Завръщането на Станислав Генчев в българския футболен елит беше само въпрос на време. След няколкомесечна пауза, в която събра мислите си, анализира случилото се и изглади съмненията в личната си философия, той отново поема сериозна отговорност. Този път (или отново) в Локомотив (София), при това с ясната мисия – реванш!

Възмездие спрямо онези, които го отписаха. Които с лека ръка го лепнаха в графата „несполучливи експерименти“. Знаете за кой става въпрос: най-вече пред ръководителите на Левски, които го отпратиха с лека ръка след първата по-сериозна буря. Генчев бе набеден за нещо, което не е. В „синята“ храм го посрещнаха с доверие, но го изпратиха с разочарование – не толкова заради резултатите, колкото заради очакванията, които не дочакаха реализация.

Истината е, че Левски под негово ръководство не беше лош отбор. Напротив – четвърто място, при равни точки с втория, организирана защита и идея в игровата схема. Да, отборът не блестеше, но печелеше. И тъкмо когато започна да набира скорост, колата беше спряна. Или по-точно – предадена на Хулио Веласкес, който просто я подкара оттам, откъдето Генчев я бе паркирал. В крайна сметка испанецът изведе тима до второто място и участие в Лига Европа, но останаха съмненията, че по-голяма част от работата беше свършена от Станислав.

Сега обаче обстановката е различна. Локомотив (София) не е изтънчена лимузина, а здрава железничарска машина, която трудно „отлепва“ по релсите. Миналият сезон бе кошмарен – въртележка от треньори, липса на идентичност, криза на доверие и сериозен риск от изпадане. Добре, че я имаше стабилизацията в края, дело на Тони Велков, Ратко Достанич и... Спас Делев, че да се задържат „черно-белите“ в елита без да се стигне дори до позорен бараж със селекция от Втора лига.

И ето, че Генчев се качва на локомотива. Но този път релсите са подготвени, гарата е осветена, а билетът сякаш е еднопосочен – към възраждането. Локомотив вече разполага с далеч по-сериозен бюджет и управленски подход, който загатва за европейски модел. Веселин Стоянов, клубният бос, заслужава уважение – не просто за финансовата инжекция, а за визията, която постепенно се материализира в „Надежда“.

Трансферите също подсказват дългосрочен план. Генчев избира внимателно – Реян Даскалов, Ерол Дост, Христо Митев, Теодор Иванов, Мартин Величков, Митко Митков и др., които не са просто попълнения, а фигури за изграждане на гръбнак от български футболисти. Такъв, какъвто преди години носеше успехи на „железничарите“ както у нас, така и в Европа.

А до него – верният щаб. Живко Миланов и Йордан Господинов са изпитани бойни другари, а с включването на Данаил Иванов – преподавател в НСА и дългогодишен треньор в ДЮШ на Левски, Генчев показва, че мисли и за бъдещето.

На терена – Делев, Славчев, Аралица... Хора с опит, дух и лидерство. Ако тези три компонента се слеят с футболната философия на Генчев, Локомотив може и да изненада скептиците. А те са много, почти толкова, колкото бяха и в Левски.

Сега, далеч от шумните булеварди на „Герена“, Станислав Генчев има възможност да се докаже. Не просто като добър треньор. А като човек, който излиза по-силен след несправедлив публичен линч.

Предстои дълъг сезон за Локото, изпълнен с много тунели, аварийни спирачки и остри завои. Но ако Генчев успее да насочи Локомотива към гара „Щастие“, то отмъщението му ще бъде напълно завършено.