Източник на снимката: nullКристиян Балов - малко футбол в голямата българска тъмнина
Би било престъпление, ако в опитите си да спасим останалото, успеем да изгасим и него
- 10/10/2026
В българския футбол напоследък е толкова тъмно, че дори една искра е способна да освети цял стадион. Кристиян Балов е точно такава. И не говоря единствено за головете му с националната фланелка, които сами по себе си са достатъчно сериозна заявка за титулярно място. Говоря за нещо, което все по-рядко виждаме у нашите футболисти – онова естествено усещане за играта, при което топката не изглежда като чуждо тяло, а като средство да измислиш нещо, което останалите дори не са забелязали.
Балов има техника, която му позволява да се измъква от неудобни ситуации, увереност да потърси индивидуално решение и най-вече смелост да поеме отговорност. Като десничар, който обича да атакува отляво, той може да влиза навътре и да търси завършващото действие, но притежава достатъчно футболен интелект, за да бъде полезен и зад нападателя. Разбира се, има още много да учи, особено в играта без топка и постоянството в отделните фази, но на 20 години никой не очаква завършен продукт. По-важното е, че при него материалът е налице, а това вече е рядкост, когато говорим за български национал.
Затова и продължава да ми бъде необяснимо как Александър Димитров успя да пренебрегне Балов в първите два мача от Лигата на нациите. Впрочем, при онова управление грешните решения бяха толкова много, че вероятно отсъствието на младока от терена трябва да мине за сравнително дребно прегрешение. След раздялата с Димитров временният селекционер Атанас Рибарски поправи тази несправедливост, даде шанс на таланта в следващите две срещи и получи най-красноречивия възможен отговор – гол при победата с 2:0 над Люксембург. При това попадение имаше повече футбол, отколкото в немалка част от предишните ни национални мъки. И ако наистина искаме да изградим нещо различно, Кристиян трябва да бъде налаган като титуляр, а не да чака поредния селекционер да открие качествата му.
Трансферът от Славия в Цървена звезда за 3 милиона евро също не е случаен. В Белград никой няма да му постеле червен килим само защото е талантлив българин, а конкуренцията там е способна бързо да приземи всеки, който реши, че вече е постигнал нещо. Балов обаче вече загатна за възможностите си с гол и асистенция в първите си четири шампионатни участия, а след една от изявите му се появиха дори сравнения с Христо Стоичков. Да наречеш 20-годишен футболист „новия Стоичков“ е огромен комплимент, но и опасен товар, особено когато говорим за българско момче, което тепърва трябва да си извоюва място в чужбина. Нека първо стане истинският Кристиян Балов. Ако успее да се наложи в Цървена звезда, ще е преминал през школовка, която може да му отвори далеч по-големи врати.
Има и нещо символично в цялата история. Балов е своеобразна витрина на българския футбол, който толкова често обявяваме за окончателно фалирал откъм талант. Ето че Славия е успяла да създаде играч, за когото сериозен чуждестранен клуб плаща милиони и който още с първите си стъпки при мъжете на България показва, че има какво да предложи. Длъжни сме да го развиваме разумно, без да го товарим с очакването сам да оправи всичко, което поколения ръководители и треньори не успяха. Националният отбор трябва да му даде сцена, на която да израства, а не да го превръща в поредния талант, който гледаме отстрани и се чудим защо не е получил достатъчно шансове.
Кристиян Балов няма да спаси сам българския футбол и би било несправедливо да очакваме подобно нещо от него. Но когато сред толкова посредственост се появи момче, което действително може да играе, поне трябва да имаме разума да го запазим и смелостта да му се доверим. Нека поне този път не пречим на таланта да си свърши работата. Че ако и Балов не успее да отлепи ютията, скоро ще забравим какво е да гледаме български футболист с удоволствие.
Балов има техника, която му позволява да се измъква от неудобни ситуации, увереност да потърси индивидуално решение и най-вече смелост да поеме отговорност. Като десничар, който обича да атакува отляво, той може да влиза навътре и да търси завършващото действие, но притежава достатъчно футболен интелект, за да бъде полезен и зад нападателя. Разбира се, има още много да учи, особено в играта без топка и постоянството в отделните фази, но на 20 години никой не очаква завършен продукт. По-важното е, че при него материалът е налице, а това вече е рядкост, когато говорим за български национал.
Затова и продължава да ми бъде необяснимо как Александър Димитров успя да пренебрегне Балов в първите два мача от Лигата на нациите. Впрочем, при онова управление грешните решения бяха толкова много, че вероятно отсъствието на младока от терена трябва да мине за сравнително дребно прегрешение. След раздялата с Димитров временният селекционер Атанас Рибарски поправи тази несправедливост, даде шанс на таланта в следващите две срещи и получи най-красноречивия възможен отговор – гол при победата с 2:0 над Люксембург. При това попадение имаше повече футбол, отколкото в немалка част от предишните ни национални мъки. И ако наистина искаме да изградим нещо различно, Кристиян трябва да бъде налаган като титуляр, а не да чака поредния селекционер да открие качествата му.
Трансферът от Славия в Цървена звезда за 3 милиона евро също не е случаен. В Белград никой няма да му постеле червен килим само защото е талантлив българин, а конкуренцията там е способна бързо да приземи всеки, който реши, че вече е постигнал нещо. Балов обаче вече загатна за възможностите си с гол и асистенция в първите си четири шампионатни участия, а след една от изявите му се появиха дори сравнения с Христо Стоичков. Да наречеш 20-годишен футболист „новия Стоичков“ е огромен комплимент, но и опасен товар, особено когато говорим за българско момче, което тепърва трябва да си извоюва място в чужбина. Нека първо стане истинският Кристиян Балов. Ако успее да се наложи в Цървена звезда, ще е преминал през школовка, която може да му отвори далеч по-големи врати.
Има и нещо символично в цялата история. Балов е своеобразна витрина на българския футбол, който толкова често обявяваме за окончателно фалирал откъм талант. Ето че Славия е успяла да създаде играч, за когото сериозен чуждестранен клуб плаща милиони и който още с първите си стъпки при мъжете на България показва, че има какво да предложи. Длъжни сме да го развиваме разумно, без да го товарим с очакването сам да оправи всичко, което поколения ръководители и треньори не успяха. Националният отбор трябва да му даде сцена, на която да израства, а не да го превръща в поредния талант, който гледаме отстрани и се чудим защо не е получил достатъчно шансове.
Кристиян Балов няма да спаси сам българския футбол и би било несправедливо да очакваме подобно нещо от него. Но когато сред толкова посредственост се появи момче, което действително може да играе, поне трябва да имаме разума да го запазим и смелостта да му се доверим. Нека поне този път не пречим на таланта да си свърши работата. Че ако и Балов не успее да отлепи ютията, скоро ще забравим какво е да гледаме български футболист с удоволствие.
