Източник на снимката: nullСлавия и Левски преглеждат „първия български ВАР“ още през 1924 г.
Материал на Тео Борисов
- 15/11/2026
Модерният футбол изцяло промени възприятията на зрителите спрямо най-великата игра, като най-драматичното изменение бе въвеждането на ВАР. Понастоящем нито едно попадение не може да бъде изживяно пълноценно от привърженици и футболисти, а понякога даденото решение може изцяло да промени атмосферата на стадиона (справка финалът за Купата на България между ЦСКА и Локомотив Пловдив след отменения гол на „армейците“). Въпреки технологията претенциите срещу съдиите никога няма да спрат, а декларациите от засегнатите клубове ще са все по-напоителни. Благодарение на известния изследовател на българския футбол Нанко Нанев се връщаме повече от век назад във времето, до далечната 1924 г., когато големите съперници Славия и Левски стават участници в първообраза на първото решение, взето с ВАР.
Мястото на произшествието е стадион „Юнак“, а датата, на която то се състои – 19 октомври 1924 г. По това време първенството на столичната Първа дивизия е в своя ход, като победителя от предишното му издание Левски и неговия подгласник Славия отново са фаворити за първата позиция. Срещата идва в разгара на спора между „сините“ и варненския Владислав, който трябва да обяви втория финалист в дебютното издание на Държавното първенство. След нулевото равенство в София представителите на морската столица искат новия двубой да се състои на техен терен – нещо, което им е категорично отказано. В крайна сметка ръководният спортен орган БНСФ решава мач да няма и първият ни шампионат завършва без победител, въпреки че на финала вече се е класирал пловдивския Победа. След период, в който отборът се ръководи от руския белоемигрант Михаил Борисов, начело на Левски е неговия основател Борис Василев – Боркиша. От своя страна Славия залага на австриеца Вилибалд Щейскал, имащ в актива си 6 титли и 2 купи с екипа на Рапид Виена. По ирония на съдбата няколко дни по-късно той ще замине за Италия, където ще поеме местния Кавезе.
Самият двубой според тогавашната преса привлича интереса на близо 15 000 зрители, което е повече от сериозно постижение за началните години на организирания футбол у нас. „Специален апарат снемаше на филм цялата игра“, пише вестник „Мир“, което ни кара да съжаляваме, че кадрите от двубоя не са достигнали до нас. Отборите се представят в следните състави според изданието: Левски: Владимир Ватев – Ватенката, Александър Христов – Шкубата, Симеон Янков – Симето, Димитър Дражев – Дичо (записан като Драгиев), Иван Радоев – Баба Рада, Гено Матеев, Димитър Мутафчиев - Мърцо, Никола Мутафчиев – Колишчето, Цветан Генев – Цеко, Константин Мазников – Дяволето, Кирил Йовович – Вагонетката. Славия: Ангел Андреев – Катастрофата, Константин Крапчански – Кочо, Стоянов (всъщност Серги Иванов), Стефан Чумпалов – Чумпала, Димитър Манолов – Найдо, Боянската мечка, Асен Дишков, Григор Стоянов – Гичо, Велчо Стоянов, Тодор Владимиров – Сан, Никола Калканджиев – Колата и Цв.Цветков (в тогавашния отбор с тази фамилия има Васил и Владимир, но не и някои с подобни инициали. Според изследване на Камен Огнянов става въпрос за Владимир). Малко преди началният час от 16:00 ч. двубоя се оказва застрашен от провал. Причината – определеният за главен съдия Павел Грозданов отказва да ръководи срещата „по болест“. Така се оказва, че на пожар трябва да го замести Стефан Янчулев, който наистина е рефер, но по...баскетбол.

