Днес да замълчим - утре да променим!

Днес България е в траур. Поредни човешки животи бяха отнети по ужасяващ начин на пътя. Поредни семейства ще трябва да се научат да живеят с отсъствието на хора, които никога повече няма да се приберат у дома.

Днес е ден за смирение.Не е време за шумни декларации или за надпревара кой ще изрази по-силно възмущението си, не за поредното разделение на наши и ваши, а време да замълчим и да си дадем сметка колко малко е нужно, за да се преобърне нечий свят.

Ние сме спортна медия. Всеки ден пишем за победи, загуби, герои и виновници. За отбори, които днес се издигат до небето, а утре са зачекнати. За треньори, които след един успех са гении, а след едно поражение - некадърници.
Все по-трудно цялото ни общество намираме средата. Сякаш всичко трябва да бъде или триумф, или катастрофа. А истинският живот не е футболно дерби. И не всеки спор има нужда от победител.

Понякога се държим така, сякаш сме богоизбрани. Сякаш правилата са за другите, последствията няма да стигнат до нас, а чуждата болка ще си остане чужда.
Но никой не е недосегаем - нито на пътя, нито на стадиона, или в кабинетите, от които се вземат решения за съдбата на спорта ни.

Живеем в държава, в която твърде често правилата са като нещо за заобикаляне. В която отговорността се прехвърля, докато се изгуби. В която след всяка трагедия започваме да говорим за промяна, а след няколко дни отново продължаваме по стария начин.

В спорта виждаме същия болезнен навик. Федерации, затънали в конфликти. Ръководства, които воюват помежду си. Лични интереси, поставени над общото бъдеще. Безкрайни спорове кой е прав, докато губим най-важното - време, доверие и поколения таланти.

Разбира се, една загубена титла не може да бъде сравнявана със загубен човешки живот. И точно това е смисълът. Да възстановим чувството си за мярка. Да разберем, че спортът е важен, но не е по-важен от човека. Че съперничеството не трябва да се превръща в омраза. Че победата не ни прави по-висши, а поражението не ни отнема достойнството. И че смирението не означава примирение.

Днес трябва да замълчим от уважение към загиналите и техните близки. Но утре не бива да продължим да мълчим пред безотговорността, бездействието и липсата на правила. Утре трябва да поискаме отговори. Да настояваме за решения. Да изискваме от институциите да вършат работата си, а от хората, които ги управляват - да носят отговорност.

Същото важи и за спорта. Не са ни нужни поредните гръмки обещания. Нужни са правила, които важат за всички. Хора, които ги спазват. И ръководители, които могат да поставят общия интерес над собственото си его. Защото смирението не е да наведеш глава пред неправдата. То е да осъзнаеш, че не си по-важен от останалите.

Днес няма значение кой е от Левски и кой от ЦСКА. Кой е спечелил последното дерби и кой е останал с наведена глава.

Днес всички сме от един отбор. И този отбор е загубил хора.

Днес да замълчим.

Но утре да не позволим тишината да се превърне в забрава.