Източник на снимката: БТА/APОт дървената ракета до безсмъртието: Федерер влезе в Залата на славата
Официално
- 30/08/2026
Роджър Федерер официално зае мястото си сред безсмъртните в тениса. Швейцарската легенда бе приета в Международната тенис зала на славата на специална церемония в Нюпорт, Роуд Айлънд, а речта му бе точно такава, каквато можеше да се очаква от него – емоционална, човешка, изпълнена със спомени, смях и сълзи.
Федерер определи церемонията като един от големите върхове в живота си и призна, че за първи път истински е осъзнал, че вече е част от историята на спорта, на който е посветил живота си.
„Невероятно е да видиш себе си на такова място, да се разходиш из Залата на славата и да се потопиш в историята на този спорт. Това означава всичко за мен. Да чета историите на най-големите ми герои и да осъзная – истински да осъзная за първи път – че имам място тук. Това е една от най-големите привилегии в моя живот“, заяви швейцарецът.
Един от най-интересните му спомени бе свързан с първите години край тенис корта, когато все още не е бил звездата, а просто момчето, което гледа големите отблизо.
„Стоях до задната стена с ръце зад гърба и поглед в топката. Никога няма да забравя как изглеждаше играта оттам и какво беше усещането. Тръпката да стоиш толкова близо до играчите, да им подаваш топката, да им даваш кърпата, да ги виждаш как се потят, как се борят и намират решения – трудностите, интензивността. Спомням си, че на следващата сутрин нямах крака. Да стоиш прав цял ден е много работа“, разказа с усмивка Федерер.
Швейцарецът се върна и още по-назад във времето – към първите си удари с ракета, когато е бил едва на три години.
„Дървената ракета на баща ми, точно така. Аз израснах с дървените ракети и белите тенис топки – ето толкова съм стар. Тази ракета беше толкова тежка, че играех с две ръце както форхенд, така и бекхенд. Кой можеше да предположи, че в крайна сметка ще стана играч с бекхенд с една ръка?“
От онова малко момче от Базел до 20 титли от Големия шлем, 103 трофея от ATP и място сред най-великите играчи, които някога са хващали ракета – пътят на Федерер вече е част от тенис историята.
А в края на речта си той се обърна към хората, които са били до него през цялото това пътуване.
„Това момче от Базел ви благодари за невероятната чест. И благодаря на вас – на всички вас – за това, че споделихме пътуването, което ни събра заедно.“
И така, един от най-красивите бекхенди в историята вече е завинаги в Залата на славата.
Федерер определи церемонията като един от големите върхове в живота си и призна, че за първи път истински е осъзнал, че вече е част от историята на спорта, на който е посветил живота си.
„Невероятно е да видиш себе си на такова място, да се разходиш из Залата на славата и да се потопиш в историята на този спорт. Това означава всичко за мен. Да чета историите на най-големите ми герои и да осъзная – истински да осъзная за първи път – че имам място тук. Това е една от най-големите привилегии в моя живот“, заяви швейцарецът.
Един от най-интересните му спомени бе свързан с първите години край тенис корта, когато все още не е бил звездата, а просто момчето, което гледа големите отблизо.
„Стоях до задната стена с ръце зад гърба и поглед в топката. Никога няма да забравя как изглеждаше играта оттам и какво беше усещането. Тръпката да стоиш толкова близо до играчите, да им подаваш топката, да им даваш кърпата, да ги виждаш как се потят, как се борят и намират решения – трудностите, интензивността. Спомням си, че на следващата сутрин нямах крака. Да стоиш прав цял ден е много работа“, разказа с усмивка Федерер.
Швейцарецът се върна и още по-назад във времето – към първите си удари с ракета, когато е бил едва на три години.
„Дървената ракета на баща ми, точно така. Аз израснах с дървените ракети и белите тенис топки – ето толкова съм стар. Тази ракета беше толкова тежка, че играех с две ръце както форхенд, така и бекхенд. Кой можеше да предположи, че в крайна сметка ще стана играч с бекхенд с една ръка?“
От онова малко момче от Базел до 20 титли от Големия шлем, 103 трофея от ATP и място сред най-великите играчи, които някога са хващали ракета – пътят на Федерер вече е част от тенис историята.
А в края на речта си той се обърна към хората, които са били до него през цялото това пътуване.
„Това момче от Базел ви благодари за невероятната чест. И благодаря на вас – на всички вас – за това, че споделихме пътуването, което ни събра заедно.“
И така, един от най-красивите бекхенди в историята вече е завинаги в Залата на славата.