Предвид факта, че говорим за среща на повече от век ,нямаме друг избор, освен да се доверим на тогавашната преса, в която споменаването на имената на футболистите е само пожелателно. Причината е, че при тогавашната система 1-5-5 и почти несменяемите състави, авторът на съответната дописка е знаел, че когато напише „левия инсайд на Славия“ или „дясното крило на Левски“ четящия тези редове ще знае за кого става въпрос. Ако има предвид факта, че тогавашното изброяване на съставите е от ляво надясно, а не от дясно наляво, както ще се наложи по-късно, днешния читател също може да открие липсващите имена в следващите редове по тази система. Органът на Народната партия „Мир“ казва за срещата: „Първите моменти от играта се меняваха в съвсем спокойно темпо. Няколко опита за пробив на лявото крило от Славия бяха парирани от дефанса на Левски. Постепенно играта започна да става по-бърза и по-нервна. Първият корнер става на гола на Левски, който бе отбит сполучливо от бековете. Към средата на хавтайма (б.а. полувремето) Левски със силно комбинираната си игра взима напълно инициативата и пред гола на Славия почна да се упражнява продължителен натиск. Нападенията се водеха из цялата форуардна линия. При една комбинация от ляво към дясно и при малка солова игра десният инсайд отбеляза първият гол. Към края на хавтайма реферът дава наказателен удар от 20 м. към гола на Левски. Бит сполучливо от центърхафбек направо към гола, ударът не можеше да бъде париран от младия вратар на Левски и Славия отбеляза гол. Хавтайма завърши 1:1. Още от самото начало на втория хавтайм Левски взе в пълно темпо инициативата и в идеално изработена комбинация от дясно в ляво отбеляза чрез левия инсайд втория гол. В този момент пролича много добре техническата подготовка на Левски. След няколко момента от този гол, Левски чрез сполучлива пасировка отбеляза третия гол. Играчите от Славия бяха недоволни от решението на рефера и не искаха да признаят третия гол. След известно забавяне реферът си измени решението и вместо гол даде свободен удар към гола на Славия. До края из хавтайм: играта се водеше равномерно. Играта завърши при официален резултат 2:1 в полза на Левски. Тимът победител бе бурно акламиран от публиката“, се казва в дописка. Под нея е оставена добавка: „Спортният клуб Славия е подал контестация до реферската колегия, Софийската спортна федерация по мача му със спортния клуб Левски, в свръзка с назначаването на рефера 2 минути преди започването на мача, небрежното и неправилно свирене на същия и прекратяването на мача 10 минути преди определеното време“. От репортажа на „Спортен преглед“ се разбира, че причината за отменянето на третия гол на Левски е, че свободния удар, от който започва головата комбинация е изпълнен преди съдийския сигнал. Като цяло преобладаваща част от репортажите в тогавашната преса отбелязват заслужената победа на Левски с изключение на „Демократически сговор“, но дори и в онези години запалянковщината е често срещано явление в тогавашната медии.

