Източник на снимката: startphoto.bgБоби Борисов сравни Левски и ЦСКА: Гуардиола или Клоп?
Вижте анализа на спортния журналист
- 29/10/2026
Спортният анализатор Борислав Борисов направи подробен тактически разбор на равенството 1:1 между Арда и Левски в Кърджали. Той обърна специално внимание на проблемите в пресирането на сините, закъсненията при движението на футболистите, ролята на Марко Груич и изключително сложния модел на игра, който Хулио Веласкес се опитва да изгради. Според Борисов основният проблем на столичани не е бил в липсата на желание или организация, а в дребни детайли, които са нарушили динамиката на целия отбор.
„Категорично не смятам, че това е някакъв мач, от който трябва да се вади огромна трагедия. Истината е, че Арда играе добре. Арда у дома ще притеснява всички”.
Според него равенството в Кърджали трябва да се разглежда в контекста на цялостното представяне на Левски през сезона, а не като изолиран резултат. Анализаторът се спря подробно на попадението на Арда и начина, по който домакините са успели да преодолеят пресата на сините.
„При Левски има много интересен детайл при пресирането. Когато Левски пресира противника, се опитва да го обърне в едната половина на терена. Тогава всички пресират един на един. Обаче Веласкес винаги иска да има сигурност в отбрана. В защитата има един свободен човек и ако ще пресираш един на един по целия терен, но искаш да имаш един свободен човек отзад, тогава някъде трябва да оставиш свободен футболист на съперника“, обясни Борисов.
„Обикновено този свободен човек Веласкес го оставя на далечния край спрямо зоната на топката. В световния футбол това се използва много често. Идеята е, че много трудно топката може да бъде прекарана от едната част на терена до другата с един пас. Обикновено трябват два и тогава отборът може да се пренареди.“
Според него именно тази организация е била нарушена при гола на Арда. „В конкретния случай Левски пресираше вдясно. Арда тръгна отдясно, топката се върна до вратаря. Централните защитници на Арда се отвориха широко. Топката мина от единия централен защитник през вратаря до другия централен защитник, който започна да дриблира. Понеже двамата централни защитници на Арда се отварят, крайният защитник тръгва напред, а крилото влиза навътре. Камдем последва крилото и Око-Флекс трябваше да последва своя човек.“
Борисов посочи конкретно действие на Око-Флекс като ключово за развитието на атаката. „Армстронг е човекът, който не си последва човека през цялата линия. Той трябва да го следва по цялата тъчлиния, защото Левски играе един на един при преса по целия терен. Когато Око-Флекс не си последва човека от фланга, централните защитници не отиват да покрият фланга, защото стоят да покриват централната зона. И този пас вече стана много сложен.“
Според Борисов обаче проблемът е бил значително по-голям от една конкретна ситуация.
„На мен ми се струва, че пресирането на Левски и изобщо всяко действие на Левски в този двубой имаше една много тънка частица закъснение. Тя важи без топка, тя важи и с топка. Защото с топка проблемът идва от друго място.“ И обясни, че динамиката в подаванията зависи от синхрона между няколко елемента, които трябва да се случат едновременно.
