⚠️ЕКСКЛУЗИВНО в Arenasport.bg: Два тона глина, счупена ръка и три години труд – историята на „армейския“ монумент, разказана от неговия създател

Новият монумент пред стадион „Българска армия“ вече привлича вниманието на привържениците на ЦСКА. Внушителната композиция, посветена на четири от легендите на клуба – Нако Чакмаков, Стефан Божков, Димитър Миланов-Пижо и Манол Манолов, е дело на скулптора Сейфетин Шекеров-Сефо.

Зад творбата стоят близо три години от първоначалния замисъл до поставянето ѝ, тонове глина, сериозни технически предизвикателства и една лична история, започнала в малко селце край Сливен.

В специално интервю за Arenasport.bg Сефо разказа как е получил задачата, защо първоначалната идея е претърпяла промяна, как е продължил работата си дори със счупена ръка и какво означава за него да остави своя почерк пред дома на любимия си ЦСКА.

Сефо, нека първо те представим на нашите читатели. Откъде си и как започна пътят ти в изкуството?

– Всичко започна съвсем случайно. Родом съм от едно много малко селце в Стара планина, близо до Сливен. Като ученик живеех на квартира в града. Бях в шести клас, когато хазайката ми забеляза, че прекарвам много повече време в рисуване, отколкото в учене. Един ден ми каза: „Ти защо не станеш художник? Много хубаво рисуваш, а и без това само това правиш“. Първоначално не приех идеята сериозно, но след няколко месеца се замислих и си казах: „Защо пък не?“. В Сливен имаше художествена гимназия. Отидохме с хазайката ми, разбрахме какви са приемните изпити, подготвих се и кандидатствах. Така започна всичко.

Как се стигна до това именно на теб да бъде поверена изработката на монумента пред новия стадион „Българска армия“?

– Потърсиха ме заради други мои монументални произведения. Вече имам около десетина по-мащабни творби и предполагам, че именно те са били причината да се спрат на мен.

Имаш ли лична връзка с ЦСКА? Осъзнаваше ли още в началото колко много означава този монумент за привържениците?

– Абсолютно! Аз съм цесекар от началото на съзнателния си живот. Винаги съм бил привърженик на ЦСКА. Помня мачовете със Стоичков, срещу Рода, Барселона, победата над Ливърпул... Не бих казал, че съм от най-запалените фенове, но винаги съм следил футбола и съм подкрепял ЦСКА. Много добре осъзнавах какво означава тази скулптура за привържениците. Затова вложих всичко, на което съм способен. Исках тя да се хареса на хората, на феновете, а не толкова на критиците или на колегите ми.

На монумента виждаме Нако Чакмаков, Стефан Божков, Димитър Миланов-Пижо и Манол Манолов. Как се роди идеята четиримата да бъдат представени заедно?

– Идеята беше да пресъздадем една легендарна снимка, на която публиката носи Нако Чакмаков на ръце. Оказа се обаче, че подобна композиция с множество хора би била изключително скъпа за изпълнение. Всяка отделна фигура изисква много работа и средства. Затова стигнахме до решението да направим композиция с четиримата легендарни футболисти. Самата идея кои личности да бъдат включени не беше моя, но начинът, по който са разположени и представени, е мое творческо решение.

Как успя да постигнеш приликата с тези хора, живели и играли преди толкова много години? Разполагаше ли с достатъчно снимки?

– Това беше едно от сериозните предизвикателства. Архивните снимки са много оскъдни. А когато трябва да направиш триизмерна фигура, е необходимо да познаваш лицето от различни ъгли, включително в профил. Обмислях дали да потърся съдействие от близките им, но от предишен опит знам, че понякога това усложнява работата. Затова реших да използвам единствено наличните снимки и архивни материали на ЦСКА.

А кое беше най-трудното – да уловиш лицата, характерите им или да ги обединиш в една обща композиция?

– Всичко това, взето заедно! Най-сложната задача беше четиримата да се превърнат в една завършена композиция. Исках скулптурата да въздейства от всички страни. Да няма ясно изразен гръб, а откъдето и да я погледнеш, да виждаш лицето поне на един от футболистите. И най-вече исках да има енергия! Да се усеща емоцията от спечелването на една купа, от голям футболен успех. Тази радост, която се повтаря всеки път, когато отборът постигне нещо значимо.

