Всяко трико не става за бюро...

Заедно с целия народ съм следял с вълнение и гордост десетилетия наред славните мигове на българската борба. С право наречена спорт №1 за страната ни. Последният път бе по време на олимпиадата в Париж преди две години, когато „натурализацията“ на Гриша Ганчев вдигна трибагреника на олимпийския Еверест под звуците на „Мила Родино“. Оттогава и досега – само тъга. Нещо повече – с всеки нов международен турнир пропадането и унижението се задълбочават. Под мъдрото ръководство на председателката на БФБ г-жа Станка Златева.

Кризата е обхванала цялата пирамида от върха до основата, медалите от важни първенства вече са нумизматична рядкост, а съперниците, възпитани в респект към българската школа, ни се подиграват. И с пълно основание. Защото докато великият спорт с икони като Никола Станчев, Боян Радев, Петър Киров, Валентин Йорданов и още десетки и десетки кумири на поколенията затъва в посредственост началничката на федерацията се изживява като баш патриот и новоизлюпен геополитик.

Иронични усмивки предизвикват опитите на Станка и милиционерското лоби от някогашния „Левски-Спартак“ зад нея да прехвърлят проблема от болната глава върху здравата. Този номер е стар като света и на него се хващат само глупаците. В същото време няма и няма да има адекватен отговор на елементарния въпрос – къде е алтернативата на „натурализацията“? С какво привлечените отвън елитни състезатели с BG-паспорти пречат на развитието на родните школи и клубове? Напротив, доказаните майстори на тепиха дават импулс за израстване на останалите. И как ще се подобри климатът в средите на борбата при положение, че представителите на ЦСКА, донесли 80 процента от международния актив през последните години, са подложени на постоянна репресия от страна на БФБ?

И още нещо. Лошите съветници зад гърба на Станка я правят за майтап пред обществото като поднасят в декларациите на БФБ от нейно име невероятни нелепости. Особено, когато четем или слушаме дълбокомислени разсъждения за „хибридната опасност“ и „заплахата за националната сигурност“, надничащи зад българските състезатели, произлизащи от Руската федерация?! А някои от геополитическите акценти в творчеството на кадрите на МВР и ДС, оплетени с все още действащото ръководство на федерацията, надхвърлят хитовете даже на най-правоверните неолиберални „джендъри“ от жълтите павета. Пенсионираните сенки от „тихия фронт“ са свикнали да громят на думи „световния империализъм“, заместен в наши дни от „путинизъм“…

Интересно, дали Станка е наясно с отворените граници, свободното движение, „второто спортно гражданство“ и въобще с ценностите на толкова любимия й Брюксел, столицата на ЕС и НАТО, които спряга стане ли въпрос за „руската връзка“ в борбата? Знае ли, че без „натурализация“ половината национални отбори по света в различните спортове ще останат наполовина празни? Пропорцията дори е по-драстична в Западна Европа, Скандинавия, Швейцария и т.н. Между другото, дали съответните държави ще се откажат от най-престижните титли, спечели от натурализираните руски тенисисти и фигуристи?

Още веднъж призовавам Шампионката и нейната свита официално да се откажат от олимпийските, световните и европейските отличия, спечелени за България от „чужденците“, доведени от Гриша Ганчев. Така ще бъде по-честно. Тази групичка обаче очевидно се доказва пред себе си, тъй като едва ли някой отстрани я приема насериозно, като атакува „мецената“. Срещу фактите обаче и боговете си траят. Сто „станки“ за сто години не могат да направят за българския спорт колкото Гриша Ганчев…

Съдбоносното гласуване на Общото събрание, което толкова притеснява Станка и Ко, трябва да спаси най-българския спорт от „мъртвата хватка“ на яловите „патриотари“ без медали. Докато тепихът не е туширан за десетилетия напред от „добрите намерения“ на разни недоразумения. Защото всяко трико не става за бюро…