🧨 Господин Иванов, какво ще ги правим тези национали?

Атмосферата в националния отбор на България е всичко друго, но не и футболна. Тя е взривоопасна, токсична, разядена отвътре. И, колкото и парадоксално да звучи, сякаш се влошава с всяка следваща седмица, откакто Георги Иванов пое управлението на БФС.

За резултатите – да не говорим. България отдавна не просто е извън футболната карта, а вече се съревновава по безсилие със Сан Марино и Лихтенщайн. Само че това, което днес боли още повече, е не просто липсата на успехи, а пълната загуба на идентичност.

Кои сме ние всъщност? Кои са тези момчета, облечени в трикольора? Освен неразпознаваеми на терена, те изглеждат и напълно бездушни. Няма искра, няма обединение, няма гордост. Само погледнете как пеят химна. Без чувство, без страст, без чест. Сравнете ги със сърбите, с македонците, с италианците – с който искате. А ние? Стоим като на наказателен апел.

И точно когато си мислиш, че по-ниско не може, избухва поредният скандал. Днес – Светослав Вуцов. Млад, амбициозен, на върха на кариерата си. И въпреки това обръща гръб на България. Не от каприз, не от родоотстъпничество, а защото, по собствените му думи, се чувства нежелан. В щаба. В собствения си национален отбор!

Александър Димитров, разбира се, отрича всичко. Класика. Едни говорят за напрежение, други – за измислица. Истината? Тя пак е затрупана под тонове лицемерие.

Но този случай не е изолиран. Да си припомним Петко Христов, който също отказа да носи екипа при Илиан Илиев. Или пък Здравко Димитров, който публично разказа как след скандала с играта на карти и загубата от Северна Ирландия наказанието беше "избирателно" – едни станаха изкупителни жертви, други си продължиха все едно нищо не е станало.

Е, това ли е българският национален отбор? Това ли е визитката на БФС?

Господин Иванов, какво става под вашето управление? Защо в рамките на няколко месеца националният отбор се превърна в риалити шоу на недоволство, интриги и разделение? Къде е дисциплината, къде е авторитетът, къде е ръката на президента, който трябва да държи всичко под контрол?

До скоро бях сред онези, които смятаха, че призивите за оставката ви са прибързани. Но вече не съм толкова сигурен. Защото не може всеки следващ конфликт да минава между пръстите ви. Не може да се крием зад празни фрази и ПР декларации, когато корабът потъва.

Националният отбор не просто губи мачове. Той губи душата си.

И ако вие, г-н Иванов, не усетите, че този пожар гори вече в самите основи на българския футбол, тогава идва един прост въпрос:

Какво ще ги правим тези национали? И кой изобщо ще ги поведе утре, когато вече никой не иска да ги следва?