„Когато искаш пасът ти да е креативен, трябва да съчетаеш три елемента. Момента, в който подаващият ще подаде топката, линията на подаване и момента, в който получаващият ще се открие. Това са три елемента. Тоест подаващият да е готов за паса, линията за подаване да е налична и получаващият да е готов да получи топката. Когато един от тези три елемента малко закъснява, пасът не може да се случи. Формално Левски владее топката, формално Левски подава топката, но истинската динамика в движението на топката не върви. За мен това беше най-големият проблем на Левски в мача. Тази дребна частица закъснение.“
Той свърза този проблем и с поведението на Хулио Веласкес след последния съдийски сигнал. „За мен думите на Веласкес след края на мача, че когато отборът не спечели, виновен е той, бяха, защото не иска да се говори за играта на Левски в този план. И е прав. Всички треньори по света след такива мачове искат да го направят.“ Борисов даде и конкретен пример от попадението на Арда, който според него най-добре илюстрира проблема. „Интересното е, че четиримата бранители на Левски са по-близо до вратата от футболистите на Арда. Единствено играчът на Арда, който е с топката и асистира за гола, е зад линията на защитата на Левски. За мен цялото движение на играчите на Левски към своята врата е правилно. Правилно! И в един момент те леко закъсняват. Това е много интересно като факт и като действие. Защото това наистина обрисува целия мач на Левски.“
Друг важен акцент в анализа беше представянето на Марко Груич и възможността треньорът на Арда Александър Тунчев да е подготвил специален план за ограничаването му. „Аз развивам теорията от известно време, че ключовият играч на Левски ще бъде Марко Груич. Той е футболист, който в моите очи прави разликата с дребни неща. Имам предвид дрибъл десет метра напред, пас десет метра уж настрани, но всъщност този пас настрани генерира развитие на атаката. Още през първото полувреме, някъде към 20-ата минута, съм си написал в записките дали Тунчев не е направил специален план за Груич. Защото Груич владееше топката, но наблюдаваш един играч как посяга да направи подаване, наглася се, обаче в един момент спира и сменя решението си. Имам чувството, че Арда затвори коридорите за подаване на Груич. Само на Груич! За другите не се занимаваха толкова много, но за него затвориха коридорите за подаване и той трябваше да използва втора или трета опция в главата си за пасове. Това разваля динамиката в разиграването на Левски.“
Според анализатора именно тук може да се търси и обяснение за част от смените на Веласкес. „Гледах смените на Левски. Майкон влезе на мястото на Око-Флекс, Евертон Бала на Груич, Алдаир на Камдем. Алдаир и Камдем е ясно. Майкон и Око-Флекс също в някаква степен ми се изяснява защо. Но човекът, който е сменен с различен тип футболист, е Груич. Той е заменен от Евертон Бала и Левски всъщност започна след 65-ата минута да вкарва повече хора в предни позиции, а не в центъра. Обикновено Веласкес акцентира върху центъра, а сега сякаш се отказа.“
Борисов обърна внимание и на големия брой офанзивни футболисти, които се оказаха на терена в заключителните минути. „Ако това положение в края на мача влезе, ние ще кажем как Веласкес е променил нещата и как това е дало резултат. А всъщност положението не влиза и говорим за равенството на Левски в Кърджали. Аз затова избягвам да генерализирам нещата, защото всичко може да бъде въпрос на едно положение.“
Анализаторът коментира и ситуацията в добавеното време, когато Левски получи възможност да организира опасна контраатака. „Това положение в края е абсолютно престъпление от страна на Арда. Защото каквото и да си говорим, ти си един на един с Левски и да те хванат на контраатака в 95-ата минута не е нормално. От друга страна, това може би показва, че Арда отива да печели мача.“
Той използва ситуацията, за да обясни и значението на така наречената остатъчна защита. „Един термин, който в българския футбол започвам все повече да използвам, защото при ЦСКА се вижда много ясно – там изключително много внимават за така наречената остатъчна защита. Илия Груев-старши ми го подсказа като термин. Остатъчната защита в Арда липсваше.“
В заключителната част на анализа си Борисов направи по-широко сравнение между футболните философии на Левски и ЦСКА, като подчерта колко трудно е да се изгради стил, основан върху продължително разиграване и контрол на топката.
