Мъри Christmas!

Има моменти, в които Коледа пристига без лампички и клишета, идва под формата на работа. Тиха, ежедневна, без да се рекламира сама. И ако в България често сме майстори да броим чуждите грешки по-бързо от собствените си успехи, то този декември има един български треньор, който просто подрежда фактите с резултати. Сетихте се кой е той, нали!? Станимир Стоилов в Гьозтепе (Измир).

И нека го кажем ясно още в началото - този текст е само за сегашното. Не е за разделенията в Левски, не е за споровете със Сираков, не е за визията в "синьо" и враждуващите лагери, които трудно биха поели по пътя към помирението. Говорим единствено за това какво прави Стоилов в Турция, как го прави и защо това заслужава уважение.

Първо, Гьозтепе не е просто симпатична история, а отбор, който зимува в като четвъртият най-добър в южната ни съседка. След първите 17 кръга тимът е с 32 точки и е пред Бешикташ, а разликата спрямо преследвачите, имащи далеч по-сериозни бюджети, е реална и измерима. И говорим само за три пункта изоставане спрямо Трабзонспор, който запълва Топ 3. Галатасарай и Фенербахче вече са други вселени...

Второ - това не е късмет, а система от правилни действия на и извън футболния терен. Гьозтепе е отборът с най-малко допуснати голове в лигата за първия полусезон - само 9 в 17 мача. А в дивизията се подвизават нападатели като Мауро Икарди, Виктор Осимен, Тами Ейбрахам, Лерой Сане...

И тук вече не говорим за някаква мимолетна футболна сензация, а за най-трудното в играта - да направиш отбора си устойчив. Да можеш да печелиш, дори когато нямаш перфектния ден. Да не се разпадаш при първия удар. Това е треньорската работа, а не заучени фрази по пресконференциите.

Трето - Стоилов не просто печели мачове, всеки триумф придава допълнителна стойност на състава му. В модерния футбол големият отбор не е само този, който взима точки - състоятелната селекция е тази, която продава правилно и купува още по-умно. Transfermarkt показва мащаба: лятото Гьозтепе реализира изходящи трансфери за общо €23.20 млн. при входящи около €3.49 млн.

Това е разлика, която не се ражда от "уцелихме от тотото с даден анонимник", а от ясна идея - да откриваш играчи, да ги развиваш и да ги продаваш, когато пазарът вече говори на сериозен език. Примерът, който тежи най-много, е Ромуло - продаден за €20 млн. и вече вкарващ гол след гол в Бундеслигата с екипа на РБ Лайпциг.

И тук е моментът за най-важното - това "икономическо" не е отделно от "тактическото”. Напротив! Когато един отбор има ясно лице на терена, талантът се вижда по-бързо, расте с дни и струва повече. Мъри работи с конкретна идея и визия за действията на футболиста. Неща, за които в България доста хора му се смееха. А профилът не е само техника, а дисциплина, агресия, реакция в прехода и синхрон между линиите. Дори предпочитаната му формация е знак за философия - 3-4-1-2, футбол с гръбнак и ясни роли. Но когато се наложи, прилага и тактически мастърклас, както определи действията му колегата Виктор Вутов от "Гонг". Става въпрос за последния мач на "жълто-червените" срещу Самсунспор, когато сюризира опонента с 4-3-3, за да постигне ценен триумф с 2:0.

И още нещо важно - около Стоилов в Измир има българска следа, която също заслужава да бъде казана на глас. Той не е сам. Цанко Цветанов и Йончо Арсов са част от този процес. А тяхното присъствие е повече от фундаментално, когато трябва да държиш отбор в конкуренция с най-големите, без да имаш тяхната финансова мощ.

И да, Казахстан и Турция не са футболните мегаполиси на планетата. Само че тъжното е друго - реалните треньорски успехи на български специалисти в последните години почти винаги идват точно там, по периферията на голямата карта, а не в топ 5 първенствата на Европа. И едва ли скоро ще видим наш човек на подобна сцена - първо, защото просто нямаме толкова широк кръг от наистина качествени треньори, и второ, защото и тези, които могат, често са пренебрегвани у нас - за сметка на поредния чужденец в Първа лига или заради “всезнаещия” клубен президент, който държи да е по-важен от идеята, която трябва да води отбора. На този фон това, което прави Мъри, си е подвиг в мирно време.

Но си я има и злобата по адрес на Стоилов. Когато победи - "Мъри победи”. Когато загуби обаче, охо, винаги се намира дозата ирония. Все едно чуждият успех ни пречи, вместо да ни вдига летвата. А това е най-сигурният начин да потъпчем нещо, което би трябвало да приемаме като национален плюс.

И между другото, самият Стоилов не бяга от реалността. Дори когато отборът е четвърти и бетонира първата част на сезона, темата му е как да стане по-добър. Българската телеграфна агенция цитира думите му, че са нужни нови попълнения в атака, за да се вдигне нивото в офанзивен план на Гьозтепе. Това също е стил. Не да се упоиш от сладостта на класирането, а да го използваш като стартова линия за надграждане.

И ако продължи така, следващата логична стъпка е интересът да стане още по-голям. Турските “четири големи” винаги гледат към хората, които правят отбори да изглеждат по-скъпи, отколкото са в действителност. Няма да е сензация, ако един ден Стоилов попадне, или вече е попаднал, в полезрението на Галатасарай, Фенербахче, Бешикташ и Трабзонспор. И не го казваме, тъй като е “наш човек”, а защото в Турция уважават две неща - резултат и работа. А той им дава и двете!

Коледният извод е прост - Мъри не е тема за караници, Стоилов е тема за признание. Защото в Измир се случва нещо, което ние често чакаме с години и после убиваме с два статуса. Изгражда се отбор, който не се страхува от бързия си възход сред големите, а изглежда уверен, че точно там е неговото място.

И ако тази Коледа трябва да си пожелаем нещо футболно, нека е следното - да се научим да уважаваме труда, докато още го гледаме в действие. “Мъри Christmas” не е сезонен слоган. Това е напомняне, че понякога най-хубавият подарък за българския футбол е, че някой от нашите просто прави кариера, която тежи. И я прави по начина, по който се правят големите неща - с работа, честност и професионализъм.