🗣️"В ЦСКА е пълно с "мениджъри", които целят да пробутат свои хора!"

Аспарух Никодимов е сред най-големите имена в българския футбол. Легендарният полузащитник има близо 400 мача за ЦСКА, а след това постига куп успехи като треньор на "армейците". Под негово ръководство "червеният" отбор елиминира европейските шампиони Нотингам Форест и Ливърпул в началото на 80-те години, което го прави най-успешният роден клубен наставник. Славният специалист даде интервю пред колегите от "Спортал", в което говори по много теми, свързани с клуба от Борисовата градина.

На какво отдавате кошмарния старт на сезона на ЦСКА?

- Не бива да се драматизира прекалено. Познавам добре историята на ЦСКА. При почти всяка смяна на поколенията или на треньорското ръководство се стига до криза. Трябва да кажем, че не за първи път сме в долната част на класирането. Това се е случвало и преди. Спомням си, че веднъж бяхме 13-ти, но след това се вдигнахме. Сега като гледам отстрани ми се струва по-сложно положението, но все пак оставам оптимист. Искам обаче да подчертая едно: най-големите си успехи ЦСКА е постигал с български футболисти и български треньор. Не ме разбирайте погрешно, нямам проблем с чужденците и никога не съм имал такъв. Може би в ЦСКА не са събрани много добри чужденци. И едно време имаше агенти, които идваха и рекламираха различни чуждестранни играчи, но едно е рекламата, друго е реалността. Трябва да се търсят изпълнители за конкретни постове. Най-любимото ми беше, когато питах еди-кой си какъв играе, а в отговор ми казваха: "Всякакъв може да играе, където го сложиш". Тогава казвах: "Дръжте си го". В ЦСКА трябва денонощна работа, винаги е било така. Загърбваш даже семейството си. Много работа се иска!

Клубното ръководство инвестира много средства, защо на терена не се получават нещата?

- Първо да кажа, че е похвално, че тези хора се захванаха с ЦСКА! Това са много сериозни хора, виждате какво се случва със стадиона. Хвърлят много пари, искат да направят нещо сериозно. Във футбола понякога хвърляш пари, а те сякаш излитат през прозореца. Трябва търпение и по-прецизно селектиране да се прави. Това е. Пълно е с "мениджъри", които целят да пробутат свои хора. Едно време пращах видеооператор да снима, после гледах много пъти записа, отделно на различни мачове ходеха помощниците ми, правеше се дълъг анализ преди да вземем някого. Така привлякохме братята Димитрови, Цецо Йончев, Пламен Марков и др. Майкъла го взех без видеозапис, защото с него се засякохме в Сливен. Освен това той е юноша на ЦСКА. Беше много полезен играч, правеше шпагат по пет метра. Помагаше много. Аз му бях казал на него: "Отнемай топката и подавай". Треньорът трябва да знае какво му трябва за отбора и да ръководи селекционния процес. Треньорът задължително трябва да познава играчите, които пристигат. И търпение. Аз съм работил в чужбина - там никой не те чака. Ако не покажеш нужното, няколко мача и си дотам.

Виждате ли лидер в отбора на ЦСКА?

- Лидер ли? Не, не, няма такова нещо. Не виждам лидер за съжаление. Но както казах трябва да потърпим. По принцип публиката на ЦСКА не е търпелива, даже може да се каже, че е разглезена - от всички успехи през годините, шампионските титли и т.н. Аз гледам с оптимизъм като цяло. Вярвам, че с това ръководство ще дойдат добрите дни за отбора. Трябва да се залага на повече цесекари! Мишо Александров например е добро момче, Мето Томанов е изпълнителен човек. Публиката на ЦСКА трябва да е по-търпелива. Да се върна на лидерите - сега не виждам такива. Навремето имаше много: Джеки, Спас, Цецо, Стойчо, Гошо Илиев - Майкъла. Това бяха все мъжкари и силни характери. Напаснаха се помежду си, но не мислете, че е било лесно. Естествено, ръмжаха си, но тук идва част от работата на треньора. Определено ЦСКА трябва да има повече българи в своя състав. Бих препоръчал и да се допитват до доказани цесекари - Пламен Марков, Стойчо Младенов, Любо Пенев. Това са доказани имена. Хора, които разбират от футбол. Те могат да бъдат полезни за селекцията. И друго препоръчвам за отбора - срещи с привържениците.

В отбора има психологически проблем. Как се излиза от тази ситуацията?