Публикациите в „Спорт“ посочват множество груби грешки от страна на съдията по неволя Янчулев: „1. Три отлични и опасни за противника нападения на Славия той парира чрез несъществуващи офсайди. На два пъти същото стори и с тия от Левски, 2.Десният инсайд на Левски преда да шутира топката в гола на Славия си я намести с ръка – това рефера „не видя“ – но филмовата безпристрастна лента може да го докаже – ще чакаме да видим, 3.Очевидна дузпа, плод на две обстоятелства – пипане топката от играча на Левски в пеналтерията и непосредствено след това явно спъване на десния инсайд на Славия – също не бе обявена, 4.След свирен фаул „рефера“ позволи да се продължи играта, която завърши с вкарване гол на Славия – грешка, която изправи впоследствие, но с това вся смут както в играчите, тъй и в публиката, 5. Играта се спря 8 и половина минути преди определено време, които минути бяха изгубени както следва: 2 минути при почване на втория хавтайм, 2 минути при вкарания фиктивен гол от Левски, унищожен впоследствие от непохватния рефер и 4 и половина минути по свестяване на левия хавбек на Славия, който падна в безсъзнание (б.а. в резултат на това „белите“ доиграват срещата с 10 души)“. На 30 октомври се провежда заседание на Реферската колегия при ССФ, в което утвърждава цялостните решения на съдията Янчулев, с изключение на спорното попадение на Левски. За него се казва: „Точка трета от контестацията, с която се оспорва техническата правилност на първия гол, вкаран от Левски на 35 минута, чрез десния инсайд Н. Мутафчиев е правилно повдигната и след като взе предвид: Показанията на тъч реферите на мача, с които се установява, че по споменатото нападение лявата страна на Левски е изпаднала на два пъти в офсайд след който е извършен хенд от десния инсайд Н. Мутафчиев преди вкарването на гола, и обстоятелствата, че тези нарушения са били сигнализирани от тъчреферите, но не са били взети под внимание от рефера, намира че първия гол вкаран от Левски на 35 мин. е опорочен с двата офсайда и хенда, които са го предшествували, въз основа на което го анулира.“ Така крайния резултат бива записан в аналите като 1:1. „Сините“ не оставят нещата току-така и искат БНСФ да изпрати писмо до ФИФА, която да се произнесе по казуса с променения резултат и въпреки че впоследствие е обявено, че от световната централа са казали, че решенията на съдиите не подлежат на промяна, ново преразглеждане на случая не последва.

Така макар и на база устни свидетелства резултатът в най-голямото дерби на българския футбол в онзи период бива променен. Това не е аномалия – само през споменатия сезон 1924-25 20 срещи са с анулирани или служебни резултати поради различни причини. Макар в статията на „Спорт“ да се говори за възможност за използване на направения запис на срещата Левски-Славия като доказателство, в решението на комисията за негов преглед не се споменава. Възможно е все пак съдийските ръководители да са видяли заснетото и да са стигнали до извода, че то няма как да свърши работа. Ако на случаен принцип прегледате кинохроника от първата половина на века ще разберете, че освен най-общи кадри и евентуален запис на попаденията, направени зад някоя от вратите, няма как да се види нещо детайлно, но скандалният момент идва непосредствено преди гола, така че теоретично е възможно да се установи истината по този начин. Въпреки това определението „първия български ВАР“, дадено в заглавието, трябва да се възприема по-скоро като закачка, отколкото като опит за изтъкване на роден принос в стил „българин е създал първият компютър“.
Мястото на произшествието е стадион „Юнак“, а датата, на която то се състои – 19 октомври 1924 г. По това време първенството на столичната Първа дивизия е в своя ход, като победителя от предишното му издание Левски и неговия подгласник Славия отново са фаворити за първата позиция. Срещата идва в разгара на спора между „сините“ и варненския Владислав, който трябва да обяви втория финалист в дебютното издание на Държавното първенство. След нулевото равенство в София представителите на морската столица искат новия двубой да се състои на техен терен – нещо, което им е категорично отказано. В крайна сметка ръководният спортен орган БНСФ решава мач да няма и първият ни шампионат завършва без победител, въпреки че на финала вече се е класирал пловдивския Победа. След период, в който отборът се ръководи от руския белоемигрант Михаил Борисов, начело на Левски е неговия основател Борис Василев – Боркиша. От своя страна Славия залага на австриеца Вилибалд Щейскал, имащ в актива си 6 титли и 2 купи с екипа на Рапид Виена. По ирония на съдбата няколко дни по-късно той ще замине за Италия, където ще поеме местния Кавезе.
