Източник на снимката: nullПускаме дузпа без вратар в първите родни сблъсъци между Панатинайкос
Любопитни истории
- 28/10/2026
Само след седмица ЦСКА гостува на Панатинайкос в поредния си сблъсък от Лигата на конференциите. Историята на „детелините“ е пълна с български следи – от родното място на клубния символ Апостолос Николаидис (Пловдив), през мачовете в евротурнирите срещу ЦСКА, Пирин, Литекс и ЦСКА 1948, та до спечелената от Христо Бонев и Христо Колев – Бащата шампионска титла през 1990 г. През 1977 г. гръцкият тим става балкански шампион след победа с общ резултат 2:1 над Славия, а малцина знаят, че първите 2 случая, в които роден отбор се изправя срещу него датират още от периода преди Втората световна война.
Двустранните отношения между България и Гърция преди един век са всичко друго, но не и приятелски. Тъй като на темата са посветени множество изследвания и тя е твърде дълга за разискване ще си позволим да цитираме откъс от статията на Камен Бинбелов „Визитите на СК "Славия" в Гърция (1926-1927) - футболна дипломация в период на сложни междудържавни отношения“, където по най-добрия начин е предадена есенцията от тях. „След военните конфликти, в които двете страни са противници, а именно Втората балканска (Междусъюзническа) и Първата световна война и последвалите договори, напрежението между тях остава. То е продиктувано от прекроените граници и наложените санкции на България след Ньойския договор, особено в частта с изплащането на репарации и по същество липсата на наборна военна служба. Най-вече отсъствието на достатъчни, в класическия смисъл на тази дума, въоръжени български сили способства гръцката провокация и последвалия конфликт между двете страни, известен като „Петрички инцидент“. Той започва на 19 октомври 1925 г. в пограничния район, а 3 дни по-късно по заповед на генерал Теодорос Пангалос Шеста дивизия нахлува на българска територия и окупира десет села, както посочва проф. Недю Недев. След достойна съпротива седмица по-късно нашествениците са изтласкани, но оставят след себе си опожарени и разорени населени места. Ключов момент за българската кауза е и ангажирането на Обществото на народите (ОН) и в крайна сметка, конфликтът е успешно разрешен в полза на нашата страна. Но на дневен ред остава съдбата на хиляди етнически българи в Егейска Македония и Беломорска Тракия, в западната ѝ част, която е в пределите на Гърция. Аналогично в българските земи има и население с гръцко самосъзнание, съсредоточено в Южночерноморския регион, макар и по-малобройно по мащаб. В следващите две години след споменатия инцидент, отново със сътрудничеството на ОН, продължава дейността на Смесената гръцко-българска емиграционна комисия, създадена още на 18 декември 1920 г. в Женева. Основната ѝ функция е по справедлив начин да бъде уреден финансовият въпрос с имотите на хората от двете страни, които напускат родните си места, разкрива проф. Георги Даскалов. Според информация на председателя на структурата Джеймс Рение, поместена във вестник „Зора“ на 18 октомври 1926 г.: „Числото на досиетата за ликвидиране на имоти на български емигранти от Гърция и на гръцки от България възлиза на 35 хиляди. …ние взехме мерки емигрантите от двете държави да бъдат третирани съвършено еднакво““
Именно в тази трудно обстановка през октомври 1926 г. Славия прави пробив в спортните отношения между двете страни и гостува в Солун по покана на Ираклис като част от програмата на Първото международно солунско изложение.Постигнатата победа с 3:1 е потвърдена и с разгромното 4:1 срещу Арис. На следващата година под Бялата кула гостува Спортклуб, а през април Левски се отправя към Атина за няколко срещи. Първоначално ръководният спортен орган БНСФ забранява пътуването, вероятно опасявайки се от сериозни корекции на вътрешния календар, но в крайна сметка склонява с уговорката, че „сините“ трябва да се завърне не по-късно от 28 април. За отбелязване е, че по подобие на България, южната ни съседка също се дели на първенства на отделни области (Атина, Пирея, Македония), но за разлика от нас те не се обединяват за да определят общогръцки шампион. Уговорено е „сините“ да се изправят срещу шампиона на Атина Панатинайкос, този на Пирея – Олимпиакос, както и срещу смесен отбор, съставен от играчи на двата тима. Играчите на Левски заминават в отлично разположение на духа, след като в последната си проверка на софийска земя са надвили с 2:0 югославския БСК Белград. До Солун те пътуват с автомобили, където са посрещнати от местни фенове и членове на управата на Арис и Ираклис, след което хващат влака за гръцката столица, а там ги чакат и представители на предстоящите им съперници. „Мачът с БСК бе изключително труден, тъй като подобно на гръцките, сръбските състезатели владеят напълно изкуството на футбола. Досега не сме играли с ваши отбори и не мога да предвидя как ще завършват предстоящите ни срещи“, казва водачът на „синята“ група Симеон Янков пред вестник „Есперини“ („Вечер“). В материал от солунския „Фос“ разбираме, че част от групата на Левски за турнето е халфа на Славия Димитър Манолов – Боянската мечка.