„Левски, както се казва, живее и умира, образно казано, с разиграването на топката. Това е много трудно, защото е най-трудният елемент – да разиграваш топката. Ако не ти върви разиграването, нещата стават много сложни. Примерно, не защото е ЦСКА, но просто стилът е тотално различен. ЦСКА живее и умира, образно казано, с пресата. Пресата обаче до десетата минута може да не ти работи, от десетата до двадесетата ще ти работи, от двадесетата до тридесетата може пак да не ти работи, а от тридесетата до четиридесет и петата отново да ти работи. И това не е драма. Но понеже стилът на Левски е изискващ към техническите действия, не ти ли тръгне от първата минута, после по-трудно тръгва. Защото става дума за игра с топката и това е.“
Борисов изрази уважение към желанието на Хулио Веласкес да налага подобен модел, но предупреди, че той крие сериозни рискове. „Аз затова смятам, че футболът на Левски е много рисков и Веласкес в това отношение заслужава много поздравления, че иска да играе така. Но тук вече зависи от футболистите, защото футболистите са тези, с които този стил тръгва или не тръгва. На мен ми се струва, че стилът футбол, който Левски иска да играе, наистина е много високо качество за българските стандарти. Той е много изискващ и започвам да мисля как Левски ще го качи като стъпало. Как футболистите ще отговорят на тези изисквания?“
Анализаторът направи и любопитно сравнение между двата столични гранда и философиите на Пеп Гуардиола и Юрген Клоп. „Това значи ли, че Левски ще бъде Манчестър Сити, а ЦСКА ще бъде Ливърпул на Гуардиола и Клоп съответно? Защото натам отива. В момента, в който назначиха Маркус Гиздол, аз развивам тази теза. А проблемът ми е, че до Клоп се стига по-лесно, отколкото до Гуардиола.“
Според Борисов основната разлика е в сложността на двата подхода. „Не забравяйте, че една къща много по-лесно се разтуря, отколкото се строи. Много по-лесно е да разбиеш на някого разиграването с твоята преса или с твоята игра без топка, отколкото ти да вземеш топката и да градиш, да градиш, да градиш, за да може накрая да стигнеш до това, което търсиш.“
Въпреки трудностите Боби смята, че Веласкес вече е постигнал значителен напредък в изграждането на своя Левски. Именно следващата крачка обаче може да се окаже най-трудната.
„Веласкес в момента се опитва да изгради в Левски нещо, което е много трудно. Опасявам се единствено от това, че в даден момент неговото търпение ще бъде подложено на ужасен тест. И за него, и за клуба, и за играчите. Да изградиш този модел на игра, в който топката тръгва от едното наказателно поле и стига до другото наказателно поле с контролирани подавания, движение и противодействие от другия отбор, е много трудно. Той вече е на едно от горните стъпала в стълбата на изграждането на своя Левски, образно казано. А там, в горната част на стълбата, стъпалата стават по-големи за прескачане. Опасявам се докъде ще стигне. Това е много голямо предизвикателство, пред което Левски се е изправил, каза анализаторът в YouTube предаването си „Боби Борисов Екстра Тайм“
Така според Боби Борисов равенството с Арда не трябва да се възприема като сериозен провал, а като показател за предизвикателствата пред Левски в развитието на неговата игра. Сините вече са достигнали ниво, на което дребните детайли имат огромно значение, а следващата стъпка в изграждането на отбора може да се окаже най-трудната.
„Категорично не смятам, че това е някакъв мач, от който трябва да се вади огромна трагедия. Истината е, че Арда играе добре. Арда у дома ще притеснява всички”.
Според него равенството в Кърджали трябва да се разглежда в контекста на цялостното представяне на Левски през сезона, а не като изолиран резултат. Анализаторът се спря подробно на попадението на Арда и начина, по който домакините са успели да преодолеят пресата на сините.
„При Левски има много интересен детайл при пресирането. Когато Левски пресира противника, се опитва да го обърне в едната половина на терена. Тогава всички пресират един на един. Обаче Веласкес винаги иска да има сигурност в отбрана. В защитата има един свободен човек и ако ще пресираш един на един по целия терен, но искаш да имаш един свободен човек отзад, тогава някъде трябва да оставиш свободен футболист на съперника“, обясни Борисов.
„Обикновено този свободен човек Веласкес го оставя на далечния край спрямо зоната на топката. В световния футбол това се използва много често. Идеята е, че много трудно топката може да бъде прекарана от едната част на терена до другата с един пас. Обикновено трябват два и тогава отборът може да се пренареди.“
Според него именно тази организация е била нарушена при гола на Арда. „В конкретния случай Левски пресираше вдясно. Арда тръгна отдясно, топката се върна до вратаря. Централните защитници на Арда се отвориха широко. Топката мина от единия централен защитник през вратаря до другия централен защитник, който започна да дриблира. Понеже двамата централни защитници на Арда се отварят, крайният защитник тръгва напред, а крилото влиза навътре. Камдем последва крилото и Око-Флекс трябваше да последва своя човек.“
Борисов посочи конкретно действие на Око-Флекс като ключово за развитието на атаката. „Армстронг е човекът, който не си последва човека през цялата линия. Той трябва да го следва по цялата тъчлиния, защото Левски играе един на един при преса по целия терен. Когато Око-Флекс не си последва човека от фланга, централните защитници не отиват да покрият фланга, защото стоят да покриват централната зона. И този пас вече стана много сложен.“
Според Борисов обаче проблемът е бил значително по-голям от една конкретна ситуация.
