Източник на снимката: null👨🏫Оптимизъм или жестока реалност: Може ли Левски да даде отпор на мощния АЗ?
Нидерландците събраха толкова пари от трансфери през това лято, колкото Левски "търси" за нов стадион...
- 16/08/2025
Левски отново е на прага на груповата фаза в европейски клубен турнир. За втори път в рамките на три сезона „сините“ достигат плейофите в Лигата на конференциите и отново жребият им поднася респектиращ съперник. Ако през 2023 година това бе Айнтрахт (Франкфурт), сега на пътя им стои четвъртият по сила отбор в Нидерландия – АЗ Алкмаар. Някак странно съвпадение – след четвъртия по сила тим в Португалия (Брага) и четвъртия в Германия (Айнтрахт), ред е на четвъртия в Нидерландия, с когото левскарите да сравнят моментното си състояние.
Алкмаар – младият гигант на Севера
АЗ Алкмаар е клуб с по-кратка, но изпълнена с успехи история. Основан през 1967 година след сливането на Алкмаар 54 и ФК Занстреек, тимът бързо се утвърждава като четвъртата сила в нидерландския футбол след колосите Аякс, ПСВ и Фейенорд. През 1981-а АЗ става шампион на страната и достига финал в Купата на УЕФА, който губи драматично от Ипсуич Таун. Следват години на приливи и отливи, но второто златно поколение идва през 2009 г., когато под ръководството на Луис ван Гаал клубът печели втората си титла в Ередивизие. В последните две десетилетия АЗ е абониран за евротурнирите, с редовни участия в груповите фази на Лига Европа и Лигата на конференциите, а миналия сезон тимът игра финал за Купата на Нидерландия и осминафинал в Лига Европа, където бе елиминиран от бъдещия шампион Тотнъм.
Голямото разпродаване
Именно този утвърден статут в европейския футбол се доказва и от трансферния пазар. Само това лято АЗ продаде играчи за над 50 милиона евро – сума, която в български мащаб изглежда фантастична и би стигнала за построяване на нов стадион "Георги Аспарухов", например. Най-сериозният трансфер бе на 20-годишния Рубен ван Бомел, който премина в ПСВ за почти 16 милиона. Другият диамант, 19-годишният Джейдън Адай, пое към италианската Серия "А" и подписа с Комо за 14 милиона. Норвежецът Давид Мьолер Волф бе закупен от английския Уулвърхемптън за 12 милиона, а младият талант Ърнест Поку замина за Байер (Леверкузен) срещу 10 милиона евро.
Става дума за четирима титуляри, всеки от които имаше ключова роля в атакуващия и фланговия баланс на отбора. Тяхната загуба е тежка, особено когато към тях добавим и напускането на опитния защитник Бруно Мартинс Инди. АЗ остава с опитна, но разклатена отбрана и предизвикателството да изгради наново атакуващата си линия.
Скромни попълнения и строеж на нов отбор
На мястото на тези звезди клубът не прибегна до шумни покупки, а продължи традиционната си философия – евтини и перспективни млади таланти. Датското ляво крило Исак Йенсен пристигна от Виборг срещу 4 милиона евро, а мексиканският защитник Матео Чавес – от Гуадалахара за 2 милиона. Останалите нови попълнения идват основно от школата на клуба. Очевидно е, че треньорът Мартен Мартенс ще изгражда нов проект – по нидерландски модел, с мисъл за бъдещи изходящи трансфери и печалби. Това обаче отваря и прозорец на уязвимост в настоящия момент, който Левски би могъл да опита да използва.
Ядрото, което остана
Въпреки масовата разпродажба на таланти през лятото, АЗ Алкмаар не е оголен отбор. Напротив – ядрото на състава е съставено от опит и млади звезди, които вече трупат сериозни минути.
Най-напред е Йерун Зоут – 34-годишният вратар с над 250 мача за ПСВ Айндховен, шампион на Нидерландия, носител на Купата и участник в Шампионската лига. Зоут има и над 10 мача за националния отбор на Нидерландия, което го прави несравнимо по-опитен в сравнение със стражовете, срещу които обикновено се изправя Левски в европейските турнири. Опитът му в международни мачове, както и лидерските качества, са безценни за този млад отбор.