След като успяват да си починат в определения за тях хотел „Франция“, играчите на Левски се подготвят за сблъсъка си с Панатинайкос. Срещата се играе пред 6000 зрители, а в пресата за главен съдия се посочва Л. Кампоропулос, като вероятно става въпрос за А. Кампуропулос. Две години по-рано той е назначен да свири първото вечно дерби между Олимпиакос и Панатинайкос, но виждайки атмосферата на трибуните решава да си тръгне преди началото на двубоя. След нулево първо полувреме „детелините“ стигат до победен гол чрез арменеца Зарес Минасян. „Българите не ни показаха нищо кой знае какво“, отсича „Тахидромос“ („Пощальон“). Преди втората среща президентът на Олимпиакос Михалис Манускос връчва „великолепна купа“ (описание на „Есперини“) на българската делегация, което дава криле на гостуващите футболисти. След като изостава с 1:3 на почивката, Левски доминира през втората част, но успява да стигне само до по-почетна загуба – 2:3. Едва в последния си мач българите успяват да разкрият напълно потенциала си и побеждават с 4:2 сборния тим на двата антагониста в гръцкия футбол, което прави турнето им една идея по-успешно.
През 1930 г. се водят официални преговори за гостуване на Славия на Панатинайкос и Олимпиакос на Великден, но в крайна сметка за гръцката столица отново заминава Левски. Точно преди да отпътуват за южната ни съседка в края на април „сините“ печелят купата „Улпия Сердика“ след 2:0 на финала срещу ФК 13. В първия си мач те постигат победа с 3:1 срещу Палео Фалиро, член на Атинската асоциация, който ще завърши сезона на 6-о място. По това време Гърция вече има единен шампионат, но поради организационни причини изданието му за сезон 1928-29 се проваля. Когато Левски гостува в Атина регионалните турнири са още в сила, а в крайна сметка Панатинайкос ще триумфира във финалната тройка с участието на Олимпиакос и Арис. Начело на „детелините“ е унгарецът Йожеф Кинслер, а безспорната звезда е реализаторът Ангелос Месарис. Преди срещата си с тях българите изиграват двубой с Аполон, който печелят с наглед драматичното 5:4. „Фактът, че българите са шампиона на София и претенденти за шампиони на своята страна, а съперника им бе съставен предимно от млади играчи бе силен аргумент за относително снизходителната игра към атинския отбор“, пише „Проя“ („Утро“). За разлика от тази среща, ръководена от унгарец, за съдия на двубоя с Панатинайкос е определен египтянин – Абдул Кантер. По неясни причини мачът до последно е под въпрос, но в крайна сметка полицията разрешава неговото провеждане. Според информацията в родния вестник „Спорт“ Панатинайкос повежда с дузпа, която играчите на Левски отказват да признаят и вратаря им не е пазил. При резултат 2:0 Асен Пешев намалява резултата, а след почивката гостите са тези, които доминират. Те обаче пропускат дузпа, а от своя страна ПАО добавя още едно попадение, оформило крайното 3:1 в негова полза. Двете поражения на Левски отпреди близо век показват, че открай време Атина не е гостоприемно място за родните отбори – тенденция, която играчите на Маркус Гисдол ще се опитат да нарушат.
