Изсечен в гранит, със скална стена вместо трибуна и футуристична визия, която сякаш е от друга ера – "Естадио Мунисипал де Брага" не е просто стадион, а архитектурно чудо. Проектиран от световноизвестния Едуардо Соуту де Моура за Евро 2004, домът на Спортинг (Брага) е като капсула във времето – място, където футболът среща изкуството.

Но зад красотата му се крие и сурова история, поне за българските отбори. Макар и магнетичен за очите, този стадион се оказва прокоба за повечето наши представители. Едва веднъж български тим си е тръгнал усмихнат от него. Всички останали пъти – паднали глави и горчиви поуки.

Прокобата започва с националния отбор

Първият горчив спомен датира от лятото на 2004 г., когато националният отбор на България изиграва втория си мач от груповата фаза на Евро 2004 срещу Дания. Съставът, предвождан от Стилян Петров, Мартин Петров и Димитър Бербатов, обаче бива пречупен от скандинавците с 0:2.

Гронкяер и Томасон бяха палачите, но онова, което остана след мача сякаш бе усещането, че сме безсилни пред нещо по-голямо – не само съперника, а и самата атмосфера на този каменен колос в Брага.

Лудогорец и единственият пробив – 2017

Трябваше да минат цели 13 години, за да бъде нарушено проклятието. И го направи Лудогорец.

На 19 октомври 2017 г., в груповата фаза на Лига Европа, разградчани изнасят перфектна футболна лекция на Брага. Головете на Моци и автогол на Раул Силва оформят победата с 2:0. Не само резултатът впечатлява тогава, а и начинът, по който бива постигнат – зряло, уверено и с доминираща игра, въпреки че португалците владеят повече топката. Това е и единствената българска победа на „Мунисипал де Брага“.

Връщане към реалността – поражението през 2021

След три години обаче идва и времето за португалски реванш. Отново Лудогорец, отново групова фаза на Лига Европа. Но този път – бързо изпарени разградски илюзии. На 4 ноември 2021 г. домакините вкарват цели четири пъти, а големите имена в нападението – Ал-Мусрати, Медеирош, Галеано и Гонсалес – показват защо Брага е сила в Европа. Двата гола на българския тим пък са дело на Сотириу и Пластун – те обаче остават само за протокола. 2:4 и нова порция тъга под скалите.

Надеждата се завръща със "синя" крачка напред

Сега на ход е Левски.

След 0:0 в София, „сините“ отиват на стадион, който е далеч от обикновен. Не само като архитектура, но и като история за родния футбол. Но именно там Левски трябва да напише нова глава. Да потърси онова рядко срещано вдъхновение, което превръща отборите в легенди. Да изиграе ПЕРФЕКТНИЯ мач.

Може ли Левски да повтори подвига на Лудогорец от 2017 година? Може ли един нов български отбор да заглуши ехото от скалите с нещо "синьо", дръзко и победно?

За да излезе жив от този стадион, Левски трябва да извае нещо повече от добра игра – трябва да сътвори шедьовър. Подобен на този, който самата Брага създаде със своя дом. Архитектурно чудо, родено от камък. Левски има нужда от футболно чудо, родено от характер.