Самият двубой според тогавашната преса привлича интереса на близо 15 000 зрители, което е повече от сериозно постижение за началните години на организирания футбол у нас. „Специален апарат снемаше на филм цялата игра“, пише вестник „Мир“, което ни кара да съжаляваме, че кадрите от двубоя не са достигнали до нас. Отборите се представят в следните състави според изданието: Левски: Владимир Ватев – Ватенката, Александър Христов – Шкубата, Симеон Янков – Симето, Димитър Дражев – Дичо (записан като Драгиев), Иван Радоев – Баба Рада, Гено Матеев, Димитър Мутафчиев - Мърцо, Никола Мутафчиев – Колишчето, Цветан Генев – Цеко, Константин Мазников – Дяволето, Кирил Йовович – Вагонетката. Славия: Ангел Андреев – Катастрофата, Константин Крапчански – Кочо, Стоянов (всъщност Серги Иванов), Стефан Чумпалов – Чумпала, Димитър Манолов – Найдо, Боянската мечка, Асен Дишков, Григор Стоянов – Гичо, Велчо Стоянов, Тодор Владимиров – Сан, Никола Калканджиев – Колата и Цв.Цветков (в тогавашния отбор с тази фамилия има Васил и Владимир, но не и някои с подобни инициали. Според изследване на Камен Огнянов става въпрос за Владимир). Малко преди началният час от 16:00 ч. двубоя се оказва застрашен от провал. Причината – определеният за главен съдия Павел Грозданов отказва да ръководи срещата „по болест“. Така се оказва, че на пожар трябва да го замести Стефан Янчулев, който наистина е рефер, но по...баскетбол.

Предвид факта, че говорим за среща на повече от век ,нямаме друг избор, освен да се доверим на тогавашната преса, в която споменаването на имената на футболистите е само пожелателно. Причината е, че при тогавашната система 1-5-5 и почти несменяемите състави, авторът на съответната дописка е знаел, че когато напише „левия инсайд на Славия“ или „дясното крило на Левски“ четящия тези редове ще знае за кого става въпрос. Ако има предвид факта, че тогавашното изброяване на съставите е от ляво надясно, а не от дясно наляво, както ще се наложи по-късно, днешния читател също може да открие липсващите имена в следващите редове по тази система. Органът на Народната партия „Мир“ казва за срещата: „Първите моменти от играта се меняваха в съвсем спокойно темпо. Няколко опита за пробив на лявото крило от Славия бяха парирани от дефанса на Левски. Постепенно играта започна да става по-бърза и по-нервна. Първият корнер става на гола на Левски, който бе отбит сполучливо от бековете. Към средата на хавтайма (б.а. полувремето) Левски със силно комбинираната си игра взима напълно инициативата и пред гола на Славия почна да се упражнява продължителен натиск. Нападенията се водеха из цялата форуардна линия. При една комбинация от ляво към дясно и при малка солова игра десният инсайд отбеляза първият гол. Към края на хавтайма реферът дава наказателен удар от 20 м. към гола на Левски. Бит сполучливо от центърхафбек направо към гола, ударът не можеше да бъде париран от младия вратар на Левски и Славия отбеляза гол. Хавтайма завърши 1:1. Още от самото начало на втория хавтайм Левски взе в пълно темпо инициативата и в идеално изработена комбинация от дясно в ляво отбеляза чрез левия инсайд втория гол. В този момент пролича много добре техническата подготовка на Левски. След няколко момента от този гол, Левски чрез сполучлива пасировка отбеляза третия гол. Играчите от Славия бяха недоволни от решението на рефера и не искаха да признаят третия гол. След известно забавяне реферът си измени решението и вместо гол даде свободен удар към гола на Славия. До края из хавтайм: играта се водеше равномерно. Играта завърши при официален резултат 2:1 в полза на Левски. Тимът победител бе бурно акламиран от публиката“, се казва в дописка. Под нея е оставена добавка: „Спортният клуб Славия е подал контестация до реферската колегия, Софийската спортна федерация по мача му със спортния клуб Левски, в свръзка с назначаването на рефера 2 минути преди започването на мача, небрежното и неправилно свирене на същия и прекратяването на мача 10 минути преди определеното време“. От репортажа на „Спортен преглед“ се разбира, че причината за отменянето на третия гол на Левски е, че свободния удар, от който започва головата комбинация е изпълнен преди съдийския сигнал. Като цяло преобладаваща част от репортажите в тогавашната преса отбелязват заслужената победа на Левски с изключение на „Демократически сговор“, но дори и в онези години запалянковщината е често срещано явление в тогавашната медии.