„На мен ми се струва, че пресирането на Левски и изобщо всяко действие на Левски в този двубой имаше една много тънка частица закъснение. Тя важи без топка, тя важи и с топка. Защото с топка проблемът идва от друго място.“ И обясни, че динамиката в подаванията зависи от синхрона между няколко елемента, които трябва да се случат едновременно.
„Когато искаш пасът ти да е креативен, трябва да съчетаеш три елемента. Момента, в който подаващият ще подаде топката, линията на подаване и момента, в който получаващият ще се открие. Това са три елемента. Тоест подаващият да е готов за паса, линията за подаване да е налична и получаващият да е готов да получи топката. Когато един от тези три елемента малко закъснява, пасът не може да се случи. Формално Левски владее топката, формално Левски подава топката, но истинската динамика в движението на топката не върви. За мен това беше най-големият проблем на Левски в мача. Тази дребна частица закъснение.“
Той свърза този проблем и с поведението на Хулио Веласкес след последния съдийски сигнал. „За мен думите на Веласкес след края на мача, че когато отборът не спечели, виновен е той, бяха, защото не иска да се говори за играта на Левски в този план. И е прав. Всички треньори по света след такива мачове искат да го направят.“ Борисов даде и конкретен пример от попадението на Арда, който според него най-добре илюстрира проблема. „Интересното е, че четиримата бранители на Левски са по-близо до вратата от футболистите на Арда. Единствено играчът на Арда, който е с топката и асистира за гола, е зад линията на защитата на Левски. За мен цялото движение на играчите на Левски към своята врата е правилно. Правилно! И в един момент те леко закъсняват. Това е много интересно като факт и като действие. Защото това наистина обрисува целия мач на Левски.“
Друг важен акцент в анализа беше представянето на Марко Груич и възможността треньорът на Арда Александър Тунчев да е подготвил специален план за ограничаването му. „Аз развивам теорията от известно време, че ключовият играч на Левски ще бъде Марко Груич. Той е футболист, който в моите очи прави разликата с дребни неща. Имам предвид дрибъл десет метра напред, пас десет метра уж настрани, но всъщност този пас настрани генерира развитие на атаката. Още през първото полувреме, някъде към 20-ата минута, съм си написал в записките дали Тунчев не е направил специален план за Груич. Защото Груич владееше топката, но наблюдаваш един играч как посяга да направи подаване, наглася се, обаче в един момент спира и сменя решението си. Имам чувството, че Арда затвори коридорите за подаване на Груич. Само на Груич! За другите не се занимаваха толкова много, но за него затвориха коридорите за подаване и той трябваше да използва втора или трета опция в главата си за пасове. Това разваля динамиката в разиграването на Левски.“
Според анализатора именно тук може да се търси и обяснение за част от смените на Веласкес. „Гледах смените на Левски. Майкон влезе на мястото на Око-Флекс, Евертон Бала на Груич, Алдаир на Камдем. Алдаир и Камдем е ясно. Майкон и Око-Флекс също в някаква степен ми се изяснява защо. Но човекът, който е сменен с различен тип футболист, е Груич. Той е заменен от Евертон Бала и Левски всъщност започна след 65-ата минута да вкарва повече хора в предни позиции, а не в центъра. Обикновено Веласкес акцентира върху центъра, а сега сякаш се отказа.“
Борисов обърна внимание и на големия брой офанзивни футболисти, които се оказаха на терена в заключителните минути. „Ако това положение в края на мача влезе, ние ще кажем как Веласкес е променил нещата и как това е дало резултат. А всъщност положението не влиза и говорим за равенството на Левски в Кърджали. Аз затова избягвам да генерализирам нещата, защото всичко може да бъде въпрос на едно положение.“
Анализаторът коментира и ситуацията в добавеното време, когато Левски получи възможност да организира опасна контраатака. „Това положение в края е абсолютно престъпление от страна на Арда. Защото каквото и да си говорим, ти си един на един с Левски и да те хванат на контраатака в 95-ата минута не е нормално. От друга страна, това може би показва, че Арда отива да печели мача.“
Той използва ситуацията, за да обясни и значението на така наречената остатъчна защита. „Един термин, който в българския футбол започвам все повече да използвам, защото при ЦСКА се вижда много ясно – там изключително много внимават за така наречената остатъчна защита. Илия Груев-старши ми го подсказа като термин. Остатъчната защита в Арда липсваше.“
В заключителната част на анализа си Борисов направи по-широко сравнение между футболните философии на Левски и ЦСКА, като подчерта колко трудно е да се изгради стил, основан върху продължително разиграване и контрол на топката.