- Точно това, което казах за срещите с привържениците. Това е един от начините за успокояване на ситуацията. Едно време сме имали много такива срещи. Естествено, ще има неудобни въпроси, неприятни въпроси, но това нещо сплотява колектива, това нещо дори успокоява. Но е важно да има повече българи в отбора, защото не съм сигурен дали чужденците много-много знаят къде са, какъв отбор е ЦСКА, каква е историята на клуба, и т.н. Трябва да им се даде по една книжка, за да се запознаят.

Бихте ли дали съвет на Керкез и щаба му?

- А, не знам дали въобще ще приемат някакъв съвет от мен, може би се имат за много големи специалисти. Не ги познавам в интерес на истината. Има и друго важно нещо, което винаги ми е било принцип и което отдавна е казано от народа: никога не давай непоискан съвет.

Трябва ли Керкез да продължи да води ЦСКА? Феновете вече поискаха да даде оставка.

- Не би било прибързано... Реално изиграните мачове вече не са малко, а подобрение в играта на ЦСКА не се забелязва. В ЦСКА няма кой да те чака, постоянно се борим за титлата, феновете искат това нещо. Пак ще повторя, че трябват наши хора. Ако говорим за чужденци, добре, но да са двама-трима, които да са класни футболисти. Да са над другите, да са сериозно ниво.

Какво пречи на ЦСКА вече толкова години?

- Селекцията. И подготовката, която се прави от треньора. Това са две фундаментални неща. Гледах няколко мача, не ми харесаха - не установяват надмощие над съперника, дори в домакинските мачове. Ние едно време така натискахме, че в дадени моменти вкарвахме противника в наказателното му поле. Натискаш, атакуваш и гол. И после пак гол. Това искат привържениците. Класата я няма! Връщам се на това, което ви казах за видеооператора. Пращах го, снимаше даден играч. После сядах и гледах по десет пъти записа. Анализираш, обмисляш. Но гледахме какво прави футболистът и в мачовете навън. Защото има такива, които са силни само пред своя публика, а при гостуване не са същите, крият се. Освен това не взимаш футболисти, които да идват да се учат. В ЦСКА не идваш на училище. Ако е много млад, може. Например Марио Вълков съм го учил. Сутрин правех индивидуални тренировки. Честно казано, мен би ме било срам да погледа шефовете в такава ситуация - дават всичко, пари има, няма лишения, а се борим да не изпаднем. Затова: български футболисти и български треньор!

Повече българи - това ли е рецептата?

- Да, повече българи. Най-малкото да са поравно с чужденците, но само с чужденци няма да стане. Чужденецът идва, подписва, играе каквото играе, после си взима шапката и си тръгва. На чужденеца не му пука толкова за ЦСКА или за който и да е друг клуб. Случвало се е, дойде някой от по-малка държава, види София, удари го на живот. Но ние си казвахме, че не сме вчерашни. Дебнал съм, ловял си ги такива по баровете, после му прасна глоба. Имаше и такива случаи.

В ЦСКА се правят невиждани инвестиции. "Армията" се строи със страхотна бързина - следите ли?

- Следя напредъка, разбира се. Едно голямо "браво" за ръководството на ЦСКА. Браво! Даже "браво" е малко да се каже. Сякаш Господ изпрати тези хора в ЦСКА. Стадионът върви отлично! Трябва обаче и отбор, трябват футболисти. Играчите са длъжни да се отплатят на ръководството за всичко, което им е подсигурено.

На базата в Панчарево се прави генерален ремонт, тя ще стане най-хубавата в София. Ще бъде изградена и чисто нова база за ДЮШ, която да създава нови играчи. Колко липсва това на ЦСКА в последните години?

- Много липсва, защото всичко това е страшно важно! Всичко във футбола започва от базата. И на Запад е така, знаете с какви бази разполагат големите клубове. Освен това, когато всичко е тип-топ децата отиват да тренират с настроение. Аз впрочем започнах в треньорството с детски футбол. Предлагаха след края на кариерата ми да стана помощник-треньор, но отказах. Спрях с футбола млад, бях на 30 години, но така беше тогава. Рано ни отказваха (смее се), но ние не се давахме. Бяхме остри характери, опъвахме се - остриета. И отказах, прецених, че искам да бъда треньор на деца. Бях наставник на Емо Костадинов и Любо Пенев, бях като баща на всички. Хубави години бяха. Родителите им идваха да ги гледат на мачовете. Любо и Пената бяха страхотни футболисти, Емо - също. Сега в ЦСКА да имаше такива трима като тях, тръгвахме да се борим веднага за титлата!

Какво бихте казали на феновете на "армейците"?

