Левски не чака спасение, миналото още тежи!

Интересът на Sport Republic към Левски е официално потвърден от Наско Сираков. В публичното пространство изтече и писмо, което разкрива конкретни намерения. Но на „Герена“ никак не прилича на момент, в който клубът е на прага на историческа сделка.

Няма еуфория.

Няма вълнение.

Няма празнични фанфари.

И това е напълно разбираемо.

През последните години „синята“ общност беше достатъчно пъти излъгана и изморена от фалшиви спасителни акции. Провалът на първите разговори със Sport Republic, циркът „Джо Диксън“ и постоянните политически и бизнес сенки около „Герена“ оставиха след себе си една проста философия:

„Първо да стане, после ще вярваме.“

Днес Левски не търси спасение, защото не е в ситуация да бъде спасяван. Отборът върви. Има треньор, има футбол, има посока. Доверието към проекта на Веласкес и към играчите е далеч по-осезаемо от доверието към поредния потенциален инвеститор.

Затова и темата за собствеността не е единствено обединителна. Напротив - разединението продължава. Част от феновете смятат, че Сираков трябва да остане, други са твърди в позицията си "Сираков вън". Лагерите са ясни, а мостът помежду им още не е построен.

А и към този момент за намерението на Драган Шолак няма нищо конкретно - няма оферта, няма срокове, няма гаранции. Има само възможност. Все още недооформена, все още в процедура, която няма да е кратка. А докато няма подписани документи – всичко остава хипотеза.

Доскоро на „Герена“ молеха за глътка въздух. Днес искат сигурност.

До тогава?

Левски си следва целите.

На терена.

Не на пазара.