В защита вниманието пада върху Мийс де Вит – 27-годишен краен защитник, преминал през школата на Аякс и със солиден опит в Ередивизие. Освен че е стабилен в дефанзивен план, той често се включва в атаката и вече има гол в първите мачове от сезона. Де Вит е от типа модерни бранители, които могат да създават числено превъзходство по фланга и да комбинират със скоростните крила.
В средата диригент е Жорди Класи – 34-годишен халф, прекарал години във Фейенорд, Саутхемптън и Брюж. Класи има над 200 мача в Ередивизие и 17 участия за националния тим на Нидерландия. Опитът му от английската Висша лига личи в умението да контролира темпото, да задържа топката под натиск и да подава в точния момент. В сегашния състав на АЗ той е „мозъкът“ и капитанът, който задава ритъма на играта.
Редом до него се изявява Пеер Копмайнерс – 25-годишен дефанзивен халф и брат на голямата звезда Тун Копмайнерс, който играе в Ювентус. Макар и да не е толкова звезден, Пеер е стабилен, дисциплиниран и с ясна роля – да дава баланс, да печели единоборства и да осигурява спокойствие на отбраната. Комбинацията Класи–Копмайнерс е сърцето на този тим – опит и младост, креативност и стабилност.
В нападение акцентът пада върху Трой Парът – 23-годишен ирландски национал, юноша на Тотнъм, който вече започна сезона като лидер на атаката с голове и асистенции. До него често играе Мекс Меердинк – 22-годишен талант от школата на АЗ, който миналия сезон вкара в ключови мачове в Европа и Ередивизие. Заедно двамата формират динамична двойка – Парът е по-завършен нападател с инстинкт на голмайстор, докато Меердинк е бърз, активен и умее да раздвижва защитите.
Това ядро – Зоут, де Вит, Класи, Копмайнерс, Парът и Меердинк – е в основата на сегашния облик на АЗ. То гарантира, че въпреки продажбите, тимът ще остане конкурентен на домашната сцена и опасен в Европа.
Треньорът и стилът
Начело на отбора е Мартен Мартенс – име, което за феновете на АЗ звучи почти като синоним на клуба. Белгиецът, роден през 1984 г., е продукт на школата на Андерлехт, но оставя най-сериозна следа именно в Алкмаар. Като играч той носи екипа на АЗ в продължение на 8 години, с над 200 мача, част е от титулярния състав в Шампионската лига и Лига Европа и дори получава капитанската лента. След края на кариерата си преминава през всички стъпала на треньорската йерархия – от юношеските гарнитури, през „Йонг АЗ“ до първия отбор. Това го прави не просто треньор, а вътрешен човек, който познава философията и структурата на клуба отвътре.
Мартенс изповядва класически нидерландски стил – доминация чрез владеене на топката и постоянни атаки. Но за разлика от някои по-романтични нидерландски школи, неговият АЗ е по-прагматичен и директен. Схемата обикновено е 4-3-3, с двоен дефанзивен блок в лицето на Класи и Копмайнерс и свободен офанзивен плеймейкър – Свен Майнанс, който има ролята на плеймейкър зад нападателите.
В защита АЗ често преминава в 4-2-3-1, за да бъде по-компактен и да затваря центъра, принуждавайки съперника да атакува през фланговете. Това е осъзнат избор – тимът умее да защитава централни зони, но също така обича да използва бързите си крила при контраатаки. В атака стратегията е да се търсят големи пространства – или чрез скоростните играчи като Парът и Меердинк, или чрез креативността на Майнанс.
Ключов момент в играта на АЗ е дисциплината в преходите. Нидерландците могат да натиснат високо, но умеят и бързо да се приберат, когато усетят, че рискуват прекалено. Това е отбор, който изглежда млад и офанзивен, но в основата си има достатъчно опитни фигури, за да пази баланс.
Преките шансове на Левски
На този фон може да се каже, че Левски има около 30 процента шанс за изненада. От една страна стои респектиращият опит на АЗ – тим, който всяка година е фактор в Ередивизие и в Европа. От друга – фактът, че сега нидерландците са в преход и все още изграждат нов състав. В добавка, Хулио Веласкес вече два пъти се е изправял срещу АЗ в Ередивизие, когато водеше Фортуна Ситард – и два пъти загуби (0:3 и 1:3). Испанецът обаче познава добре съперника и това може да се окаже негово оръжие.
