🤺Предводителят на нежни революции

Константин Папазов отново намери път към медийните прожектори. Сега поводът бе гостуването му в подкаста на Вили Вуцов, където с характерния си плам подкрепи идеята на Вили за свалянето на плаката „Сираков вън“. И пак влезе в ролята на морален коректив, който знае какво трябва и какво не трябва да се случва в любимия му Левски.

Само че този път „нежната революция“ на Тити изглежда повече като добре премерен опит за връщане в играта, отколкото като автентичен изблик на левскарско чувство. Защото баскетболът отдавна му е тесен, а футболният Левски винаги е бил удобна сцена за Папазов да демонстрира своята привързаност и да напомни за себе си.

Истината е, че паметта на българския фен не е чак толкова къса. Годините, когато клубът се бореше за оцеляване, още не са забравени. Тогава Наско Сираков пое непосилна тежест и извади Левски от ръба на фалита. А ролята на Папазов в този процес – нека бъдем честни – бе по-скоро шумна, отколкото решаваща.

Историята е показала, че Тити рядко прави нещо без личен интерес. Новият сезон в баскетбола предстои, бюджетите трябва да се осигурят, а какъв по-добър начин за това от това да се активизира около „Герена“ и да се хареса на когото трябва. Но дали тази активност е в полза на Левски или по-скоро в полза на самия Папазов – отговорът всеки може да си даде сам.

Никой не отрича любовта му към клуба. Но проблемът е, че когато тя винаги е обвързана с лични сметки, границата между полза и вреда става твърде тънка. А Левски, след всичко преживяно през последното десетилетие, няма нужда от още експерименти и „нежни революции“. Най-доброто, което Константин Папазов може да направи за отбора в този момент, е просто да стои далеч от управленските съвети.

Защото думите му често звучат гръмко, но реалността неведнъж е показвала, че не винаги съвпадат с истината.