Източник на снимката: Фейсбук 😥Отиде си стълб на червената слава
Иван Зафиров отстрани два европейски шампиона, блестеше в три поколения на ЦСКА, а след себе си остави още две
- 16/10/2025
15 октомври 2025 г. завинаги ще остане черен ден в историята на ЦСКА, защото на 77-годишна възраст си отиде един от хората с най-голяма заслуга за величието на най-успешния български клуб – Иван Зафиров. Когато влетя във футбола, великите червени бойци от първото шампионско поколение постепенно отстъпваха местата си и три поредни сезона „абонираният“ за първото място ЦСКА остана без титла. В средата на 60-те години на миналия век течеше естествена смяна на поколенията идваха нови играчи, а клубната школа започна да дава първите си плодове. Първопроходецът в това отношение бе точно Зафиров, който стана известен с прякора Копата, по името на прочутия по онова време френски футболист Реймон Копа.
Той не влизаше постепенно и плахо в състава на старши треньора Стоян Орманджиев, а се наложи с гръм и трясък. И започна не на обичайния за него след време пост на десния бек, а като типично дясно крило. И само месец след дебюта си вече бе с решаващ принос за дълго чаканата от червените привърженици шампионска титла – на 28 април 1966 г. във вечното дерби негов неудържим пробив завърши с първи гол за армейците във вратата на Бисер Михайлов, а след това своите попадения прибавиха Никола Цанев-Цането и ветеранът Иван Колев-Ването за крайното 3:0, допринесло за невероятния обрат на върха в класирането.
18-годишният Зафиров бе живото опровержение на критиците, твърдящи, че ЦСКА е най-добър, защото наготово събира каймака на българския футбол, без да създава сам звезди. Втората златна генерация в клуба със звезда в емблемата бе практически от собствени кадри, тъй като идваха или от школата на родствения Септември (клубът от „Красна поляна“ и „Коньовица“ е отделен от „войската“ след поредната реорганизация на спорта, но в края на 60-те пак присъединен), или бяха възпитани на тренировъчното игрище в някогашния Парк на свободата. Така се родиха новите червени идоли като друг юноша от школата – Цветан Атанасов-Чугуна, септемврийците Димитър Якимов-Митата, Борис Станков-Боби, Аспарух Никодимов-Паро, като Борис Гаганелов-Макето от Петрич, Васко Романов от Перник, Иван Василев-Цапето от Варна, Димитър Марашлиев-Марата от Пловдив и дошлия още като тийнейджър от Локо Сф Димитър Пенев.
Така, в процеса на подмладяването и отборната реконструкция, ЦСКА най-сетне стигна до своя първи голям европейски пробив – епичните полуфинални двубои с Интер за КЕШ през пролетта на 1967 г., а в етапите до този стадий неизменна „седмица“ в единайсеторката бе именно Иван Зафиров. Вярно е, че в изминалото десетилетие червените вече бяха изградили гръмко име на континента с победите си в турнира на шампионите срещу Атлетико, Ювентус, Партизан, Динамо Букурещ, срещу Борусия Д за КНК, както и с блестящите си турнета в скандинавските страни и Западна Европа, но именно сезон 1966/67 бе апогеят на второто златно поколение.
Сетне Зафиров стана и връзката със следващата генерация, която през есента на 1973 г. направи наглед немислимото за футболна Европа – катурна от върха на Стария континент летящите холандци от Аякс, законодателите на „тоталния футбол“. Бързоногият футболист вече бе десен бек, същински еталон с включванията си в атака, а в състава на армейците фигурираха и други момчета от клубната школа – Борислав Средков и Пламен Янков.
Вече като капитан на тима, впоследствие осъществи и живата приемственост с генерацията на Българския Бекенбауер – непрежалимия Георги Димитров-Джеки, великия страж на червената врата Георги Велинов, импровизаторите на терена Пламен Марков, Цветан Йончев, Ружди Керимов, Ради Здравков и Стойчо Младенов и железните бойци Спас Джевизов, армейския юноша Георги Илиев-Майкъла, Ангел Рангелов. Тя, предвождана от Зафиров, бутна от трона и втори еврошампион – Нотингам Форест през 1980 г.
Началото на 80-те бе времето за раздяла с прославения ветеран, а след себе си той остави полуфинал за КЕШ, 2 четвъртфинала и 9 титли на България в период от 15 лета, 5 национални купи, 340 мача за първенство с червената фланелка (единствено Гаганелов има повече в цялата клубна история) и 38 срещи в европейските клубни турнири (отстъпва само на Тодор Янчев и Димитър Пенев).