Не бива да се забравя и атмосферата – пълният национален стадион „Васил Левски“ може да даде импулс и енергия, които да компенсират разликата в класа. Истинската трудност ще дойде на реванша в Нидерландия, където клубът ще трябва да надскочи себе си по всички показатели, за да сътвори същинското чудо.
Алкмаар – младият гигант на Севера
АЗ Алкмаар е клуб с по-кратка, но изпълнена с успехи история. Основан през 1967 година след сливането на Алкмаар 54 и ФК Занстреек, тимът бързо се утвърждава като четвъртата сила в нидерландския футбол след колосите Аякс, ПСВ и Фейенорд. През 1981-а АЗ става шампион на страната и достига финал в Купата на УЕФА, който губи драматично от Ипсуич Таун. Следват години на приливи и отливи, но второто златно поколение идва през 2009 г., когато под ръководството на Луис ван Гаал клубът печели втората си титла в Ередивизие. В последните две десетилетия АЗ е абониран за евротурнирите, с редовни участия в груповите фази на Лига Европа и Лигата на конференциите, а миналия сезон тимът игра финал за Купата на Нидерландия и осминафинал в Лига Европа, където бе елиминиран от бъдещия шампион Тотнъм.
Голямото разпродаване
Именно този утвърден статут в европейския футбол се доказва и от трансферния пазар. Само това лято АЗ продаде играчи за над 50 милиона евро – сума, която в български мащаб изглежда фантастична и би стигнала за построяване на нов стадион "Георги Аспарухов", например. Най-сериозният трансфер бе на 20-годишния Рубен ван Бомел, който премина в ПСВ за почти 16 милиона. Другият диамант, 19-годишният Джейдън Адай, пое към италианската Серия "А" и подписа с Комо за 14 милиона. Норвежецът Давид Мьолер Волф бе закупен от английския Уулвърхемптън за 12 милиона, а младият талант Ърнест Поку замина за Байер (Леверкузен) срещу 10 милиона евро.
Става дума за четирима титуляри, всеки от които имаше ключова роля в атакуващия и фланговия баланс на отбора. Тяхната загуба е тежка, особено когато към тях добавим и напускането на опитния защитник Бруно Мартинс Инди. АЗ остава с опитна, но разклатена отбрана и предизвикателството да изгради наново атакуващата си линия.
Скромни попълнения и строеж на нов отбор
На мястото на тези звезди клубът не прибегна до шумни покупки, а продължи традиционната си философия – евтини и перспективни млади таланти. Датското ляво крило Исак Йенсен пристигна от Виборг срещу 4 милиона евро, а мексиканският защитник Матео Чавес – от Гуадалахара за 2 милиона. Останалите нови попълнения идват основно от школата на клуба. Очевидно е, че треньорът Мартен Мартенс ще изгражда нов проект – по нидерландски модел, с мисъл за бъдещи изходящи трансфери и печалби. Това обаче отваря и прозорец на уязвимост в настоящия момент, който Левски би могъл да опита да използва.
Ядрото, което остана
Въпреки масовата разпродажба на таланти през лятото, АЗ Алкмаар не е оголен отбор. Напротив – ядрото на състава е съставено от опит и млади звезди, които вече трупат сериозни минути.
Най-напред е Йерун Зоут – 34-годишният вратар с над 250 мача за ПСВ Айндховен, шампион на Нидерландия, носител на Купата и участник в Шампионската лига. Зоут има и над 10 мача за националния отбор на Нидерландия, което го прави несравнимо по-опитен в сравнение със стражовете, срещу които обикновено се изправя Левски в европейските турнири. Опитът му в международни мачове, както и лидерските качества, са безценни за този млад отбор.
В защита вниманието пада върху Мийс де Вит – 27-годишен краен защитник, преминал през школата на Аякс и със солиден опит в Ередивизие. Освен че е стабилен в дефанзивен план, той често се включва в атаката и вече има гол в първите мачове от сезона. Де Вит е от типа модерни бранители, които могат да създават числено превъзходство по фланга и да комбинират със скоростните крила.
