Източник на снимката: startphoto.bg💙Капитанът, който не мрънка
Договорът му изтича - на ход е Левски
- 11/09/2025
Дълги години Левски изглеждаше като отбор без истински лидери – без онази опора на терена, която вдъхновява съотборниците и кара най-малките фенове да вярват, че носят емблемата на велик клуб. И когато най-малко се очакваше, в такава фигура се превърна бразилецът Вендерсон Цунами.
През зимата на 2022 година той стъпи на „Герена“ заедно с Уелтън и двамата донесоха последния трофей в клубната витрина – Купата на България. Разликата беше, че докато сънародникът му бързо стегна куфарите, Цунами избра пътя на лоялността. Той остана, заживя в ритъма на България, обикна феновете и прие синята емблема като своя съдба.
Цунами е от Белем – голям пристанищен град в сърцето на щата Пара, където река Амазонка среща Атлантика. Там футболът е спасение от бедността, а децата играят с топка от плат, докато мечтаят да избягат от тежкия живот. Белем е суров, но и горд град, дал на Бразилия имена, които израстват със силата на джунглата и с твърдостта на хора, свикнали да се борят за всичко. Цунами носи този дух – верността към онзи, който ти е подал ръка, и непримиримостта да се доказваш, независимо от препятствията.
Краен защитник, централен бранител, опорен халф – универсалността може да е дар, но и проклятие. Тя му отне статута на безспорен титуляр, но никога не отне желанието му да се раздава. Няма мрънкане, няма цупене – само професионализъм.
Сезон 2024/25 бе върхът на неговото присъствие като капитан – изигра 28 мача в първенството и записа 2483 минути, а при дербитата с ЦСКА се превърна в истинско страшилище. Общо за „сините“ Цунами вече е натрупал 133 официални мача, 8 гола и над 11 000 минути с екипа на Левски – цифри, които доказват, че не е просто наемник, а лидер с постоянство.
Днес, когато договорът му изтича след края на сезона, ръководството мълчи. Рано е за спекулации, но нека кажем ясно – Цунами заслужава нов контракт. Той е далеч по-ценен за клуба от временни попълнения като Фабио Лима, защото олицетворява прехода от старото към новото. Човекът, който печели трофеи, който пази спомените и създава нови.
Това е капитанът, който не търси светлините на прожекторите, а работи там, където отборът има нужда. Капитанът, който мълчи, но казва всичко с действията си. Капитанът, който вместо да се оплаква, показва как се носи тежестта на синята лента. Капитанът, който доказва, че легендите се коват не в думите, а в безкрайната преданост към емблемата.
А Левски днес повече от всякога има нужда от точно такъв пазител на лентата – не от шумни герои на деня, а от тихи лидери, които превръщат вярата и верността в пример за цяло поколение.
През зимата на 2022 година той стъпи на „Герена“ заедно с Уелтън и двамата донесоха последния трофей в клубната витрина – Купата на България. Разликата беше, че докато сънародникът му бързо стегна куфарите, Цунами избра пътя на лоялността. Той остана, заживя в ритъма на България, обикна феновете и прие синята емблема като своя съдба.
Цунами е от Белем – голям пристанищен град в сърцето на щата Пара, където река Амазонка среща Атлантика. Там футболът е спасение от бедността, а децата играят с топка от плат, докато мечтаят да избягат от тежкия живот. Белем е суров, но и горд град, дал на Бразилия имена, които израстват със силата на джунглата и с твърдостта на хора, свикнали да се борят за всичко. Цунами носи този дух – верността към онзи, който ти е подал ръка, и непримиримостта да се доказваш, независимо от препятствията.
Краен защитник, централен бранител, опорен халф – универсалността може да е дар, но и проклятие. Тя му отне статута на безспорен титуляр, но никога не отне желанието му да се раздава. Няма мрънкане, няма цупене – само професионализъм.
Сезон 2024/25 бе върхът на неговото присъствие като капитан – изигра 28 мача в първенството и записа 2483 минути, а при дербитата с ЦСКА се превърна в истинско страшилище. Общо за „сините“ Цунами вече е натрупал 133 официални мача, 8 гола и над 11 000 минути с екипа на Левски – цифри, които доказват, че не е просто наемник, а лидер с постоянство.
Днес, когато договорът му изтича след края на сезона, ръководството мълчи. Рано е за спекулации, но нека кажем ясно – Цунами заслужава нов контракт. Той е далеч по-ценен за клуба от временни попълнения като Фабио Лима, защото олицетворява прехода от старото към новото. Човекът, който печели трофеи, който пази спомените и създава нови.
Това е капитанът, който не търси светлините на прожекторите, а работи там, където отборът има нужда. Капитанът, който мълчи, но казва всичко с действията си. Капитанът, който вместо да се оплаква, показва как се носи тежестта на синята лента. Капитанът, който доказва, че легендите се коват не в думите, а в безкрайната преданост към емблемата.
А Левски днес повече от всякога има нужда от точно такъв пазител на лентата – не от шумни герои на деня, а от тихи лидери, които превръщат вярата и верността в пример за цяло поколение.
