Когато чуете „Байерн Мюнхен“, веднага си представяте тевтонска безкомпромисност, 34 титли в Бундеслигата, шест европейски купи и редица легенди – Бекенбауер, Мюлер, Майер, Румениге, Матеус, Лам. Това е машина за създаване на шампиони.

Но дори и великите имат слаби моменти. Най-унищожителният спад в историята на Байерн идва през сезон 1991/92 – 12 месечен „посредствен“ период за техните стандарти. През 1989/90 те доминират в Германия и стигат до полуфинал в Шампионската лига, а лятото на 1990 г. "раждат" звезди като Ефенберг, Лаудруп и Циге.

През сезон 91/92 очакванията са големи, но още в първите кръгове Байерн показва слабости: реми срещу Бремен, загуба от Росток и огромен шок в Купата – елиминиране от втородивизионнния Хомбург след продължения (2:4). Последва болка и в Европа – загуба от Корк Сити и от датски клуб, а в Бундеслигата тимът е на незавидното 7-мо място.

Идва и шокът - разгром от Щутгартер Кикерс (1:4) и моментът на истината – Хайнкес е уволнен. На негово място идва Сьорен Лерби – абсолютен новобранец в мениджмънта, без лиценз. Под негово ръководство Байерн достига 14-то място и отпадна от всички турнири. Рибек поема отбора за последните 11 мача, стабилизира го, но в крайна сметка завършва 10-и – нито един трофей и повече загуби, отколкото победи.

Малко по-късно Хьонес признава, че най-голямата грешка в живота му е била уволнението на Хайнкес тогава.

След 1991/92 Байерн никога повече не излиза извън челната тройка в Бундеслигата – спечели 22 титли и три Шампионски лиги.

Виждаме как дори една такава институция като Байерн може да се провали – и поне за година, да бъде… „човек“.