ЦСКА загуби в Атина, но може би спечели нещо по-важно за неделя

ЦСКА допусна второто си поражение в основната фаза на Лигата на конференциите, но този път усещането след последния съдийски сигнал беше различно. За разлика от мача с Монако, когато остана горчивината от добрата игра и пропуснатата възможност да вземем нещо повече, в Атина загубата беше напълно закономерна. Панатинайкос заслужено спечели и няма смисъл да търсим оправдания там, където такива не са необходими.

Само че един резултат никога не бива да се разглежда извън контекста. А контекстът в случая е повече от любопитен... и важен.

ЦСКА попадна в жесток цикъл от мачове, в който треньорският щаб трябва да прави много точна преценка кога да натисне газта докрай, кога да рискува и кога да разпредели силите си по-разумно. Защото футболният сезон не приключва с една европейска вечер, колкото и да ни се иска всяка такава да завършва с победа.

Срещу Панатинайкос видяхме прагматичен ЦСКА. Отбор, който беше наясно с качествата на съперника и се опита да го надхитри с дисциплина, търпение и използване на малкото възможности, които се открият. Не се получи. Или по-точно - получи се само за кратко.

Изравнителният гол на Диниш Алмейда дойде след статично положение, което, както разбрахме от Теодор Иванов след срещата, е било предварително отработено. Именно в подобни ситуации ЦСКА търсеше своя шанс. Да удари в точния момент, да изнерви домакините и евентуално да измъкне нещо под носа на един съперник, който се намира в отлична форма, оглавява гръцкото първенство и играе със самочувствието на отбор, свикнал да побеждава.

Този път обаче по-добрият спечели. Толкова.

И тук идва нещо, което според мен е далеч по-важно от самото поражение.

В неделя ЦСКА излиза срещу Левски. Мач, който може да се окаже с огромно значение за битката за шампионската титла. Дерби, в което залогът далеч надхвърля обичайните три точки. Подобни срещи могат да променят не само класирането, но и психологическото състояние на двата отбора за седмици напред.

И докато Левски снощи хвърли всичко в преследването на победата, дори с цената на натрупана умора и контузии, у мен остана усещането, че ЦСКА подходи една идея по-разумно към разпределението на силите си.

Дали това е било съзнателно решение на Маркус Гиздол и неговия щаб? Няма как да знаем със сигурност. Но впечатлението ми е, че червените не изразходваха абсолютно всичко в Атина. И ако това означава, че в неделя ще бъдат малко по-свежи от вечния съперник, тогава подобна преценка може да се окаже изключително важна.

Разбира се, всичко това ще има стойност само ако ЦСКА го докаже на терена. Защото спестените сили сами по себе си не носят точки. Трябва да знаеш и какво да направиш с тях.

Нека погледнем и европейската картина.

Няма какво да се заблуждаваме - поне според мен ЦСКА изтегли изключително тежък жребий в Лигата на конференциите. Дори бих казал, че съперниците, срещу които се изправя нашият отбор, изглеждат по-качествени и в по-добра моментна форма от голяма част от тези, с които Левски мери сили в Лига Европа.

Но това е жребият. Никой не ни е обещавал лесен път.

А сякаш самите съперници не бяха достатъчни, та и подреждането на програмата се оказа почти възможно най-неприятната.

Първо Монако, който по това време оглавяваше френското първенство. След това гостуване на Нордселанд, където условията и изкуственият терен сами по себе си са сериозно изпитание. После визита на лидера в Гърция - Панатинайкос. Три последователни европейски срещи, в които ЦСКА трябваше да се изправи срещу много сериозни противници, и то в период, когато всяка точка във вътрешното първенство тежи все повече.

И трудностите не свършват дотук.

Следва домакинство на Трабзонспор, който под ръководството на бившия наставник на Лудогорец Томас Райс набра впечатляваща скорост в Турция. Снощи турците допуснаха първото си поражение при него, отстъпвайки с 0:1 на Фрайбург у дома. Това обаче по никакъв начин не променя факта, че пред ЦСКА предстои поредно тежко европейско препятствие.

Всяка точка срещу Трабзонспор би била добре дошла. А победата, колкото и трудна да изглежда, би била истински бонус.

Според мен реалистичните сметки за класиране напред минават най-вече през последните два двубоя. Домакинството на швейцарския Тюн и гостуването на финландския КуПС са срещите, в които ЦСКА на хартия има най-сериозни основания да преследва пълния актив от шест точки.

Разбира се, и там никой няма да ни подари нищо. Особено във Финландия, където по това време на годината метеорологичните условия могат да превърнат гостуването в допълнително изпитание.

Но ако ЦСКА успее да спечели тези два мача и събере седем точки, ще има основания да се надява на продължаване напред при благоприятно развитие на останалите резултати.

Това е европейската цел. Трудна, но все още напълно заслужаваща усилията.

Само че не бива да забравяме най-важното.

Голямата цел пред ЦСКА през този сезон е шампионската титла!

И това, поне за мен, е извън всякакво съмнение.

Не казвам, че трябва да отписваме Европа. Напротив. Всеки международен мач носи престиж, опит и самочувствие. ЦСКА е клуб, който исторически е свикнал да гледа към европейските вечери с амбиция, а не със страх. Но когато календарът те притиска, когато съперниците са толкова сериозни и когато във вътрешното първенство се открива реална възможност да атакуваш върха, трябва да умееш да подреждаш приоритетите си.

Няма никакво място за трагедии след загубата в Атина. Нито за крайни оценки, нито за прибързани присъди.

Една загуба от Панатинайкос не обезсмисля работата на Гиздол, както и една евентуална победа над Трабзонспор няма автоматично да реши всички проблеми на отбора.

ЦСКА все още е в процес на изграждане. Има какво да подобрява, има слабости, които се виждат, но има и достатъчно основания да вярваме, че посоката е правилната.

Лично аз смятам, че в тази сгъстена програма ЦСКА подходи по-разумно от Левски към разпределението на силите. Дали съм прав, ще разберем в неделя. Тогава няма да има значение кой какво е направил в Европа три дни по-рано. Ще има значение кой е по-подготвен, кой има повече енергия, кой е по-концентриран и кой ще покаже по-голяма воля за победа.

След дербито идва и близо двуседмична пауза. Тогава ще бъде подходящият момент да сложим картите на масата и да направим далеч по-обективна равносметка за първите мачове на Маркус Гиздол начело на ЦСКА. Да видим какво се е променило, какво все още липсва и доколко отборът е готов да преследва голямата си цел.

Но преди това има един мач, който заслужава цялото ни внимание.

Мач, в който няма да ни интересуват нито Тюн, нито КуПС, нито Трабзонспор. Нито тежкият жребий, нито неприятната програма.

Само ЦСКА, Левски и трите точки.

Понякога във футбола трябва да приемеш, че си загубил една битка. Важното е да не губиш от поглед войната, която искаш да спечелиш.

А за ЦСКА тази война е за шампионската титла!