Prosim, účet! Сметката е за Виктория!

В Пилзен знаят как се прави хубава бира. От снощи знаят и какво е да ти я вкиснат по най-неприятния начин. Левски пристигна в красивия чешки град, разходи се из него с хиляди свои привърженици, изпълни кръчмите и накрая си тръгна с победа 2:1 над местната Виктория. Перфектната вечер за всеки турист, особено когато последната сметка остане за домакините. Prosim, účet! И ако някой се чуди как точно „сините“ успяха да си позволят подобно удоволствие, отговорът е прост. За разлика от немалко предишни европейски гостувания, този път не отидоха в Чехия само с надеждата да не загубят.

Сигурно пак ще се намерят хора, за които словосъчетанието „Левски - европейски“ е повод за присмех. От години част от привържениците на "червения" цвят се забавляват с прозвището „евроидиоти“, припомнят стари издънки и чакат следващата възможност да се подиграят. Само че настоящето има неприятния навик да разваля удобните шеги. Днес Левски е европейското лице на българския клубен футбол. Не ЦСКА, не Лудогорец, а именно шампионът на страната, който печели на чужд терен във втория по сила турнир на УЕФА. И го прави срещу съперник, за когото подобни вечери отдавна не са някакво екзотично приключение. Миналото никой не може да изтрие, но то няма право вечно да обезценява онова, което се случва пред очите ни.

А на „Досан Арена“ се случи нещо, което надхвърля резултата. Стадионът буквално се оказа пълен с левскари, които изскачаха от сектори, където по всяка логика трябваше да има само привърженици на Виктория. Чешките домакини вероятно са очаквали шумна гостуваща агитка, но едва ли подобно синьо нашествие. Онази синергия, за която Хулио Веласкес говори толкова често, отново беше налице. Само че вече не звучи като заучена треньорска фраза. Тя се вижда в начина, по който футболистите отговарят на подкрепата. Когато хиляди хора са прекосили Европа заради теб, трудно можеш да си позволиш да спестиш някое единоборство.

Самият двубой започна с далеч повече разум, отколкото риск. За разлика от гостуването на НЕК Ниймеген, когато първоначалният натиск на домакините създаде сериозно напрежение, този път Левски прие случващото се значително по-спокойно. Чехите владееха инициативата в отделни периоди, но не успяваха да превърнат териториалното си предимство в онова усещане за неизбежен гол, което толкова често е съпътствало българските отбори навън. Нулевото равенство изглеждаше напълно приемлив сценарий за Веласкес. Докато Тобиаш Палишчак не реши да направи подарък, който гостите нямаха никакво намерение да връщат.

Слабият му пас назад беше пресечен от Рейналдо, който не се поколеба и за миг да намери Евертон Бала. Куршума изпрати топката в мрежата и простреля право в сърцето на Виктория. Иронията беше прекрасна. В Нидерландия Левски остави победата да му се изплъзне след грешката на Светослав Вуцов и лакомията на Армстронг Око-Флекс. Седмица по-късно футболът върна част от дължимото, този път за сметка на противника. Само че подаръците също трябва да умееш да приемаш. А реакцията на Рейналдо и Бала показа колко много самочувствие вече има в атаката на „сините“.

След почивката българският шампион излезе така, сякаш изобщо не възнамерява да се задоволи с минималния аванс. Имаше достатъчно основания резултатът да стане 0:2 още в началните минути на втората част, но домакините оцеляха и постепенно намериха своя шанс. При попадението на Кристоф Кабонго отбраната на Левски определено беше изненадана. Получи се онзи неприятен момент, в който един добре развиващ се европейски мач внезапно може да тръгне в съвсем друга посока. И точно тук, според мен, се случи най-важното от цялата вечер.

Колко пъти сме гледали български отбор, който допуска изравняване в чужбина и още преди да е подновена играта, вече изглежда примирен с поражението? Познатото „Пу, да му се не види, сега ще ни обърнат“ сякаш от години е част от футболната ни култура. Левски обаче не позволи на тази мисъл дори да се настани на терена. Вместо да се прибере уплашено пред собствената врата, тимът веднага потърси отговор. Мубарик, Майкон и Рейналдо разиграха великолепно, а последният завърши комбинацията за 2:1. Само една атака беше необходима, за да стане ясно, че този състав вече разсъждава по различен начин.

Ето това е най-голямата победа на Хулио Веласкес. Не конкретното надиграване с Виктория, нито дори трите точки, които могат да се окажат безценни в крайното класиране. Испанецът постепенно успя да изкорени страха от европейските гостувания. Футболистите му вече не приемат съперника за по-добър само защото идва от първенство с по-висок коефициент. Не губят увереност след допуснат гол и не се отказват от собствените си принципи при първия по-сериозен натиск.

До последния съдийски сигнал Левски продължи да играе с необходимото хладнокръвие. Веласкес навреме подсили средата на терена с Акрам Бурас и ограничи възможностите на домакините да създават опасности през центъра. Светослав Вуцов заслужава признание за начина, по който понесе поредната огромна отговорност при непрекъснатите връщания на топката към него. Майкон този път намери правилния баланс между атакуващите си пориви и задълженията в защита, докато Мубарик, Груич и Сержиньо свършиха впечатляващ обем работа. А напред подвижността на Рейналдо и Евертон Бала постоянно създаваше проблеми на чешките бранители. Победата не беше дело на един герой. Беше изработена от отбор, в който всеки все по-добре разбира какво се иска от него.

Сега сигурно мнозина левскари вече правят сметки за класиране в елиминационната фаза на Лига Европа. И имат пълното право. Четирите точки след първите три срещи дават основания за подобни надежди, макар че пътят остава дълъг. Но дори тази европейска кампания да не предложи нищо повече от вече изживяното, Левски има с какво да се гордее. Показа на Стария континент кой е шампионът на България, спечели историческа победа на чешка земя и подари на своите привърженици една от онези вечери, които се разказват с години. А най-хубавото е, че вече няма нужда да приемаме подобни успехи като чудо.

Чехите имат една хубава дума – Na zdraví! С нея вдигат наздравици над халбите, които са превърнали в част от националната си гордост. Снощи вероятно на доста хора в Пилзен бирата им е загорчала. На левскарите обаче им беше сладка, независимо колко са изпили.

И нека отсега нататък, когато Левски гостува в Европа, никой не пита дали ще издържи. По-интересно е дали домакините са готови да платят сметката.