„Левски, както се казва, живее и умира, образно казано, с разиграването на топката. Това е много трудно, защото е най-трудният елемент – да разиграваш топката. Ако не ти върви разиграването, нещата стават много сложни. Примерно, не защото е ЦСКА, но просто стилът е тотално различен. ЦСКА живее и умира, образно казано, с пресата. Пресата обаче до десетата минута може да не ти работи, от десетата до двадесетата ще ти работи, от двадесетата до тридесетата може пак да не ти работи, а от тридесетата до четиридесет и петата отново да ти работи. И това не е драма. Но понеже стилът на Левски е изискващ към техническите действия, не ти ли тръгне от първата минута, после по-трудно тръгва. Защото става дума за игра с топката и това е.“
Борисов изрази уважение към желанието на Хулио Веласкес да налага подобен модел, но предупреди, че той крие сериозни рискове. „Аз затова смятам, че футболът на Левски е много рисков и Веласкес в това отношение заслужава много поздравления, че иска да играе така. Но тук вече зависи от футболистите, защото футболистите са тези, с които този стил тръгва или не тръгва. На мен ми се струва, че стилът футбол, който Левски иска да играе, наистина е много високо качество за българските стандарти. Той е много изискващ и започвам да мисля как Левски ще го качи като стъпало. Как футболистите ще отговорят на тези изисквания?“
Анализаторът направи и любопитно сравнение между двата столични гранда и философиите на Пеп Гуардиола и Юрген Клоп. „Това значи ли, че Левски ще бъде Манчестър Сити, а ЦСКА ще бъде Ливърпул на Гуардиола и Клоп съответно? Защото натам отива. В момента, в който назначиха Маркус Гиздол, аз развивам тази теза. А проблемът ми е, че до Клоп се стига по-лесно, отколкото до Гуардиола.“
Според Борисов основната разлика е в сложността на двата подхода. „Не забравяйте, че една къща много по-лесно се разтуря, отколкото се строи. Много по-лесно е да разбиеш на някого разиграването с твоята преса или с твоята игра без топка, отколкото ти да вземеш топката и да градиш, да градиш, да градиш, за да може накрая да стигнеш до това, което търсиш.“
Въпреки трудностите Боби смята, че Веласкес вече е постигнал значителен напредък в изграждането на своя Левски. Именно следващата крачка обаче може да се окаже най-трудната.
„Веласкес в момента се опитва да изгради в Левски нещо, което е много трудно. Опасявам се единствено от това, че в даден момент неговото търпение ще бъде подложено на ужасен тест. И за него, и за клуба, и за играчите. Да изградиш този модел на игра, в който топката тръгва от едното наказателно поле и стига до другото наказателно поле с контролирани подавания, движение и противодействие от другия отбор, е много трудно. Той вече е на едно от горните стъпала в стълбата на изграждането на своя Левски, образно казано. А там, в горната част на стълбата, стъпалата стават по-големи за прескачане. Опасявам се докъде ще стигне. Това е много голямо предизвикателство, пред което Левски се е изправил, каза анализаторът в YouTube предаването си „Боби Борисов Екстра Тайм“
Така според Боби Борисов равенството с Арда не трябва да се възприема като сериозен провал, а като показател за предизвикателствата пред Левски в развитието на неговата игра. Сините вече са достигнали ниво, на което дребните детайли имат огромно значение, а следващата стъпка в изграждането на отбора може да се окаже най-трудната.
