На 26 февруари ръководството на ЦСКА официално обяви назначението на новия си спортен директор – Пауло Нога. Ангажирането на португалеца определено впечатли футболната ни общественост, тъй като у нас пристигна личност с над 20 години опит в разработването на тренировъчни методики, ефективен скаутинг процес, структуриране и управление на футболни академии и реализиране на успешни проекти.

Нога имаше, и все още е ангажиран с нея, мисията да развие ефективно спортно-техническата структура на ЦСКА. Наречете ме прекалено критичен, но изминаха четири месеца, през които видяхме прекалено малко от португалеца! А визитката му задължава!

С оглед на това, че в българския футбол почти нищо не се случва, ръководителите винаги са облагодетелствани от това, че работят ли правилно, то резултатите могат да проличат за отрицателно време. Поне на повърхността, Нога е длъжник.

За момента футболното му IQ е негов верен съюзник, защото няколкото му презентации накараха журналисти и фенове да цъкат с език и ахват от идеите му. „Ще, ще, ще, ще“ обаче не връща ЦСКА на мястото, което му подобава. Нещо повече, с Нога в управата, „армейците“ приключиха по катастрофален начин един трагичен сезон – загуба от финала за Купата на България срещу Лудогорец и горчиво поражение с дузпи от Арда в баража за Лигата на конференциите.

Точно в периода март – май, Нога трябваше да покаже класата си като ръководител. Тогава ЦСКА се колебаеше в изявите си и Александър Томаш непрестанно биваше с единия крак извън клуба. По европейски обаче, португалецът демонстрира толеранс, който в този случай не даде положителен ефект. Месец преди раздялата с гореспоменатия специалист стана ясно, че спортният директор е натоварен с отговорността да намери нов старши-треньор.

Вариантът с Пауло Бенто наистина звучеше сюрреалистично, но пък и Рикардо Са Пинто също не бе лош вариант. Нито един от тях обаче не пристигна на „Армията“, а оправданието, че отборът няма да играе европейски клубни турнири малко издиша. ЦСКА разполага с пари, амбициозен проект и добри основни за надграждане, нима е трудно да убедиш свой сънародник да заработите заедно. Е, явно тази мисия на Нога не беше изпълнена и в крайна сметка в ЦСКА дойде Душан Керкез. „Трансфер“, който не изисква чак такава футболна експертиза, защото дори и бай Добри можеше да даде мнение, че бившият наставник на Ботев е достатъчно качествен, за да получи мястото на треньорската скамейка.

Диого Дало (Манчестър Юнайтед), Оскар Боб (Манчестър Сити), Фабио Виейра (Порто), Витиня (Пари Сен Жермен) и много други. Това са футболистите, за чието изграждане Нога има ключова роля. И по този параграф португалецът има да поработи доста, защото Георги Чорбаджийски и Петко Панайотов, по-скоро са му наследство. И за да не бъдем безкрайно критични, привличането на Мартин Сораков и Теодор Иванов, може би с крачка в правилната посока.

Друг позитив на Нога е, че според думи на хора в клуба, той прави всичко по силите си, за да могат служителите от „червената“ структура да придобият допълнителна квалификация. Гледа се обаче работата на повърхността, защото ЦСКА е социален феномен, вълнуващ огромна маса привърженици, свикнали да виждат своя тим в триумфираща роля.

Липсата на ефективност от Нога, естествено може да е сигнал и за нещо по-различно. Няма как да знаем какви са отношенията му с останалата част от ръководството, но го има и съмнението за липса на добра стиковка с изпълнителния директор Радослав Златков. Последният за момента понесе своите негативи, тъй като хора като Филип Филипов и Христо Стоичков вече на всеослушание го обвиниха в липса на професионализъм и качества, за да бъде на тази позиция в ЦСКА.

Липсата на успехи прави ситуацията при „червените“ повече от напрегната. Точно това трябва да провокира оптимални действия от всички служители в клуба. С оглед на отговорната си позиция, а и сериозната заплата, която получава, Пауло Нога трябва да защити реномето си с повече видима работа в спортно-технически план. След месеците на аклиматизация у нас, ибериецът трябва да е разбрал, че тук европейските порядки бързо трябва да бъдат побългарени…

Само с презентации и мъдри думи не става. Фитилът на „червеното“ търпение е изключително къс, запомнете го, г-н Нога.