Suspicious Minds: Елвис Пресли, Левски и краят на съмненията

Елвис Пресли има една великолепна песен - „Suspicious Minds“. В нея Кралят на рокендрола разказва за любов, която няма как да продължи да съществува, ако двама души не се научат да си вярват. Недоверието постепенно ги отдалечава един от друг, докато накрая дори най-силните чувства се оказват недостатъчни, за да ги задържат заедно.

И докато вчера се прибирах от Националния стадион „Васил Левски“, си мислех колко подходяща е тази песен за всички, които продължават да гледат подозрително към европейското представяне на Левски.

Победата над Виктория (Пилзен)? Епизодичен проблясък. Равенството с НЕК Ниймеген? Повече късмет, отколкото футбол. Самото присъствие на българския шампион в основната фаза на Лига Европа? Едва ли не щастливо стечение на обстоятелствата. Е, снощи „сините“ дадоха още един отговор на тези съмнения. И този път той дойде срещу полския Ягелония, след 90 минути, в които имаше достатъчно трудности, за да бъде победата с 1:0 още по-сладка.

Хулио Веласкес обеща, че неговият Левски няма да променя футболните си убеждения според името на противника. Ще излиза срещу всеки с желание да се надиграва и да търси победата! Може да звучи смело, когато го чуеш на пресконференция, особено преди европейски мач. Съвсем друго е обаче да виждаш как тези думи постепенно придобиват смисъл на терена. Срещу Виктория, срещу НЕК, а вече и срещу Ягелония. Три различни съперника, три различни изпитания и един Левски, който все по-убедително показва, че има място сред сериозните европейски отбори.

Погледнете класирането в Лига Европа. След четири изиграни срещи Левски е десети със седем точки! Десети! Кой би се осмелил да прогнозира подобно нещо преди началото на основната фаза? Зад българския първенец са Съндърланд, Лион, Андерлехт, Рен, Реал Сосиедад, Кристъл Палас, Спарта (Прага), Хофенхайм, Селта, Милан, Марсилия и Селтик. А някъде сред тях се намира и онзи страховит ОФИ (Крит), който през последните месеци придоби почти митологични измерения в определени футболни среди у нас.

Разбира се, изминала е едва половината от надпреварата. Част от тези клубове тепърва ще наваксват, други вероятно ще намерят своя ритъм, а Левски също ще има тежки вечери. Само че настоящото класиране не е измислица, нито подарък от някого. То е резултат от спечелени точки срещу съперници, които доскоро щяхме да разглеждаме с доста по-голямо притеснение.

Още по-интересни са прогнозите на Football Meets Data. Според последните симулации вероятността Левски да завърши сред първите 24 отбора и да участва в елиминационните плейофи вече достига 80 процента. Преди победата над Ягелония тя беше 62. Моделът отрежда на „сините“ средно 18-о място в крайното класиране, докато шансът за директно попадане на осминафиналите е едва 6 процента. Последното засега изглежда прекалено амбициозно, но кой изобщо е казал, че трябва да се целим толкова далеч?

Лично за мен ключовият мач ще бъде срещу Лилестрьом на 10 декември. Победа над коравите норвежци би увеличила актива на Левски до десет точки, а това би трябвало да бъде отлична основа за класиране сред първите 24. Предстоят и срещи с Марсилия, Милан и Съндърланд. Трудни съперници, естествено, но нито един от тях не демонстрира такова постоянство, че предварително да отписваме възможността за още някоя точка. А може би и за повече.

Всъщност самият факт, че вече разглеждаме програмата, пресмятаме различни варианти и обсъждаме кой противник е по-удобен, говори достатъчно за промяната. Допреди няколко години щяхме да се радваме на всяко европейско участие и да се надяваме на достойно представяне. Днес обсъждаме как Левски да продължи към директните елиминации на Лига Европа. При това без да звучи като някаква налудничава фантазия.

И заслугата за тази промяна е преди всичко на хората, които всекидневно работят за нея. Веласкес успя да изгради отбор, който знае какво иска от всеки мач. Понякога го постига с хубав футбол, друг път трябва да стиска зъби и да се пребори с обстоятелствата. Именно второто видяхме срещу Ягелония.

Нека не украсяваме излишно случилото се на терена. Поляците изиграха много силен мач и съвсем спокойно можеха да си тръгнат с победата. Имаха достатъчно добри положения, а в определени периоди поставиха Левски под огромно напрежение. Това беше равностоен сблъсък, в който малките подробности накрая определиха победителя. И колкото и да е приятно да гледаме към таблото с резултата, не бива да забравяме какво костваше този успех.

Ягелония демонстрира отлично подготвена преса, която създаваше сериозни неприятности на домакините. На моменти петима футболисти в жълто-червено се разполагаха високо в половината на Левски, затваряйки обичайните пътища за изнасяне на топката. Най-тежко беше за Мехди Мубарик и Марко Груич, които неведнъж трябваше да вземат решения под непосредствен натиск. Последваха и няколко опасни грешки в зони, от които противникът можеше да нанесе сериозни поражения.

Проблем имаше и в прехода към нападение. При някои от най-обещаващите атаки Сержиньо, Евертон Бала или Рейналдо тръгваха от центъра с топка в крака, а пред тях се откриваше достатъчно пространство, за да повярваме в голова възможност. Само че разстоянието до наказателното поле се оказваше прекалено голямо, подкрепата невинаги пристигаше навреме и когато идваше моментът за последното отиграване, вече липсваше необходимата свежест. Няколко добри ситуации бяха пропилени именно по този начин.