- Аз казах вече: търпение. И да подкрепят своя отбор. Публиката също е много важен компонент от футболната игра. Важно е да се подкрепя любимия отбор не само, когато побеждава. Трябва подкрепа и когато нещата не вървят. Дори футболистите да са играли по-слабо, не е лошо да бъдат похвалени. Може да е малко фалшиво така, но е важно. Публиката на ЦСКА е много важен фактор за отбора. Едно време имахме връзка с привържениците, канеха ни на събирания, на банкети. Ходехме на 100-200 километра от София, виждахме се с тях в нормална обстановка, общувахме си. Това са хубави неща. Да седнеш и да си поговориш с феновете човешки. Сещам се как един възрастен човек веднъж на такава среща ми каза учудено: "Ама ти си бил като нас". Естествено, че съм като вас, и аз искам ЦСКА да е на върха!

Обичате ли да се връщате в миналото?

- Не, не обичам много да се ровя назад. Каквото съм могъл, направил съм го. Не мисля, че е малко, макар че като се замисля можеше да бъде и по-добре. Наистина можехме да достигнем още малко по-напред. Два пъти бяхме на полуфинал за КЕШ - веднъж бях футболист, после треньор. По-късно този турнир стана Шампионска лига. Това е върхът. Два пъти Байерн спря много силни отбори на ЦСКА - 1974 и 1982 г. Големи битка бяха! Бутаха ги, бутаха ги, не можеш да ги победиш. Ако ги бяхме били през 1982-а, щяхме да играем финал. През 1974 г. ни отстраниха на четвъртфинал. Интер пък ни спря на полуфинала през 1967 г. Бяха много силен отбор, все известни футболисти. Помня, че в седмицата преди първия мач Стоян Орманджиев ни събра и започна да ни обяснява кой кой е, кой с кой крак играе, кой в коя зона действа. И се почна: този ще го пазите вие, другият - вие двамата, третият - вие двамата. Падаха се по двама-трима от Интер на човек. Шегувахме се с треньора, че не ни стигат футболистите (смее се). Но не се плашехме от никого. Участвал съм на две световни първенства, на Олимпийски игри, виждал съм отблизо големите звезди - и те бяха с по два крака. Е, след това бях на треньорски стаж за три месеца в Италия и видях, че някои неща в тренировките ги правим грешно. Отделно добавих и някои мои неща в заниманията.

Казвали сте ми, че Брайън Клъф е бил арогантен.

- О, беше много арогантен! Много. Правеше се на интересен, щял да ни покажи къде ще седим, наистина много арогантен беше Брайън Клъф. Но ние с Пената сме шопи! Той не знаеше с кого си има работа, не му се дадохме. Шопите сме сериозна работа (смее се). Накрая, когато детронирахме големия отбор на Нотингам, Клъф дойде да ни поздрави.

Ако по Ваше време ЦСКА разполагаше с днешните си финансови възможности, какви щяха да са резултатите? Говоря за периодите ви в клуба след 1989 г.

- Сигурно по-големи. Най-вероятно щеше да е така. Всичко зависи от селекцията. Винаги може повече. Трябва да създадеш по-голяма конкуренция в отбора. Това става с качествени футболисти. Но и онези отбори бяха добри!

Кой беше ключовата фигура в големия отбор на ЦСКА от началото на 80-те?

- Не мога да определя само един. Джони Велинов беше голям вратар, важна фигура. Джеки, Спас Джевизов, Йончев! Майкъла покриваше половината терен, много черна работа вършеше. Стойчо, Пламен Марков, Ради. Все фигури бяха. За Никола Велков ми бяха казали от Велико Търново: "Ела да го гледаш". Отидох. Керимов - той беше от тези, които носеха финес в играта ни. Но пак да кажа: треньорът трябва да гледа играчите, да знае какво му трябва, да дирижира селекцията.

Какво е мнението Ви за съвременния български футбол?

- Намираме се в период, в който не можем да се радваме. Едно време имахме много силни футболисти. Като започнем от поколението на Иван Колев. После дойде нашето: Пената, Якимов, Гунди, Чико, Жеков, Котков, после Начко, Бонев. Във всеки отбор имаше по четири-пет звезди, които светеха много, не бяха изкуствени. Треньорите в националния отбор се чудеха кого да вземат, все пак не можеш да викнеш 40 футболисти. Проблемът в днешния български футбол са многото чужденци, трябва повече българи да играят. Като си пусна телевизора и видя, че губим, ме хваща яд и се махам. Е, не го гася, но отивам да се занимая с нещо друго, после пак се връщам и гледам, но се ядосвам. Мачовете са един след друг, във футбола нямаш време да си починеш два-три месеца. Трябва много работа.