Проблемите на Бърнли във Висшата лига се задълбочиха след домакинско поражение с 2:3 от Фулъм, което се превърна в седмо поредно за тима и остави мениджъра Скот Паркър на ръба на уволнението.

Само седмица по-рано Бърнли допусна директен гол от корнер срещу Нюкасъл, а първите 10 минути на този двубой отново разкриха сериозни слабости при статичните положения. Центрирането на Хари Уилсън този път не влезе директно във вратата, но ниската му топка обърка защитата на домакините и Емил Смит-Роу безпроблемно реализира от близка дистанция.

Попадението не сломи веднага Бърнли, който можеше да изравни секунди след подновяването на играта. Лесли Угочукву нахлу в наказателното поле, но ударът му се отби в краката на Бернд Лено. Французинът, привлечен през лятото именно от Челси, не се обезсърчи и малко по-късно отново бе изведен сам срещу вратаря след пас на Джош Кълън. Този път слабият му удар се търкулна в долния ъгъл и донесе облекчение за домакините.

То обаче се оказа краткотрайно. Фулъм отново поведе след нов корнер - първоначалното центриране на Уилсън бе изчистено, но топката се върна при него и той подаде към оставения непокрит Калвин Баси, който от шест метра възстанови аванса на гостите.

Почивката се оказа ключова за Скот Паркър, който разполагаше с още 45 минути, за да спаси както мача, така и позицията си. Ранна грешка на Смит-Роу почти донесе подарък за Бърнли, след като Джейкъб Брун Ларсен излезе сам срещу Лено, но германският вратар спаси. Пропускът се оказа фатален, защото само минути по-късно Уилсън отново бе в центъра на събитията, навлезе отдясно и с красив фалцов удар покачи на 3:1 - негово трето пряко участие в гол за вечерта.

Паркър направи отчаяни смени с офанзивна насоченост, но Бърнли продължи да изглежда безидейно и беззъбо. Освиркванията от трибуните след третия гол се повториха и при последния съдийски сигнал. Късното попадение на Оливър Соне не успя да промени съдбата на срещата и само подчерта поредната безпомощна домакинска загуба.

Фулъм не прояви никаква сантименталност и си тръгна с трите точки за Западен Лондон, които им осигуриха малко по-голяма дистанция от зоната на изпадащите.