В средата диригент е Жорди Класи – 34-годишен халф, прекарал години във Фейенорд, Саутхемптън и Брюж. Класи има над 200 мача в Ередивизие и 17 участия за националния тим на Нидерландия. Опитът му от английската Висша лига личи в умението да контролира темпото, да задържа топката под натиск и да подава в точния момент. В сегашния състав на АЗ той е „мозъкът“ и капитанът, който задава ритъма на играта.
Редом до него се изявява Пеер Копмайнерс – 25-годишен дефанзивен халф и брат на голямата звезда Тун Копмайнерс, който играе в Ювентус. Макар и да не е толкова звезден, Пеер е стабилен, дисциплиниран и с ясна роля – да дава баланс, да печели единоборства и да осигурява спокойствие на отбраната. Комбинацията Класи–Копмайнерс е сърцето на този тим – опит и младост, креативност и стабилност.
В нападение акцентът пада върху Трой Парът – 23-годишен ирландски национал, юноша на Тотнъм, който вече започна сезона като лидер на атаката с голове и асистенции. До него често играе Мекс Меердинк – 22-годишен талант от школата на АЗ, който миналия сезон вкара в ключови мачове в Европа и Ередивизие. Заедно двамата формират динамична двойка – Парът е по-завършен нападател с инстинкт на голмайстор, докато Меердинк е бърз, активен и умее да раздвижва защитите.
Това ядро – Зоут, де Вит, Класи, Копмайнерс, Парът и Меердинк – е в основата на сегашния облик на АЗ. То гарантира, че въпреки продажбите, тимът ще остане конкурентен на домашната сцена и опасен в Европа.
Треньорът и стилът
Начело на отбора е Мартен Мартенс – име, което за феновете на АЗ звучи почти като синоним на клуба. Белгиецът, роден през 1984 г., е продукт на школата на Андерлехт, но оставя най-сериозна следа именно в Алкмаар. Като играч той носи екипа на АЗ в продължение на 8 години, с над 200 мача, част е от титулярния състав в Шампионската лига и Лига Европа и дори получава капитанската лента. След края на кариерата си преминава през всички стъпала на треньорската йерархия – от юношеските гарнитури, през „Йонг АЗ“ до първия отбор. Това го прави не просто треньор, а вътрешен човек, който познава философията и структурата на клуба отвътре.
Мартенс изповядва класически нидерландски стил – доминация чрез владеене на топката и постоянни атаки. Но за разлика от някои по-романтични нидерландски школи, неговият АЗ е по-прагматичен и директен. Схемата обикновено е 4-3-3, с двоен дефанзивен блок в лицето на Класи и Копмайнерс и свободен офанзивен плеймейкър – Свен Майнанс, който има ролята на плеймейкър зад нападателите.
В защита АЗ често преминава в 4-2-3-1, за да бъде по-компактен и да затваря центъра, принуждавайки съперника да атакува през фланговете. Това е осъзнат избор – тимът умее да защитава централни зони, но също така обича да използва бързите си крила при контраатаки. В атака стратегията е да се търсят големи пространства – или чрез скоростните играчи като Парът и Меердинк, или чрез креативността на Майнанс.
Ключов момент в играта на АЗ е дисциплината в преходите. Нидерландците могат да натиснат високо, но умеят и бързо да се приберат, когато усетят, че рискуват прекалено. Това е отбор, който изглежда млад и офанзивен, но в основата си има достатъчно опитни фигури, за да пази баланс.
Преките шансове на Левски
На този фон може да се каже, че Левски има около 30 процента шанс за изненада. От една страна стои респектиращият опит на АЗ – тим, който всяка година е фактор в Ередивизие и в Европа. От друга – фактът, че сега нидерландците са в преход и все още изграждат нов състав. В добавка, Хулио Веласкес вече два пъти се е изправял срещу АЗ в Ередивизие, когато водеше Фортуна Ситард – и два пъти загуби (0:3 и 1:3). Испанецът обаче познава добре съперника и това може да се окаже негово оръжие.
Не бива да се забравя и атмосферата – пълният национален стадион „Васил Левски“ може да даде импулс и енергия, които да компенсират разликата в класа. Истинската трудност ще дойде на реванша в Нидерландия, където клубът ще трябва да надскочи себе си по всички показатели, за да сътвори същинското чудо.