Двустранните отношения между България и Гърция преди един век са всичко друго, но не и приятелски. Тъй като на темата са посветени множество изследвания и тя е твърде дълга за разискване ще си позволим да цитираме откъс от статията на Камен Бинбелов „Визитите на СК "Славия" в Гърция (1926-1927) - футболна дипломация в период на сложни междудържавни отношения“, където по най-добрия начин е предадена есенцията от тях. „След военните конфликти, в които двете страни са противници, а именно Втората балканска (Междусъюзническа) и Първата световна война и последвалите договори, напрежението между тях остава. То е продиктувано от прекроените граници и наложените санкции на България след Ньойския договор, особено в частта с изплащането на репарации и по същество липсата на наборна военна служба. Най-вече отсъствието на достатъчни, в класическия смисъл на тази дума, въоръжени български сили способства гръцката провокация и последвалия конфликт между двете страни, известен като „Петрички инцидент“. Той започва на 19 октомври 1925 г. в пограничния район, а 3 дни по-късно по заповед на генерал Теодорос Пангалос Шеста дивизия нахлува на българска територия и окупира десет села, както посочва проф. Недю Недев. След достойна съпротива седмица по-късно нашествениците са изтласкани, но оставят след себе си опожарени и разорени населени места. Ключов момент за българската кауза е и ангажирането на Обществото на народите (ОН) и в крайна сметка, конфликтът е успешно разрешен в полза на нашата страна. Но на дневен ред остава съдбата на хиляди етнически българи в Егейска Македония и Беломорска Тракия, в западната ѝ част, която е в пределите на Гърция. Аналогично в българските земи има и население с гръцко самосъзнание, съсредоточено в Южночерноморския регион, макар и по-малобройно по мащаб. В следващите две години след споменатия инцидент, отново със сътрудничеството на ОН, продължава дейността на Смесената гръцко-българска емиграционна комисия, създадена още на 18 декември 1920 г. в Женева. Основната ѝ функция е по справедлив начин да бъде уреден финансовият въпрос с имотите на хората от двете страни, които напускат родните си места, разкрива проф. Георги Даскалов. Според информация на председателя на структурата Джеймс Рение, поместена във вестник „Зора“ на 18 октомври 1926 г.: „Числото на досиетата за ликвидиране на имоти на български емигранти от Гърция и на гръцки от България възлиза на 35 хиляди. …ние взехме мерки емигрантите от двете държави да бъдат третирани съвършено еднакво““
Именно в тази трудно обстановка през октомври 1926 г. Славия прави пробив в спортните отношения между двете страни и гостува в Солун по покана на Ираклис като част от програмата на Първото международно солунско изложение.Постигнатата победа с 3:1 е потвърдена и с разгромното 4:1 срещу Арис. На следващата година под Бялата кула гостува Спортклуб, а през април Левски се отправя към Атина за няколко срещи. Първоначално ръководният спортен орган БНСФ забранява пътуването, вероятно опасявайки се от сериозни корекции на вътрешния календар, но в крайна сметка склонява с уговорката, че „сините“ трябва да се завърне не по-късно от 28 април. За отбелязване е, че по подобие на България, южната ни съседка също се дели на първенства на отделни области (Атина, Пирея, Македония), но за разлика от нас те не се обединяват за да определят общогръцки шампион. Уговорено е „сините“ да се изправят срещу шампиона на Атина Панатинайкос, този на Пирея – Олимпиакос, както и срещу смесен отбор, съставен от играчи на двата тима. Играчите на Левски заминават в отлично разположение на духа, след като в последната си проверка на софийска земя са надвили с 2:0 югославския БСК Белград. До Солун те пътуват с автомобили, където са посрещнати от местни фенове и членове на управата на Арис и Ираклис, след което хващат влака за гръцката столица, а там ги чакат и представители на предстоящите им съперници. „Мачът с БСК бе изключително труден, тъй като подобно на гръцките, сръбските състезатели владеят напълно изкуството на футбола. Досега не сме играли с ваши отбори и не мога да предвидя как ще завършват предстоящите ни срещи“, казва водачът на „синята“ група Симеон Янков пред вестник „Есперини“ („Вечер“). В материал от солунския „Фос“ разбираме, че част от групата на Левски за турнето е халфа на Славия Димитър Манолов – Боянската мечка.
