Переа или Сангаре? Един от въпросите пред Веласкес това лято

Още е рано за категорични присъди. Подготовката на "сините" тепърва предстои, а трансферният прозорец остава отворен. Възможно е Левски да привлече още един централен нападател и тогава цялата дискусия да придобие съвсем различен облик. Към днешна дата обаче реалността е проста - ако трябва да посочим футболиста, който ще поведе атаката на шампионите в началото на новия сезон и в първите европейски битки, изборът почти сигурно ще бъде между Хуан Переа и Мустафа Сангаре.

Казвам "почти", защото когато става дума за Хулио Веласкес, нищо не е напълно сигурно. Испанецът неведнъж показа, че не обича твърдите йерархии и е напълно способен да изненада. Не би било шокиращо в определени мачове на върха на атаката да видим Евертон Бала, Армстронг Око-Флекс или дори Рейналдо. Когато говорим за класически №9 обаче, картината изглежда доста по-ясна.

На пръв поглед аргументите в полза на Сангаре не са никак малко. Малиецът има десет гола през сезона, остави силни впечатления в Европа, а попадението срещу Апоел (Беер Шева) завинаги ще остане сред най-важните моменти в кампания. Когато е здрав и в ритъм, той носи нещо, което трудно се намира в българския футбол - физическо присъствие, скорост за ръста си и способност да създава хаос в противниковата защита.

Проблемът е именно в думите "когато е здрав". Контузиите така и не му позволиха да изгради постоянство през последните месеци. След силния старт дойде мускулният проблем през август, а през пролетта коляното отново го извади от игра за дълъг период. В един момент Сангаре изглеждаше като безспорния титуляр на Левски. Няколко месеца по-късно вече говорим за футболист, който е пропуснал голяма част от решаващата фаза на сезона и влиза в лятото с повече въпросителни около физическото си състояние.

Именно тук започва да изпъква фигурата на Хуан Переа. Колумбиецът пристигна на "Герена" с очаквания, но не толкова, колкото Сангаре преди година. Не натрупа и същия ореол сред феновете. Вместо това направи нещо друго - използва минутите си максимално ефективно и постепенно се превърна във важно парче от шампионския пъзел

Попадения в решаващата част от сезона, при това срещу всеки тим от плейофната четворка. Дванадесет гола във всички турнири, включително и тези с екипа на Локо (Пд). Това са числа, които трудно могат да бъдат пренебрегнати. Още по-важен е начинът, по който бяха постигнати. Переа не се нуждаеше от дълга адаптация, не изглеждаше притеснен от напрежението на големите мачове и показа нещо, което всеки треньор цени високо - надеждност. Когато Веласкес имаше нужда от него, той обикновено беше на разположение.

Ако погледнем чисто спортно-техническите характеристики, двамата предлагат различни неща. Сангаре е по-експлозивен, непредсказуем и вероятно притежава по-висок таван като потенциал. Переа изглежда по-завършен, по-дисциплиниран в тактически план и готов да изпълнява конкретни задачи в рамките на формацията.

Точно това ме кара да мисля, че към днешна дата лекото предимство е на страната на колумбиеца. Не защото е по-добър футболист или Сангаре е разочаровал. Причината е далеч по-прозаична. Переа влиза в лятната подготовка с игрови ритъм, натрупано самочувствие и със серия от важни попадения зад гърба си. Сангаре пък ще трябва отново да наваксва след период, в който тялото му не му позволи да бъде постоянен.

Разбира се, подобни прогнози често се оказват неточни. Един силен лагер може да обърне всичко. Добър месец през юли също.

Ако обаче сезонът започваше утре, а Веласкес трябваше да избере само едно име за върха на атаката, моят залог би бил Хуан Переа.

Любопитното е, че това съвсем не означава лоша новина за Сангаре. Малиецът вече показа колко опасен може да бъде, когато влиза срещу уморени защитници и променя ритъма на мача. Понякога именно тази роля носи най-много точки през сезона.

Затова битката далеч не е приключила. Тя тепърва започва. А за първи път от доста време Левски влиза в лятото с истинска конкуренция за мястото на върха на атаката. И това вероятно е най-добрата новина за Хулио Веласкес.