Най-опасният отбор на Мондиала може би не е този, за когото си мислите

Има нещо особено около Нидерландия преди всяко Световно първенство. Независимо дали става дума за поколението на Кройф, това на Ван Бастен и Гулит или по-късно за Робен, Снайдер и Ван Перси, усещането винаги е едно и също - тази футболна нация заслужава поне една световна титла. Само че все нещо не достига.

Три загубени финала. Десетки велики футболисти. Безброй красиви истории. И една витрина, в която липсва най-важният трофей.

Може би точно затова настоящият отбор изглежда толкова интересен.

Странното е, че това не е най-звездният състав, който Нидерландия е изпращала на световно първенство. Няма го онзи блясък от миналото, няма го футболистът, който сам може да реши всеки мач. Вместо това има нещо друго - баланс.

Погледнеш ли състава, трудно ще откриеш слабо място. В центъра на защитата продължава да стои Върджил ван Дайк, футболист, който излъчва спокойствие дори когато около него всичко гори. Пред него са Френки де Йонг, Райън Гравенберх и Тиджани Райндерс - трима халфове, които могат едновременно да държат топката, да диктуват темпото и да променят посоката на мача с едно подаване.

Може би именно там е най-голямата сила на този отбор. В свят и време, в което всички търсят следващия велик нападател, Нидерландия разполага с халфова линия, способна да накара почти всеки съперник да тича след топката.

Има и още нещо.

През годините често сме виждали холандците да пристигат на голям форум с огромни очаквания и още по-голям шум около себе си. Сега е различно. Говори се повече за Франция, Аржентина, Испания, Бразилия и Англия. Нидерландия сякаш остава леко встрани от прожекторите.

А това може да бъде огромно предимство. Няма го усещането, че цяла държава чака задължителна титла. Няма я тежестта на фаворитите.

Разбира се, има и въпросителни. Мемфис Депай вече не е онзи млад нападател, който впечатляваше Европа. Ван Дайк също е в заключителната фаза на кариерата си. Контузиите не подминаха състава на Роналд Куман и това може да се окаже сериозен фактор в дълъг турнир.

Но всички знаем, че Световните първенства рядко се печелят само с талант. Печелят се с характер, дисциплина и правилния баланс между младост и опит.

А когато погледнеш сегашната Нидерландия, виждаш точно това. Може би не най-зрелищния отбор на турнира. Може би не най-скъпия. Може би дори не най-талантливия. Но със сигурност един от най-завършените.

И кой знае... Може би след толкова години чакане оранжевият цвят най-после е готов да оцвети света.