Източник на снимката: startphoto.bg

Адрес „400 000“

Или история за една безумна такса
Сподели:

Помните ли едно от култовите предавания по БНТ, преди много, много години – „Адрес 4000“. Част от младите ни читатели, сигурно го чуват за първи път. Друг сегмент от аудиторията и пък най-вероятно имат бегла представа за телевизионната продукция. Тя има за цел да предостави възможност за запознанства за самотни хора, но освен обявите, в него се разискват и проблеми като: самотата, брака, любовта и общуването между половете изобщо. Или казано накратко, първото място в телевизионния ефир, където всеки можеше да изкаже душевните си терзания.

Макар от вече дълги години да е „на трупчета“, „Адрес 4000“ отприщи навика на българина да използва медийното пространство, за да дава гласност на своите несгоди. Една тематика пък е сред любимите му за обругаване – родният ни футбол.

В последните месеци, фенове, активни функционери и футболисти, използваха информационния канал, за да акцентират върху най-големия проблем, според тях, на Първа лига, а именно – наличието на ненужно голям брой чуждестранни състезатели. Легионери без класа, които, видиш ли, изяждат хляба на младите ни таланти и превръщат първенството ни в продукт, лишен от каквото и да е качествено съдържание. И своеобразната кампания имаше своя триумф, тъй като новото ръководство на БФС се вслуша във воплите им за промяна.

И се взеха РЕШЕНИЯТА!

Роди се „Адрес 400 000“!

Всеки отбор от Първа лига ще трябва да започва мач с поне четирима български играчи, а общо в групата за дадена среща – минимум петима (с поне един до 21 г.). Ако не искат да спазват това, клубовете могат да платят такса от 400 000 лв. на сезон, вместо да декларират и изпълняват правилото. Средствата пък ще се разпределят между останалите отбори. В допълнение, БФС разреши до седем чужденци извън ЕС в състава, но за 6‑ти и 7‑ми ще трябва да се плаща по 40 000 лв. на човек – общо до 80 000 лева. И както казаха силните хора от базата в Бояна: „Целта на мерките е да стимулират повече български играчи да получават шанс, особено в стартовите състави“.

Премислени или не чак толкова, взетите решения предизвикаха по-голяма полемика, отколкото инициативата изобщо да бъдат взети такива. Изникнаха множество общи и частни проблеми, които поставиха БФС в разкрачена ситуация. И отново – угодия нямаше!

Поне за мен, големият въпрос е защо 400 000 лева? Компесаторната такса, като идея е адекватна, но размерът ѝ е „символичен“. Хубаво, тя би могла да стопира мераците за създаването на нови Хебър или Крумовград, превърнали се бастион на чуждестранните играчи, но по какъв начин тя би могла да спре Лудогорец, ЦСКА, та дори и Левски.

Часове след приемането на промените, от Разград веднага информираха, че ще платят въпросната сума, за да използват пълния си набор от футболисти извън България. Как могат „орлите“ да бъдат изплашени с 400 000 лева, при положение, че само годишната заплатата на един от среднокачествените им играчи надхвърля гореспоменатата сума. Същото важи за „червени“ и „сини“.

Та, нали очакваме точно тези тимове да се превърнат в шанс за най-добрите български футболисти, които спечелването на трофеи и провеждането на мачове от високо европейско ниво, да се превърнат в стожерите на един далеч по-силен национален отбор!? Вместо това, селекции от ранга на Арда и Черно море се превръщат в основния ни снабдител на национали. Извинете! Колкото и качествени да са тези два тима, няма как при положение, че за тях 3/4-място у нас е колосален успех, да очакваме точно техните лидери да класират България на голям спортен форум.

Далеч по-логична изглеждаше идеята, таксата да бъде с още една нула, поне 4 млн. лева! Така първо Лудогорец и ЦСКА щяха поне малко да се замислят за своето решение, а също и БФС щеше да прибере някаква по-значима сума. Ако математиката влезе в употреба, 800 000 лева ще бъдат разпределени между останалите 14 тима от Първа лига, което прави по 57 000 лв. за всеки. Е кажете, тези пари как ще решат някой важен проблем. Максимум ще са в помощ за съдийските такси, някои режийни, тук-таме позабравен транш и до там.

А нямаше ли да е идейно, искащите да си плащат, да бъдат ангажирани с дадена социална кауза или инфраструктурен проект на конкурент от елита, където вече една далеч по-висока такса да бъде използвана максимално ефективно.

Както се казва обаче: „Законът е врата в полето“ и тя лесно ще бъде финтирана от грандовете ни. Решава този, който има пари. И ножицата в класите ще с разтваря. Не очаквайте побългарените тимове да бъдат равностойни на тези със скъпоплатените чужденци. Дори и някои епизодични мачове не ще блокират надпреварата между два или три коня на върха.

Бръкнем ли още по-надълбоко в раната, задължението да имаш задължителен брой българи, но без рестрикция за годините им, прави така, че всеки тим от елита ще иска да залага на опита. Като са наши – да са качествени. Така по примера на Левски с Ради Кирилов, или на ФК ЦСКА 1948 – с Боби Цонев и Наско Илиев, Арда с Вутов и Карагарен, изведнъж за състезателите до 21 години единственото място се явява…резервната скамейка.

Да не говорим, ако стартира извращението със смяна на футболисти, в пета, десета минута, само за да се заобиколи правилото. Този филм вече сме го гледали!

Тъжен бе фактът, че не се взе и красноречиво решение за Втора лига, където е цяло безумие използването на чужденци. А такива вече има, при това немалко, и в Трета лига.

Бъдете сигурни предаването „Адрес 400 000“ в българския футбол тепърва започва. Дадено безчестие веднага ще отприщи гнева на хора като Венци Стефанов, например, които веднага ще обърнат палачинката след първоначалната еуфория от решението на Изпълкома. Драмите и личните терзания ще бъдат налице.

Сред равните отново има по-равни, а след куп очаквани брожения, логиката сочи едно, очаквайте реформа на реформата на реформата!

Ех, футболе!



Подобни новини

Оставете коментар