Защо Стоянчов трябва да чака Хуан Переа?

Зимата още не е дошла, а на „Герена“ вече гледат към трансферния прозорец с надеждата, че той ще донесе необходимото подсилване на Левски. И има защо. Шампионите се нуждаят от нови попълнения в почти всички линии, а първоначалните сигнали от клуба подсказват, че подобни действия действително се подготвят. Чудесно! Само че дотогава Хулио Веласкес има да изиграе още немалко мачове с настоящия си състав. И докато скаутите търсят следващите футболисти, испанецът може би трябва да погледне малко по-внимателно към един от тези, с които вече разполага.

Става въпрос за Стивън Стоянчов. Деветнадесетгодишният нападател, който все по-често ме кара да се питам защо не получава по-сериозно доверие. Особено при положение че на върха на атаката Веласкес разполага с трима класически централни нападатели - Хуан Переа, Мустафа Сангаре и самия него. Конкуренцията безспорно е сериозна, но ако съдим по представянето на колумбиеца напоследък, не виждам убедителна причина младият българин неизменно да остава последен в тази своеобразна опашка.

Нека погледнем и цифрите, защото те са достатъчно красноречиви. От началото на сезона Стоянчов има 11 участия във всички турнири, в които е събрал общо 134 минути. В Първа лига е записал шест мача, 128 минути и едно попадение. В европейските квалификации е играл общо четири минути, а в основната фаза на Лига Европа получи още две срещу Залцбург. Правилно прочетохте – шест минути европейски футбол, разпределени в пет появявания на терена. При това четири от тях са били за по минута, а петото – за две. Подобна статистика трудно може да бъде определена като реална възможност за изява. По-скоро прилича на формално отбелязване на присъствие.

Именно това ме притеснява. Стивън обикновено се появява, когато мачът вече е достатъчно закучен и от него се очаква за броени минути да направи онова, което останалите не са успели за цял двубой. Другият вариант е да получи шанс заради правилото на БФС за млад футболист, както се случи при гостуването на Ботев (Пловдив). Няма нищо лошо в подобно изискване, стига то да помага за развитието на българските таланти. Но защо Стоянчов да играе единствено когато обстоятелствата го налагат? Не може ли понякога да бъде предпочетен и заради качествата си?

Последното гостуване на Дунав в Русе само затвърди това мое убеждение. Левски спечели изключително трудно с 1:0, след като Мустафа Сангаре отбеляза в даденото продължение. Преди това обаче Хуан Переа получи поредната възможност да започне като титуляр и отново не успя да ме убеди, че заслужава толкова голямо предимство пред останалите. Колумбиецът почти не допринесе за развитието на атаките, рядко създаваше проблеми на защитниците и напусна терена, без да остави нещо съществено след себе си.

Стоянчов се появи за последните седем минути, но дори за толкова кратко време успя да бъде по-полезен. Включи се в няколко бързи разигравания, търсеше пространства в наказателното поле и участваше активно в опитите на „сините“ да стигнат до победното попадение. А когато резултатът вече беше в тяхна полза, младокът направи и едно отлично връщане почти до централния кръг, принуждавайки противников футболист да извърши нарушение. Дребен на пръв поглед епизод, но достатъчно показателен за желанието му да бъде полезен и без топка. В онези няколко минути видях повече футболна мисъл и отдаденост, отколкото от Переа през далеч по-продължителния му престой на терена.

Разбира се, няма да твърдя, че едно включване срещу Дунав е достатъчно, за да обявим Стивън за готов титуляр на Левски. Би било несериозно. Но също толкова несправедливо е да приемаме, че младият нападател няма място сред първите опции, след като почти не му е предоставена възможност да го докаже. На 19 години той вече е част от младежкия национален отбор на България, за който има четири участия и един гол. Висок е 192 сантиметра, притежава необходимите физически дадености за класически централен нападател и тепърва има накъде да се развива. А в сегашния Левски, който все по-често среща съперници, затварящи пространствата пред наказателното си поле, подобен футболист би могъл да предложи нещо различно.

Някак си развитието му ми напомня за Борислав Рупанов. И при него дълго време се питахме дали ще успее да намери своето място сред мъжете, докато конкуренцията и ограничените възможности за изява затрудняваха пътя му. Стоянчов обаче ми изглежда по-близо до представата за класическа деветка. Харесва ми начинът, по който търси участие в атаките, а и не се притеснява да влиза в единоборства с далеч по-опитни съперници. Има още много да учи, естествено, но точно затова се нуждае от игрово време. Само с тренировки и няколко минути в края на срещите трудно се изгражда нападател, на когото утре ще разчиташ за нещо сериозно.

Веласкес неведнъж е показвал, че умее да работи с младите. Огнян Владимиров например постепенно получава своите възможности и това заслужава адмирации. Защо подобно доверие да не бъде оказано и на Стивън? Не настоявам испанецът да го превърне в несменяем титуляр, нито да пренебрегне опита на Сангаре и Переа. Но при сегашната форма на последния съвсем спокойно може да се намери място за повече минути на българския младежки национал. Особено в срещи, в които Левски има нужда от свежест, движение и желание за доказване.

Зимната селекция със сигурност ще бъде важна за амбициите на шампионите. Възможно е на „Герена“ да пристигне още един централен нападател, който допълнително да увеличи конкуренцията. Преди това ми се иска Веласкес да разбере с какво точно разполага в лицето на Стоянчов. Защото не е изключено младокът да се окаже по-полезен, отколкото мнозина предполагат. А дори да не успее да оправдае очакванията, поне ще знаем, че е получил възможност да го направи.

Правилото на БФС може да осигури на Стивън Стоянчов място на терена. Това, което показва в малкото предоставени му минути, вече заслужава вниманието на Хулио Веласкес. И ако испанецът наистина иска да разбере докъде може да стигне този млад нападател, трябва да спре да го пуска, само когато времето почти е изтекло. Часовникът на един мач може да показва 90-ата минута, но за кариерата на Стоянчов всичко тепърва започва.