Когато беше изтеглена програмата за новия сезон, а ЦСКА получи за първите два кръга мачове срещу Ботев (Пловдив) и Спартак (Варна), у мен пламна надежда. Надежда, че отборът ще разполага с още две седмици, за да запълни празните места в състава си. Защо? Защото тогава и за Ботев, и за Спартак не беше сигурно дори дали ще участват в първенството, камо ли в каква форма.

В крайна сметка обаче се оказа, че “канарчетата” оцеляха, стабилизираха се организационно, взеха прилични попълнения, намериха читав треньор и изглеждат бойко настроени.

А в ЦСКА за това време? Един Сегер и защитникът Теодор Иванов. Половин дузина опитни футболисти си тръгнаха, а техни заместници на практика липсват. И в Пловдив го видяхме на живо — обезкървен състав срещу отбор, който оцеля, стъпи на крака и пълни трибуните с доза оптимизъм.

На другия полюс е ЦСКА — морално, психически и кадрово изтънял, отбор, който търси нещичко да се хване, за да не потъне съвсем в бездната на отчаянието. Самият Керкез след мача призна очевидното — нужни са още хора. А истината е, че той не само нямаше опции за смени, а едва сглоби титулярния състав.

Фланговете? Атакувани с преквалифицирания Санянг и Иван Тасев, който беше обезличен от плътната защита на Ботев. В средата — Скаршем и Сегер, сърцати, но прекалено еднотипни. Никой не даде онзи последен, решителен пас за Питас, който заради това сам се връщаше назад да си гони топката и да стреля отдалеч. Липса на въображение и креативност, каквито в Ботев имат в изобилие с присъствието на Неделев и Ивелин Попов.

В дефанзивен план? Лапеня — още един преквалифициран футболист като опорен халф. Момчето се старае, но и той има трески за дялане. Фаулът, който направи пред наказателното поле, бе напълно излишен — и това срещу съперник със специалисти в статичните положения.

Защитата? Прекрасен Делова, но твърде неуверен Купър. Още при Томаш се виждаше, че Лапеня и Делова са изградили отличен синхрон. Купър вади ЦСКА от релси. Първият гол на Ботев падна след абсолютен хаос в отбрана — колективна безпомощност.

ЦСКА все пак изравни след перфектна дузпа на Питас, а с влизането на Ето’о настъпи леко оживление. Но оттам нататък — пак удари отдалеч, пак никакво захранване с топки за нападателя, пак липса на идея. И логично: 1:1 и още една порция разочарование за феновете.

Това е проблемът. Натискът върху ръководството расте, примката се стяга. В такива моменти се правят панически ходове, а от тях може и да не излезе нищо добро. Времето изтече. Да, ще дойдат нови играчи, но първенството вече започна. И ако след първите няколко кръга Разград се откъсне, после няма стигане.

И ако досега часовникът просто звънеше, то вече алармата кънти неумолимо. За ЦСКА започва обратното броене…