Има футболни дербита, които са световно признати и се знаят от всички фенове на най-популярната игра. Ел Класико между Реал Мадрид и Барселона, сблъсъкът между Ливърпул и Манчестър Юнайтед, Бока срещу Ривър... и много други. Но има и такива, които не се нуждаят от глобална сцена, за да носят заряд, който може да разтърси цял един остров. Такова е Дербито на Сицилия между Палермо и Катания.

За съжаление днес Палермо е в Серия B, а Катания се лута в Серия C. Но историята помни други времена. Сблъсъкът между тези два града е много повече от спортна надпревара. Това е културен и социален сблъсък с много дълбоки корени.

Палермо - кралската столица на острова, с елегантния си северен бряг, розово-черните фланелки и стадион „Ренцо Барбера“, който носи тежестта на велика история и стил. Катания - работническият град под самия Етна, с непокорен дух, индустриално наследство и кипящият „Стадио Анджело Масимино“, където димът от вулкана сякаш се слива с дима от факлите.

Сицилианското дерби е сблъсък, който започва далеч преди първия съдийски сигнал и не свършва с последния. То живее по кафенетата, в погледите на минувачите, в заклетите привърженици, за които победата носи огромна наслада, а загубата оставя рани дълбоки като кратер.

Помнят се голове, велики мачове, обрати. Но истинските истории се разказват от феновете и се предават от поколение на поколение.

Като тази от средата на XX век, когато след тежко дерби група фенове на Катаня останали без пари и без билети за връщане, били забелязани от група привърженици на съперника. За тяхна изненада, вместо подигравки, те им предложили храна, вода и дори им дали пари да се приберат.

Или онази почти филмова сцена от 80-те, когато катанийски ултраси проникнали на стадион „Ренцо Барбера“ посред нощ и подменили една от вратите, смятана за "прокълната". Победата тогава пак отива за Палермо, но легендата се разказва и до днес.

Има и тъмни страници - като трагедията от 2007 г., когато загива офицер Филипо Рачити. Болка, която оставя белег, но и напомня, че страстта винаги трябва има граници. Тогава група тифози на домакините заобикалят Рачити, като единият от тях го удря зверски в зоната на черния дроб с част от умивалник, взет от тоалетната на "Курва норд" на стадион Анджело Масимино. След направената аутопсия се разбира, че именно разкъсванията на черния дроб са довели до гибелта му.

Дербито е отражение на социално-икономическото напрежение между два града - единият по-богат, другият по-бунтарски. Но и двата - сицилиански до мозъка на костите. Тифозите превръщат стадионите в сцена за хореографии, лозунги и песни, с които разказват своите истини.

Сицилианското дерби не се нуждае от Серия А, за да е велико. То просто е такова. В него има всичко - страст, история, болка, фолклор, легенди и хора, които ще го обичат, дори да се играе в калта на аматьорските лиги.

И точно това го прави специално.