Скромни на върха, разумни в трудностите

Българите често сме хора на крайностите. Вдигаме се лесно до небето при успех и копаем дъното при провал. Средно положение няма. Загубите са драма, в победите сме най-добрите.

Един испанец обаче ни дава урок как да сме различни.

Левски лети. Левски гази. Играе както не е играл от много време - зрял, уверен, с характер и план. Публиката отново мечтае. „Герена“ отново диша футбол и радост. Но Хулио Веласкес не позволява опиянение. Не допуска еуфорията да измести концентрацията. След всеки мач повтаря: "Скромност. Здраво стъпили на земята. Повярваме ли си - ще страдаме".

Това не са просто думи за пред медиите. Това е принцип. Начин на живот. Начин на работа.

И най-важното - послание към играчите му:

"Побеждаваш, но оставаш гладен. Оставаш фокусиран. Оставаш смирен".

Има една испанска поговорка, която сякаш е написана точно за този Левски:

"Modestia en la prosperidad, y cordura en la adversidad". - "Скромност в успеха и разум при трудности".

Левски го показва. Не се главозамайва от лидерството, нито гледа съперниците си отвисоко. Не се оправдава, не се кичи със суперлативи. Работи. Натиска. Побеждава.

Но не забравя откъде тръгна и колко е дълъг пътят до върха.

Във времена, в които спортът у нас често се върти около шум, скандали и напомпани очаквания, Веласкес учи на търпение, професионализъм и уважение. Показа, че успехът и скромността могат да вървят ръка за ръка. И че отбор може да бъде голям не само когато печели, но и как печели.

Стъпка по стъпка.

Мач по мач.

Без празни думи. Без арогантност. Без "ще ги смачкаме".

Левски този сезон не само играе добре. Левски възпитава манталитет.

А това е по-важно от всеки временен успех.

Добър урок. И още по-добър път към върха.