Време е за Капитан Петко!

Петко Панайотов – име, което все по-често се чува около ЦСКА и вече не звучи като „перспектива“, а като реалност, която дебне зад ъгъла. На едва 20 години той вече има 53 мача за първия отбор, а още по-любопитното е, че е натрупал точно 1948 минути с червената фланелка (според статистиката на https://www.fccska.com/). Символиката няма как да бъде подмината, още повече че това се случва точно в навечерието на Вечното дерби.

Но при Панайотов не става дума само за числа. Той вече има навика да се появява в точния момент и да оставя следа. Победният гол срещу Монтана в 94-ата минута, решаващото попадение срещу Септември отново в добавеното време, силното му включване срещу Берое, както и първият му гол за клуба – именно срещу Левски, са достатъчно показателни. В повечето случаи той влиза от пейката, но присъствието му рядко остава незабелязано.

Точно това прави впечатление – спокойствието, с което играе, и увереността, че може да решава ситуации. Панайотов изглежда като футболист, който има естествен усет към играта и не се притеснява от напрежението, а това е качество, което трудно се изгражда. Или го имаш, или го нямаш...

В момент, в който от следващия сезон влиза и изискването за задължително присъствие на български футболист до 23 години, ЦСКА може да гледа с оптимизъм към бъдещето. Панайотов и Теодор Иванов са ясни отговори на тази тенденция, а зад тях има и още млади играчи, които чакат своя шанс.

Сега обаче вниманието е върху настоящето. На фона на наказанията в състава, отсъствието на Жордао и въпросителните около Ебонг, не е изключено Христо Янев да се довери именно на Панайотов в предстоящия сблъсък с Левски. И това би било напълно логично развитие на нещата.

Интересното е, че въпреки възрастта си, той вече показва зрялост както на терена, така и извън него. Говори няколко езика, не спира да се развива и демонстрира футболен интелект, който рядко се среща при толкова млад играч. В среда, която често не е най-благоприятната за развитие, той изглежда като изключение.

Панайотов е преминал през школата на Левски, но там не е получил нужната оценка. В ЦСКА обаче са успели да развият потенциала му и днес той е един от най-обещаващите млади български футболисти.

Дали ще носи капитанската лента още сега, е въпрос на решение на треньора. Но ако продължи по този начин, трудно може да има съмнение, че един ден тя ще бъде на неговата ръка. А с оглед на всичко, което показва до момента, този момент може да не е толкова далеч.

Феновете вече го приемат като един от своите. И може би най-точното определение в момента е просто – ЦСКА има диамант.

И може би не е рано да го кажем на глас – Капитан Петко идва!