хубавото настроение. Все пак изпращаме поредна забележителна година, в която националният отбор отново доказа, че граници за него няма. Поне когато става дума за падане надолу в европейската футболна йерархия. Помогнахме на още един съперник да запише историческа победа, обогатихме собствената си колекция от разочарования и натрупахме безценен международен опит.

А сега предстои най-хубавото. Пауза, равносметка, нов треньор, нови надежди, нови обещания и, разбира се, ново начало. Вече сериозно обмислям да предложа на БФС да регистрира израза като запазена марка. Ще бъде жалко някой друг да започне да го използва толкова успешно.

Преди ден завърших статията си с мисълта, че ако не победим Естония, просто ще обявим ново начало. Днес си давам сметка колко несправедлив съм бил към българския футбол. Защото той не се нуждае от ново начало след всяка загуба. Той от години живее в едно безкрайно начало.

Александър Линдарев, Arenasport.bg

Подобни новини

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР