🔎Кой мъти водата на Светослав Вуцов?

След тежката загуба от Испания с 0:4 националният отбор на България отново се оказа в окото на бурята — но този път не заради трагичната си игра, а заради напрежението, което се разрази около Светослав Вуцов. Искрата пламна след изненадваща декларация на Божидар Митрев – треньор на вратарите в Левски, който реши да „разкаже“ част от случилото се в лагера на националния тим. Така от нищото се появи скандал, който повече обърка, отколкото изясни ситуацията.

В рамките на дни Вуцов беше представен и като жертва, и като виновник. Едни твърдяха, че е пострадал от несправедливо отношение, други – че е нарушил вътрешен правилник и сам е провалил шанса си да бъде титуляр срещу Турция. Само че никой не разбра какво всъщност е станало. Не последва ясно изявление нито от БФС, нито от щаба на националния отбор. Истината остана размита между слухове и недомлъвки – типично по нашенски. Всички говорят, но никой не казва какво и защо се е случило.

Възможните версии дълго останаха две – че Вуцов с поведението си е подразнил селекционера Александър Димитров, или че е станал неволна жертва на стари конфликти между неговия баща Вили Вуцов и хора от щаба. Ако второто е вярно, това вече не е спортен въпрос, а морален – защото когато лични отношения се намесват в националната кауза, футболът губи смисъла си.

А после дойде и обратът. Самият Светослав Вуцов избра да проговори. В емоционален пост в социалните мрежи той обяви временното си оттегляне от националния отбор. Без обвинения, без горчивина – с достойнство и мярка. „Да облека фланелката на България е мечта, с която съм израснал... В последните седмици осъзнах, че присъствието ми предизвиква напрежение... Заявявам публично желанието си временно да се оттегля...“, написа той.

Това изявление поставя точка, но и оставя след себе си още повече въпроси. Как е възможно 22-годишен вратар, който пази на високо ниво в Левски и е сред най-обещаващите български футболисти, да се чувства нежелан в националния тим? Кой и защо допуска подобно усещане да се настани в съблекалнята? И най-вече — какво прави БФС, за да предотврати подобни ситуации?

Мълчанието отново е оглушително. От федерацията няма реакция. От треньорския щаб – също. От "Герена" действия часове по-късно, едва когато Светльо обяви решението си публично и вече просто нямаше как да няма и "синя" активизация. Все едно никой не иска да се докосва до темата, която от дни е на устата на цялата футболна общественост.

Така цялата история около Светослав Вуцов се превърна в огледало на родния футбол – много шум, никаква яснота и накрая млад човек, който избира тишината пред хаоса. В свят, в който всички се оправдават, Вуцов просто застана и каза своето. Без патос, без нападки, с уважение. И точно в това има повече сила, отколкото във всички декларации наоколо.

Днес Вуцов си тръгва от националния отбор не като провалил се, а като мъж, който знае кога трябва да отстъпи, за да остане верен на себе си. Решението му е тежко, но показва характер и достойнство. Времето ще покаже дали вратата към държавния тим отново ще се отвори, но едно е сигурно — българският футбол не може да си позволи да губи качествените си играчи. Особено по такъв начин, заради някой...

Истинският характер се познава именно в мътна вода. И Светослав Вуцов отново показа, че може да изплува.