В началото на този месец бразилските Крузейро и Атлетико Минейро събраха очите на целия свят във финала на шампионата на щата Минас Жераис. Това обаче не стана с ефектен футбол, а с батални сцени в края на двубоя, довели до показването на респектиращите 23 червени картона. Санкционираните 12 играча на „лисиците“ и 11 на „петлите“ (сред които звездата на тима Хълк) са отличен повод да направим преглед на най-грубите мачове в историята на световния футбол.

Той започва с най-големият форум на най-великата игра – световните първенства. На 25 юни 2006 г. Португалия и Нидерландия участват в т.нар. Битка за Нюрнберг, в която главния съдия Валентин Иванов показва общо 18 жълти картона и отстранява от игра Кощиня и Деко от лузитанците, както и Халид Буларуз и Джовани ван Бронкхорст от Нидерландия.

На еврофинали нещата са далеч по-мирни и досега само веднъж среща от шампионат на Стария континент е завършвала с повече от едно изгонване. Това се случва 16 юни 1976 г., когато Йохан Неескенс и Вим ван Ханегем поемат към съблекалнята по решение на съдията Клайв Томас, а това помага на Чехословакия да спечели с 3:1 след продължения полуфиналния сблъсък.

На Острова начело в подреждането са два двубоя извън Висшата лига, изиграни през 1997 г. Честърфийлд-Плимут и Бристол Роувърс-Уигън приключват с по 5 изгонвания. И докато във втория случай причината за това става нарушение срещу вратаря на „пиратите“ Брус Гробелаар в края на мача, то в първия имаме четирима отстранени от игра още преди почивката.

Същата е бройката и в Серия А, по ирония на съдбата получила се през същата 1997 г. Сампдория печели с 3:1 срещу Пиаченца, но всички говорят за поведението на съдията Роберто Бетин. Той гони от игра Умар Диенг, Давид Балери и Марко Франческити от домакините, както и Марко Роси и Джампиетро Пиовани за гостите.

Насилие по трибуните и поредица от остри сблъсъци бележи каталунското дерби между Еспаньол и Барселона на 13 декември 2003 г. Комбинация между бившите играчи на Блауграна Иван де ла Пеня и Жорди Кроиф извежда „папагалчетата“ напред, но с два гола на Патрик Клуйверт и Роналдиньо противника обръща. Съдията Алфонсо Пино Саморано обаче чупи рекорда на Ла Лига, показвайки общо 6 червени картона – на Де ла Пеня, Тони Солдевия и Алберто Лопо от Еспаньол, както и на Рафаел Маркес, Рикардо Куарешма и Филип Коку от Барселона.

В Германия „отличници“ по този показател са Борусия Дортмунд и Динамо Дрезден, които получават общо 5 червени картона в мача помежду им на 1 септември 1993 г., завършил с успех на домакините с 4:0. Матиас Замер и Гюнтер Кутовски са изгонени за тима на Отмар Хитцфелд, а гранда от бивша ГДР остава без Нилс Шмелер, Матиас Маукш и Маркус Кранц.

Вечните съперници във френския футбол ПСЖ и Марсилия показват защо Льо Класик е мачът с най-голям заряд в Лига 1 на 13 септември 2020 г. Фокейци печелят насред Париж с попадението на Флориан Товен, а в самия край двата тима си спретват истински въргал, довел до 5 червени картона (Лайвин Курзава, Леандро Паредес и Неймар от домакините, Дарио Бенедето и Джордан Амави от гостите).


25 януари 2004 г. влиза в историята на турския футбол като единственият случай, в който мач от местното първенство не завършва поради достигане на минималния лимит от 6 участващи играчи. Освен че инкасира 4 гола като домакин на Самсунспор, Бешикташ приключва участието си в мача в 84-ата минута, след като Илхан Мансъз последва примера на съотборниците си Заго, Ибрахим Юзюлмес, Ахмет Йълдъръм и Даниел Панку и е изгонен от съдията Джем Папила.

Българският рекорд е напълно съпоставим с посочените пример, като той включва двата най-успешни отбора в страната – Левски и ЦСКА. На 8 март 2014 г. „армейците“ надделяват с 1:0 след гола на Емил Гъргоров от дузпа, а Георги Кабаков гони по трима играчи от двата отбора (Станислав Ангелов, Ларсен Туре и Владимир Гаджев от „сините“, както и Борис Галчев, Раис М‘Боли и Омар Косоко от „червените“).

Отивайки в Южна Америка обаче виждаме, че положението е „анадър диферент ниво“, както би я описал Кубрат Пулев. Образец в това отношение е дербито на Уругвай между Пенярол и Насионал. На 14 юни 1992 г. то завършват с петима изгонени, сред които треньорът на „жълто-черните“ Люпко Петрович. Ситуацията се повтаря през 1999 г., а в светлините на прожекторите е съдията Густаво Мендес. И докато в тези два случая двубоите все пак завършват на 6 февруари 1971 г. Насионал остава с 6 играчи и двубоя е прекратен. Рекордът е общо 8 отстранени играчи на 20 март 1960 г., като това се случва в ерата преди въвеждането на жълтите и червените картони.

Секцията с екстремни случаи откриваме с четвъртфинала за Купата на Боливия между Блуминг и Оруро, игран през ноември миналата година. На играчите на двата тима са показани общо 17 червени картона, а масовия брой, който те си спретват, бива прекратен едва след като полицията се намесва, използвайки сълзотворен газ. Дори реномиран турнир като Копа Либертадорес си има своята черна овца в лицето на играния през 1971 г. двубой между Бока Хуниорс и Спортинг Кристал. Срещата завършва при равенство 2:2 и с общо 19 изгонени играча, които първоначално получават присъди от 30 дни затвор, но те така и не влизат в сила .

Още повече работа има парагвайския съдия Уилям Уайлър, който е принуден да изгони 20 души в срещата между Спортиво Амелиано и Хенерал Кабайеро през 1993 г. Покрай случката с Крузейро и Атлетико Минейро успяхме да научим и кой е бил предишния най-груб мач в историята на бразилския футбол – сблъсъкът между Португеза и Ботафого през 1954 г., в които от игра са отстранени 22-ма души. Понастоящем обаче в Книгата на рекордите „Гинес“ като върхово постижение е записан двубоя от четвъртото ниво на аржентинския футбол Атлетико Клейпол-Викториано Аренас, игран на 27 февруари 2011 г. Той става причина за показването на умопомрачителните 36 червени картона. В различни материали по темата се посочва, че толкова са изгонени и на мача между парагвайските Тениенте Фарина и Либертад година по-късно, но в случая става въпрос за юношески двубой.

Посочените примери показват, че най-великата игра ни предлага палитра от емоции и често спиращите дъха голове и интригуващи мачове вървят ръка за ръка с продукции, в които уменията в бойните спортове се оказват по-полезни. Точно както и в живота, и тук ние просто може да констатираме негативните явления и да се надяваме, че те ще бъдат изключение, а не правило.