Новият стадион на Левски - между вечните обещания и угасналите мечти

Левски е голям клуб с остарял и нефункционален дом. Това вече не е мнение, а факт, който времето безмилостно повтаря. Десетилетия наред „Георги Аспарухов“ живее в режим на обещания – гръмки, амбициозни, патриотично облечени, но почти винаги недовършени, замразени или напълно изчезнали.

От взривения сектор „А“ през 2013 година, през плановете за 100-годишнината, през етапните реконструкции, които така и не се случиха, до проектите на чуждестранни „инвеститори“, които идваха с визии, рендери и думи, но си тръгваха без гаранции и пари. Историята се повтаря с болезнена точност.





Последният епизод е най-показателен. План за нов стадион за близо 200 милиона лева, капацитет около 20–23 хиляди места, пълно разрушаване и модерно съоръжение, сравнимо с европейските стандарти. И отново – документи има, скици има, времеви график има. Само едно липсва: яснота откъде идват парите. Без включена инфлация. Без твърди финансови гаранции. И логично – проектът е замразен.

Левски вече се е „опарил“. Историята с Джоузеф Диксън е още жива в съзнанието на феновете – обещания за мултифункционален комплекс, стадион, палми, бизнес центрове, светло бъдеще. Накрая – нищо.





Думите на кмета на София Васил Терзиев от вчера звучат трезво, но и отрезвяващо: „Към момента няма развитие“. Поддържа се контакт, търси се оптимален вариант, но реалност няма. А големият футбол, както сам признава градоначалникът, не се случва без сериозни инвестиции – държавни, общински и частни.

И тук идва най-болезненият на феновете паралел. Докато Левски още „търси вариант“, ЦСКА вече е на прага на нов, модерен, европейски стадион. Реален, финансиран, почти завършен. Разликата не е в мечтите – левскарите имаха и тях. Разликата е в реализацията и финансирането.




Днес „Герена“ не подхожда на клуб с историята, фенската маса и амбициите на Левски. Стар, компромисен, без търговски зони, без модерна инфраструктура, без усещане за дом на европейски отбор. А най-тъжното е, че голяма част от привържениците вече не мечтаят. Те просто не вярват.

И може би това е най-голямата загуба – не липсата на нов стадион, а липсата на надежда, че скоро той ще стане реалност.

Левски продължава да играе на стадион от миналото, докато бъдещето все още е… в проект.