Мисля, че успях да предам тази енергия. Поне реакциите на хората досега са много положителни.

Колко време продължи изработката? Разкажи ни малко повече за самия процес.

– Започнах работа по идеята още през 2023 година. Първоначално направих проект с височина около 30 сантиметра. След това изработих по-голям вариант – около 70 сантиметра. Това са задължителни етапи при подобен тип скулптура. Именно при междинния вариант трябва да бъде уточнена цялата композиция, защото при увеличаването до окончателния размер вече почти няма възможност за промени в движенията и разположението на фигурите. След това започна същинското моделиране от глина. Изработва се метална конструкция, върху която се поставя мрежа, за да се намали теглото. Въпреки това използваната глина беше около два тона!

Сам ли извърши цялата тази работа?

– Да, моделирането на фигурите от глина съм го направил изцяло сам. След това вече използвах леярски екип за отливането. Това е огромен обем работа за един човек. Преди години, когато бях на 30, съм правил и такива неща сам, но сега за отливането беше необходим екип.

Имаше ли момент, в който нещо се обърка? Кое беше най-сериозното изпитание по време на работата?

– Като цяло всичко вървеше по план. Единственото сериозно затруднение дойде, когато си счупих ръката. Това ме забави. Аз обаче съм човек, който държи на думата си. Когато обещая, че нещо ще бъде готово в определен срок, правя всичко възможно да го изпълня. Всъщност скулптурата беше напълно завършена още в края на май тази година. Оттогава стоеше в леярната и чакаше момента, в който да бъде поставена пред стадиона.

Имаше ли пълна творческа свобода при оформянето на монумента?

– Да. Както казах, решението кои да бъдат четиримата футболисти не беше мое, но самата композиция е изцяло моя идея. Бях разработил още един-два варианта. В крайна сметка се спряхме на този, който хората вече могат да видят пред „Българска армия“.

Какво почувства, когато видя завършената скулптура на мястото ѝ пред новия дом на ЦСКА?

– Всичко едновременно! Гордост, вълнение, облекчение... Особено много ме зарадва реакцията на хората, които минаваха покрай нея. Виждах, че я харесват, че реагират положително. Това ми донесе голямо удовлетворение и облекчение. Усетих, че съм си свършил работата.

А феновете вече търсят ли те, за да те поздравят?

– Да, получих доста положителни отзиви. Във Фейсбук вече имам много нови приятели сред привържениците на ЦСКА.

Нека представим и останалото ти творчество. Кои са най-значимите ти произведения? Има ли скулптура, с която се гордееш особено много?

– По принцип работя доста и върху по-малки скулптури, които излагам в собствената си галерия. Но имам и редица монументални произведения. Една от творбите, с които най-много се гордея, се намира в Ловеч. Това е голяма композиция с конник, висока около четири метра. Получи се много хубава и внушителна скулптура. Имам и композиция, посветена на загиналите гвардейци, висока около три метра.

А какво предстои за Сефо? Имаш ли мечта за някоя голяма скулптура, която все още не си успял да реализираш?

– Не бих казал, че имам конкретна мечта за определен паметник. Винаги съм отворен за нови предложения и интересни проекти. Когато нямам конкретна поръчка, продължавам да работя върху собствени идеи.

От ЦСКА бяха ли напълно коректни с теб по време на съвместната ви работа?

– Абсолютно! Както аз бях коректен с тях, така и те бяха коректни с мен.

И накрая искам да те помоля да си представиш нещо. Минали са 100 години. Пред „Българска армия“ дядо е завел внучето си на първия му мач на ЦСКА. Детето спира пред твоя монумент и пита: „Дядо, кои са тези хора?“. Какво би искал да чуе като отговор и какво се надяваш да остане от твоята творба в сърцата на следващите поколения армейци?

– Може би енергията, която са имали тези футболисти тогава, да остане и за всички следващи поколения. От 48-а до безкрая!