Това обаче не бе краят на приказката в червено – Иван Зафиров се превърна в родоначалник на истинска футболна династия. След него в ЦСКА с успех се подвизаваха неговите синове Адалберт и Мартин, естествено рожби на клубната школа, и също като него стигнали до А националния отбор. Първият стана двукратен шампион и носител на Купата на България с тима от Борисовата градина, като „наследи“ и капитанската лента от прочутия си баща, вторият, също като брат си, игра и по германските терени – за Хамбургер. В по-ново време и синът на Ади – Ивайло, облече червената фланелка. Макар и за кратко, Адалберт бе и старши треньор на „Българска армия“…
АВТОР: Любомир Серафимов, "Тема Спорт"
Той не влизаше постепенно и плахо в състава на старши треньора Стоян Орманджиев, а се наложи с гръм и трясък. И започна не на обичайния за него след време пост на десния бек, а като типично дясно крило. И само месец след дебюта си вече бе с решаващ принос за дълго чаканата от червените привърженици шампионска титла – на 28 април 1966 г. във вечното дерби негов неудържим пробив завърши с първи гол за армейците във вратата на Бисер Михайлов, а след това своите попадения прибавиха Никола Цанев-Цането и ветеранът Иван Колев-Ването за крайното 3:0, допринесло за невероятния обрат на върха в класирането.
18-годишният Зафиров бе живото опровержение на критиците, твърдящи, че ЦСКА е най-добър, защото наготово събира каймака на българския футбол, без да създава сам звезди. Втората златна генерация в клуба със звезда в емблемата бе практически от собствени кадри, тъй като идваха или от школата на родствения Септември (клубът от „Красна поляна“ и „Коньовица“ е отделен от „войската“ след поредната реорганизация на спорта, но в края на 60-те пак присъединен), или бяха възпитани на тренировъчното игрище в някогашния Парк на свободата. Така се родиха новите червени идоли като друг юноша от школата – Цветан Атанасов-Чугуна, септемврийците Димитър Якимов-Митата, Борис Станков-Боби, Аспарух Никодимов-Паро, като Борис Гаганелов-Макето от Петрич, Васко Романов от Перник, Иван Василев-Цапето от Варна, Димитър Марашлиев-Марата от Пловдив и дошлия още като тийнейджър от Локо Сф Димитър Пенев.
Така, в процеса на подмладяването и отборната реконструкция, ЦСКА най-сетне стигна до своя първи голям европейски пробив – епичните полуфинални двубои с Интер за КЕШ през пролетта на 1967 г., а в етапите до този стадий неизменна „седмица“ в единайсеторката бе именно Иван Зафиров. Вярно е, че в изминалото десетилетие червените вече бяха изградили гръмко име на континента с победите си в турнира на шампионите срещу Атлетико, Ювентус, Партизан, Динамо Букурещ, срещу Борусия Д за КНК, както и с блестящите си турнета в скандинавските страни и Западна Европа, но именно сезон 1966/67 бе апогеят на второто златно поколение.
Сетне Зафиров стана и връзката със следващата генерация, която през есента на 1973 г. направи наглед немислимото за футболна Европа – катурна от върха на Стария континент летящите холандци от Аякс, законодателите на „тоталния футбол“. Бързоногият футболист вече бе десен бек, същински еталон с включванията си в атака, а в състава на армейците фигурираха и други момчета от клубната школа – Борислав Средков и Пламен Янков.
Вече като капитан на тима, впоследствие осъществи и живата приемственост с генерацията на Българския Бекенбауер – непрежалимия Георги Димитров-Джеки, великия страж на червената врата Георги Велинов, импровизаторите на терена Пламен Марков, Цветан Йончев, Ружди Керимов, Ради Здравков и Стойчо Младенов и железните бойци Спас Джевизов, армейския юноша Георги Илиев-Майкъла, Ангел Рангелов. Тя, предвождана от Зафиров, бутна от трона и втори еврошампион – Нотингам Форест през 1980 г.
Началото на 80-те бе времето за раздяла с прославения ветеран, а след себе си той остави полуфинал за КЕШ, 2 четвъртфинала и 9 титли на България в период от 15 лета, 5 национални купи, 340 мача за първенство с червената фланелка (единствено Гаганелов има повече в цялата клубна история) и 38 срещи в европейските клубни турнири (отстъпва само на Тодор Янчев и Димитър Пенев).
Това обаче не бе краят на приказката в червено – Иван Зафиров се превърна в родоначалник на истинска футболна династия. След него в ЦСКА с успех се подвизаваха неговите синове Адалберт и Мартин, естествено рожби на клубната школа, и също като него стигнали до А националния отбор. Първият стана двукратен шампион и носител на Купата на България с тима от Борисовата градина, като „наследи“ и капитанската лента от прочутия си баща, вторият, също като брат си, игра и по германските терени – за Хамбургер. В по-ново време и синът на Ади – Ивайло, облече червената фланелка. Макар и за кратко, Адалберт бе и старши треньор на „Българска армия“…
АВТОР: Любомир Серафимов, "Тема Спорт"