Тук обаче пролича едно от големите качества на Веласкес. Испанецът разбра, че първоначалният подход не дава желания резултат, и постепенно промени разположението на футболистите си. Груич започна да се прибира по-близо до централните защитници, за да осигури допълнителна възможност за първото подаване. Мубарик получи повече свобода да поема топката на следващия етап от атаката и да я насочва към Сержиньо. Фланговите играчи също се прибираха по-навътре, помагайки на халфовете при преодоляването на полската преса.

Тези корекции не превърнаха Левски в пълен господар на терена, но постепенно върнаха равновесието. Отборът започна да излиза по-успешно от трудните ситуации, създаде своите възможности и най-важното – стигна до почивката, без да допусне гол. За последното немалка заслуга имаше и Светослав Вуцов, който за пореден път показа колко важен може да бъде един вратар в европейските вечери.

След почивката Веласкес трябваше да прави нови промени заради контузията на Сержиньо. Армстронг Око-Флекс се появи по крилото, а Мазир Сула получи по-централна роля. Преломният момент обаче дойде в 63-ата минута. Стивън Стоянчов!

Едва ли точно моите разсъждения са стигнали до кабинета на дон Хулио, още по-малко пък са повлияли на решенията му. Признавам обаче, че когато видях Стоянчов да се готви за влизане, изпитах особено задоволство. А двайсетина минути по-късно вече имах и достатъчно сериозна причина да се усмихвам.

Стивън промени начина, по който Левски се бореше с противниковите защитници. За разлика от Хуан Переа, който напоследък твърде често губи физическите си единоборства, младокът влезе в тях с цялата си решителност. Перничанинът започна да се блъска с поляците, да пресира по цялата ширина на атаката и да търси всяка възможност да затрудни изнасянето им. Не се притесняваше от ръстовите и физическите предимства на съперниците. Напротив, изглеждаше така, сякаш точно подобен мач му е бил необходим, за да покаже какво може.

С включването му Левски постепенно започна да печели повече терен, да задържа съперника в собствената му половина и да създава предпоставки за решителен натиск. Появиха се и по-качествени центрирания, а тук заслужава да отличим още един футболист, от когото досега не бяхме получили особено много – Давид Кусо.

Малкият техничар рядко намира място дори сред използваните резерви в Първа лига, но срещу Ягелония се включи с впечатляваща увереност. И точно неговото центриране от корнер в 83-ата минута се превърна в асистенция за победния гол. Поредното доказателство, че Веласкес познава футболистите си и умее да преценява кога някой от тях може да бъде най-полезен. Дори когато отстрани подобно решение изглежда изненадващо.

А Стоянчов направи това, което се очаква от един истински централен нападател. Намери си позиция в наказателното поле, измъкна се от персоналния си пазач и с глава изпрати топката зад Славомир Абрамович. Изпълнение, в което нямаше нищо случайно. Последва и празнуване, което ще се помни дълго – фланелката на земята, разперени ръце и самочувствие, каквото може да притежава само човек, който току-що е разбрал, че е способен да решава големи мачове.

Искрено се надявам тази вечер да се окаже повратна в развитието на Стивън. Левски отдавна има нужда от български централен нападател, който не просто да запълва бройката или да влиза за последните минути, а да бъде реална алтернатива на чужденците. На 19 години Стоянчов все още има много работа пред себе си. Вече обаче разполага с нещо, което никоя тренировка не може да му даде - спомена за победен гол в Лига Европа и увереността, че може да се справя с подобни предизвикателства.

След попадението Левски трябваше да издържи и последния натиск на Ягелония. Поляците опитаха да върнат равенството с множество центрирания, но защитата на домакините се справи отлично.

Кристиан Макун и Кристиан Димитров бяха стабилни в най-важните моменти, Алдаир и Майкон свършиха огромна работа по фланговете, а Вуцов отново вдъхваше спокойствие на хората пред себе си. Рейналдо не спря да тормози противниковата отбрана, докато Мубарик и Сержиньо дадоха всичко от себе си в тежката битка за средата на терена.

Точно затова ми е трудно да посоча един-единствен герой на тази победа. Да, Стоянчов отбеляза гола и заслужено ще обере аплодисментите. Кусо подаде, Вуцов спаси, а Веласкес намери решенията в най-важните моменти. Само че успехът беше изработен от целия отбор. От хората, които започнаха срещата, до онези, които се появиха от пейката и промениха развоя ѝ. Левски не спечели благодарение на един щастлив рикошет или на нечий случаен проблясък. Спечели, след като издържа трудностите, поправи част от грешките си и използва своя момент.

Подобни мачове изграждат европейски характер. Не онези, в които всичко се получава от първата минута и съперникът ти позволява да играеш спокойно, а точно тези, в които трябва да намериш изход от неприятна ситуация. Да приемеш, че противникът също има качества, да не се паникьосаш, когато те притисне, и да останеш достатъчно уверен, че твоят шанс ще дойде. Левски вече започва да придобива тази рутина. И с всяка следваща победа името му отново тежи малко повече на европейската сцена.

Дали ще стигне до елиминациите? Предстои да разберем. Сигурен съм обаче, че днес можем да задаваме тези въпроси с напълно сериозно изражение. И това е огромна заслуга на Хулио Веласкес и неговите футболисти.

А когато отново си пусна „Suspicious Minds“, вероятно пак ще се сетя за снощната победа. Елвис пее за любов, която не може да оцелее без доверие. При Левски чувството отдавна е оцеляло - през провали, разочарования и години, в които Европа изглеждаше все по-далечна. Сега футболистите започват да връщат и онова, което толкова дълго липсваше на привържениците - увереността, че могат да мечтаят заедно с отбора си.