Публикациите в „Спорт“ посочват множество груби грешки от страна на съдията по неволя Янчулев: „1. Три отлични и опасни за противника нападения на Славия той парира чрез несъществуващи офсайди. На два пъти същото стори и с тия от Левски, 2.Десният инсайд на Левски преда да шутира топката в гола на Славия си я намести с ръка – това рефера „не видя“ – но филмовата безпристрастна лента може да го докаже – ще чакаме да видим, 3.Очевидна дузпа, плод на две обстоятелства – пипане топката от играча на Левски в пеналтерията и непосредствено след това явно спъване на десния инсайд на Славия – също не бе обявена, 4.След свирен фаул „рефера“ позволи да се продължи играта, която завърши с вкарване гол на Славия – грешка, която изправи впоследствие, но с това вся смут както в играчите, тъй и в публиката, 5. Играта се спря 8 и половина минути преди определено време, които минути бяха изгубени както следва: 2 минути при почване на втория хавтайм, 2 минути при вкарания фиктивен гол от Левски, унищожен впоследствие от непохватния рефер и 4 и половина минути по свестяване на левия хавбек на Славия, който падна в безсъзнание (б.а. в резултат на това „белите“ доиграват срещата с 10 души)“. На 30 октомври се провежда заседание на Реферската колегия при ССФ, в което утвърждава цялостните решения на съдията Янчулев, с изключение на спорното попадение на Левски. За него се казва: „Точка трета от контестацията, с която се оспорва техническата правилност на първия гол, вкаран от Левски на 35 минута, чрез десния инсайд Н. Мутафчиев е правилно повдигната и след като взе предвид: Показанията на тъч реферите на мача, с които се установява, че по споменатото нападение лявата страна на Левски е изпаднала на два пъти в офсайд след който е извършен хенд от десния инсайд Н. Мутафчиев преди вкарването на гола, и обстоятелствата, че тези нарушения са били сигнализирани от тъчреферите, но не са били взети под внимание от рефера, намира че първия гол вкаран от Левски на 35 мин. е опорочен с двата офсайда и хенда, които са го предшествували, въз основа на което го анулира.“ Така крайния резултат бива записан в аналите като 1:1. „Сините“ не оставят нещата току-така и искат БНСФ да изпрати писмо до ФИФА, която да се произнесе по казуса с променения резултат и въпреки че впоследствие е обявено, че от световната централа са казали, че решенията на съдиите не подлежат на промяна, ново преразглеждане на случая не последва.

Така макар и на база устни свидетелства резултатът в най-голямото дерби на българския футбол в онзи период бива променен. Това не е аномалия – само през споменатия сезон 1924-25 20 срещи са с анулирани или служебни резултати поради различни причини. Макар в статията на „Спорт“ да се говори за възможност за използване на направения запис на срещата Левски-Славия като доказателство, в решението на комисията за негов преглед не се споменава. Възможно е все пак съдийските ръководители да са видяли заснетото и да са стигнали до извода, че то няма как да свърши работа. Ако на случаен принцип прегледате кинохроника от първата половина на века ще разберете, че освен най-общи кадри и евентуален запис на попаденията, направени зад някоя от вратите, няма как да се види нещо детайлно, но скандалният момент идва непосредствено преди гола, така че теоретично е възможно да се установи истината по този начин. Въпреки това определението „първия български ВАР“, дадено в заглавието, трябва да се възприема по-скоро като закачка, отколкото като опит за изтъкване на роден принос в стил „българин е създал първият компютър“.








