Източник на снимката: Личен архив „Шампион не се става само със сила – трябва характер“: заветът на Боян Радев
Не просто спомен за велик шампион, а урок как се живее достойно
- 21/12/2025
Боян Радев не обичаше излишните думи. Но животът му сам по себе си се превърна в послание. В завет. В тих урок, който остава и след последния аплодисмент.
Както сам е казвал: „Медалът не те прави човек. Поведението те прави.“
Той ни остави вярата, че шампионството започва отвътре. Че силата без характер е празна, а победата без уважение – безсмислена. Нееднократно е подчертавал:
„Шампион не се става само със сила. Трябва характер.“
И това не беше фраза, а принцип, по който живееше – на тепиха и извън него. Неговият завет започва от дисциплината. В борбата, както обичаше да напомня, няма място за самозаблуда:
„В борбата няма лъжа – или си готов, или не си.“
Това беше философия за целия живот – за труда, за отговорността, за честността към самия себе си. Радев ни остави и урока за загубата. Той никога не я приемаше като срам, а като изпитание.
„Загубата учи повече от победата, ако имаш смелост да я приемеш“, е едно от най-често цитираните му убеждения. В свят, който бърза да скрие провалите, той настояваше, че именно те изграждат човека.
След края на спортната си кариера Боян Радев даде още един важен урок – че спортът не свършва с последния мач.
„Спортът свършва, но човекът остава“, казваше той.
И избра да остане като пример, не като фигура от миналото. Без суета. Без нужда от сцена.
Неговото дарителство и колекционерска дейност бяха част от същия морален кодекс. За Радев това не беше показност, а отговорност.
„Дарението е дълг, не жест“, гласи едно от неговите най-категорични изречения.
А за събраните и дарени културни ценности той беше пределно ясен:„Съкровищата не са, за да стоят в сейфове. Те са, за да се виждат.“
И може би най-ясно заветът му личи в отношението към България. Без патос, без лозунги, но с пълна отдаденост.
„Всичко, което съм правил, съм го правил за България“, е изречение, което обобщава целия му път – от тепиха до делото му като дарител.
Заветът на Боян Радев не е само в златото, което спечели.
Той е в думите, които остават: че силата трябва да върви с морал; че победата задължава; че човекът остава след спорта; че паметта е дълг, а не притежание.
Това ни остави Боян Радев.
Не просто спомена за велик шампион, а ясна мярка как се живее достойно.
Както сам е казвал: „Медалът не те прави човек. Поведението те прави.“
Той ни остави вярата, че шампионството започва отвътре. Че силата без характер е празна, а победата без уважение – безсмислена. Нееднократно е подчертавал:
„Шампион не се става само със сила. Трябва характер.“
И това не беше фраза, а принцип, по който живееше – на тепиха и извън него. Неговият завет започва от дисциплината. В борбата, както обичаше да напомня, няма място за самозаблуда:
„В борбата няма лъжа – или си готов, или не си.“
Това беше философия за целия живот – за труда, за отговорността, за честността към самия себе си. Радев ни остави и урока за загубата. Той никога не я приемаше като срам, а като изпитание.
„Загубата учи повече от победата, ако имаш смелост да я приемеш“, е едно от най-често цитираните му убеждения. В свят, който бърза да скрие провалите, той настояваше, че именно те изграждат човека.
След края на спортната си кариера Боян Радев даде още един важен урок – че спортът не свършва с последния мач.
„Спортът свършва, но човекът остава“, казваше той.
И избра да остане като пример, не като фигура от миналото. Без суета. Без нужда от сцена.
Неговото дарителство и колекционерска дейност бяха част от същия морален кодекс. За Радев това не беше показност, а отговорност.
„Дарението е дълг, не жест“, гласи едно от неговите най-категорични изречения.
А за събраните и дарени културни ценности той беше пределно ясен:„Съкровищата не са, за да стоят в сейфове. Те са, за да се виждат.“
И може би най-ясно заветът му личи в отношението към България. Без патос, без лозунги, но с пълна отдаденост.
„Всичко, което съм правил, съм го правил за България“, е изречение, което обобщава целия му път – от тепиха до делото му като дарител.
Заветът на Боян Радев не е само в златото, което спечели.
Той е в думите, които остават: че силата трябва да върви с морал; че победата задължава; че човекът остава след спорта; че паметта е дълг, а не притежание.
Това ни остави Боян Радев.
Не просто спомена за велик шампион, а ясна мярка как се живее достойно.
