В последните години, когато от ЦСКА говорят, чуваме само едно - "ще, ще, ще"... Това ще направят, онова ще направят, ще се върне отборът там, където му е мястото... Въпросът отдавна е "Кога?"... Кога, господа?! На думи е лесно, щедри сте на обещания. Но на милиони "червени" фенове отдавна им писна да слушат приказки от хиляда и една нощ, а нищо положително да не се случва.

На всички, които обичат ЦСКА, им е много приятно всяка седмица да гледат клипове от строежа на новия стадион. Прекрасно е, че в това отношение нещата вървят отлично. Но става въпрос за най-успешния ни футболен клуб, не за архитектурен такъв. По базата се върши много работа, ама на терена продължаваме да гледаме още от същото - нищо и половина!

Откакто дойде това ръководство, чисто игрово, "армейците" копаят дъното. И не спират! Не искат да "оставят лопатата" или да започнат да я използват за зариване на дупката, в която се намират. Какви ли не идиотски загуби записа ЦСКА, много от тях в София. Мислехме, че това ще спре, че трябва малко време. Времето си минава, а вместо към по-добро, представянето на тима се превръща в ужасяващо, отблъскващо и... много забавно за конкуренцията на ЦСКА. А тя, колкото и да не им се иска на феновете, вече е тази за петото място, не за първото. Голяма олелия стана, че "армейците" бяха втори, два пъти докоснаха титлата при предишното ръководство, една дузпа раздели ЦСКА от първото място. А сега какво?! Позор след позор, бараж след баража, загуба след загуба там, два поредни сезона без участие в евротурнирите, сриване на коефициента, който беше доста висок.

"Селското" управление го няма, ама виждаме и "градското". Много хубаво, много модерно се работи - презентации, монитори, красиви зали, маркетинг, изящни клипове за представяне на новите футболисти. Ама клиповете не правят футболиста. Като гледаме какви ги взимат, както и да ги представят, десетина мача от тях на терена и лъсва голата истина - просто не стават! Повече от половината титулярен състав на ЦСКА срещу Спартак е привлечен от сегашното ръководство. А като са останали петима от предишното и те са им проблем, може би, защо още не са подменили и тях? Колко време мина?

Шефове и разни директорчета си тръгват, идват нови, а кашата продължава да се сгъстява и става много трудна за преглъщане от хората, от феновете. Да се чуди човек толкова ли им е капацитетът на въпросните хора наистина?! С такива финанси да на можеш да сглобиш читав отбор, който поне да е конкуренция на Лудогорец за първото място до Нова година. Не минава оправданието, че ЦСКА не е в Европа и заради това силните футболисти отказвали да дойдат. Първо, и така да е, вината си е на ЦСКА и на управниците. Но да не можеш да вземеш добър играч, когато имаш финансова мощ, когато строиш най-модерния стадион в България, когато си най-голямата футболна марка в държавата и имаш невероятна публика, това не е нормално!

Агонията продължава! След исторически срамния сезон, по всичко личи, че настоящият няма да е много по-различен. Един трансферен прозорец мина, втори, трети - обещанието беше до три ЦСКА да има отбор за първо място. Нищо подобно! ЦСКА се превърна в средняшко отборче, което крета до плейофите, а в тях играе за здраве и чака поредния бараж, който да загуби.

Апатията е обзела така силно отбора, че вече май никаква сила на света не може да поразтърси поне малко и да събуди от съня почти всички играчи. Които тормозят с мотеаенето си по терена публиката всеки уикенд. В последните две години ЦСКА е именно това - Централен Спортен Клуба на Агонията и Апатията. Доказващ, че във футбола не става само с пари. Да не се чудят "звездите" в червено, ако по време на следващия им домакински мач феновете на тима са толкова, колкото точките на отбора през миналия сезон. Това заслужават! На апатията рано или късно се отвръща с апатия!