След като успяват да си починат в определения за тях хотел „Франция“, играчите на Левски се подготвят за сблъсъка си с Панатинайкос. Срещата се играе пред 6000 зрители, а в пресата за главен съдия се посочва Л. Кампоропулос, като вероятно става въпрос за А. Кампуропулос. Две години по-рано той е назначен да свири първото вечно дерби между Олимпиакос и Панатинайкос, но виждайки атмосферата на трибуните решава да си тръгне преди началото на двубоя. След нулево първо полувреме „детелините“ стигат до победен гол чрез арменеца Зарес Минасян. „Българите не ни показаха нищо кой знае какво“, отсича „Тахидромос“ („Пощальон“). Преди втората среща президентът на Олимпиакос Михалис Манускос връчва „великолепна купа“ (описание на „Есперини“) на българската делегация, което дава криле на гостуващите футболисти. След като изостава с 1:3 на почивката, Левски доминира през втората част, но успява да стигне само до по-почетна загуба – 2:3. Едва в последния си мач българите успяват да разкрият напълно потенциала си и побеждават с 4:2 сборния тим на двата антагониста в гръцкия футбол, което прави турнето им една идея по-успешно.
През 1930 г. се водят официални преговори за гостуване на Славия на Панатинайкос и Олимпиакос на Великден, но в крайна сметка за гръцката столица отново заминава Левски. Точно преди да отпътуват за южната ни съседка в края на април „сините“ печелят купата „Улпия Сердика“ след 2:0 на финала срещу ФК 13. В първия си мач те постигат победа с 3:1 срещу Палео Фалиро, член на Атинската асоциация, който ще завърши сезона на 6-о място. По това време Гърция вече има единен шампионат, но поради организационни причини изданието му за сезон 1928-29 се проваля. Когато Левски гостува в Атина регионалните турнири са още в сила, а в крайна сметка Панатинайкос ще триумфира във финалната тройка с участието на Олимпиакос и Арис. Начело на „детелините“ е унгарецът Йожеф Кинслер, а безспорната звезда е реализаторът Ангелос Месарис. Преди срещата си с тях българите изиграват двубой с Аполон, който печелят с наглед драматичното 5:4. „Фактът, че българите са шампиона на София и претенденти за шампиони на своята страна, а съперника им бе съставен предимно от млади играчи бе силен аргумент за относително снизходителната игра към атинския отбор“, пише „Проя“ („Утро“). За разлика от тази среща, ръководена от унгарец, за съдия на двубоя с Панатинайкос е определен египтянин – Абдул Кантер. По неясни причини мачът до последно е под въпрос, но в крайна сметка полицията разрешава неговото провеждане. Според информацията в родния вестник „Спорт“ Панатинайкос повежда с дузпа, която играчите на Левски отказват да признаят и вратаря им не е пазил. При резултат 2:0 Асен Пешев намалява резултата, а след почивката гостите са тези, които доминират. Те обаче пропускат дузпа, а от своя страна ПАО добавя още едно попадение, оформило крайното 3:1 в негова полза. Двете поражения на Левски отпреди близо век показват, че открай време Атина не е гостоприемно място за родните отбори – тенденция, която играчите на Маркус Гисдол ще се опитат да нарушат.
