Източник на снимката: Алманах „100 години Българска федерация по ски“Началото на ски спорта в България
Русенец и управител на царски дворци поставя основите
- 24/11/2025
Зимните олимпийски игри в Милано и Кортина д‘Ампецо все повече приближават, а с тях се покачват и очакванията ни за добро представяне. Най-добрият ни скиор Алберт Попов откри сезона в Световната купа с 23-о място в Леви, Финландия и определено може да се надява да надгради 9-ото място от Пекин 2022. Обикновено големите ни успехи с този спорт са свързани с фамилията Попангелови, но е хубаво да познаваме и началните му години у нас, когато условията за неговото практикуване са меко казано трудни.
Логиката изисква първите ски да са внесени в София или някой планински град, но вместо това събитието се случва в Русе. „Виновникът“ за него е Стоян Киселов, който е студент във Виена. На връщане от столицата на Австро-Унгария по Дунав през 1895 г. той носи със себе си три чифта от непознатия артикул. Известно време обаче интересът към тях не е толкова голям, като изключение от правилото са братята Любен и Карло Червениванови – синове на кмета на града Никола Червениванов. Първите занимания със ски се провеждат в местностите Цаперката и Образцов чифлик, но нямат организиран характер. Макар да има спорове кога точно в града се появява първият ски клуб, безспорнен факт в историографията е, че на 25 ноември 1934 г. край града е открита ски-хижа в страната, носеща името „Минзухар“.
Първото ръководство на Българския ски съюз
Началните стъпки на ски спорта в района на Рила се свързват с името на словака Михаил Кръшняк. Родното му селище Телгарт е разположено в Ниските Татри и поради това придвижването в снега се превръща в неразделна част от ежедневието му. На българска земя той става управител на царските дворци Сарагьол и Ситняково, а синовете му Иван, Йосиф и Михаил бързо усвояват тънкостите на непознатия спорт. След преместването на семейството в Самоков Михаил-младши започва да кара в местностите Ридо и Пашаница, а впоследствие ще се превърне в именит фотограф. Столицата също няма как да изостане от общото развитие, след като още през 1904 г. Българското туристическо дружество изписва 4 чифта ски, от чието състояние остава разочаровано. 14 години по-късно към клон „Витоша“ на Юношеския туристически съюз е създадена първата организирана група скиори начело с Никола Божинов. Помага им студента в Австро-Унгария Крум Новаков – Кумата, чието прозвище дава името на една от най-старите хижи на Витоша. Веднага след края на Първата световна война (1919 г.) е организиран първия ски излет до Люлин и е проведено първото организирано обучение. Ски секции се откриват към Офицерския спортен клуб Слава (впоследствие част от АС 23) и Славия, а своя дейност започва дружеството Алеко. Негова основна движеща сила са Франц Меншик и Асен Дишков. Така се стига до 5 февруари 1924 г., когато е създаден Българският ски клуб, срещащ се в някои публикации и като Софийски. Начело на новата организация е Никола Божинов, а завеждащия спорта Меншик изнася открити лекции за обучение по системите „Телемарк“ и „Християния“. Неговият брат Стефан Меншик пък е победител в първото значимо състезание – спускане от Черни връх до Каменното здание през януари 1924 г.
Българската делегация дефилира при откриването на зимните олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен през 1936 г.
Най-сериозно развитие ски спортът ни получава в началото на 30-те години, след като през 1931 г. се свиква Национален скиорски събор. На него е учреден Български ски съюз с председател Стефан Чапрашиков – прочут наш дипломат, който по това време е член на МОК. Само година по-късно България е приета за член на Международната федерация по ски (ФИС), което ни отваря нови хоризонти. Първото ни участие на голям форум е световното първенство в Инсбрук през 1933 г. Там Борислав (написан в статистиката като Славчо) Йорданов се класира 47-и в спускането, Никола Тепавичаров е 59-и, а Франц Меншик завършва на последното 63-о място. За развитието на българските ски в периода са привлечени трима австрийски инструктори, които да работят с родните състезатели. Дори и те обаче не могат да ги подготвят за логистичните проблеми, за които свидетелства секретаря на БСС Александър Колушки. Българската група пристига в Инсбрук само ден преди началото на състезанията и няма време да се запознае с пистата. Така едва при спускането нашите скиори виждат, че средата на 10-километровото трасе минава през гора, а намиращите се в близост дървета, скали и дънери се заобикалят с тясна пътека. Като добавим мъглата, спуснала се на трасето и факта, че състезателите се качват пеша до неговия старт в продължение на 4 часа, то самото финиширане на нашите само по себе си е успех. Най-големи щети понася Борислав Йорданов, който е с контузия и на двете ръце и не успява да се включи в слалома. През 1936 г. български представители участват за пръв път на зимни олимпийски игри – в Гармиш-Партенкирхен. На старта в алпийските ски застават споменатия вече Борислав Йорданов, Боян Димитров и Асен Цанков, но те така и не успяват да се доближат до челниците. Сред изявените имена в началото на развитието на българските ски трябва да отбележим Никола Димитров – Фъц, познат повече в качеството на бранител на Левски и съпруг на писателката Леда Милева. Според алманаха „100 години Българска федерация по ски“ той записва рекордните 25 победи в шампионата при алпийските ски между 1938 и 1945 г., при все че основно се говори за успехите му в ски-скока и северната комбинация, които се ползват с особен престиж.
Прочутият майстор на ски от Самоков Радослав Стоилков – Бай Славе
Специално внимание заслужава и една важна фигура за развитието на ски спорта у нас – Марко Костурков. Роден в Панагюрище и произхождащ от известен род, той не е нито състезател, нито треньор, а производител на ски. Спортният му магазин „ЕМ-КА“ (името идва от неговите инициали) предлага цялостна зимна екипировка, включително туристически и спортни раници с интригуващите имена Мусала, Алеко, Елтепе и Момина скала. Освен ски собствено производство, Костурков предлага и продукцията на водещи световни марки като „Росиньол“ и „Алпина“, а асортимента на магазина му включва екипировка за множество други спортове. В Самоков пък местните скиори разчитат на производствотона Радослав Стоилков, известен като Бай Славе. Първоначално неговата дърводелска работилница се занимава и с други дейности, но с набирането на популярност на неговите ски „Славе“ той се съсредоточава само върху тях. „Славе стана много добър майстор и в поправката на ските. В тази насока той бе същински „хирург“. Сложни и трудни случаи разрешаваше сполучливо. Беше скромен, естествен и услужлив. Много пъти се лишаваше от сън, за да възстанови някои пострадали ски и да осигури стартирането на собственика им. На всичко отгоре той беше добър стихотворец. Стиховете му бяха наситени с възхвала и любов към самоковските скиори. „Който иска с нас да се мери, на писта „Ястребец“ да ни намери“, казва в спомените си Любомир Нейков.
Новият етап в развитието на ски спорта у нас започва на 9 февруари 1945 г., когато е създаден Народния туристически съюз, но последвалите събития са съвсем друга тема.
Логиката изисква първите ски да са внесени в София или някой планински град, но вместо това събитието се случва в Русе. „Виновникът“ за него е Стоян Киселов, който е студент във Виена. На връщане от столицата на Австро-Унгария по Дунав през 1895 г. той носи със себе си три чифта от непознатия артикул. Известно време обаче интересът към тях не е толкова голям, като изключение от правилото са братята Любен и Карло Червениванови – синове на кмета на града Никола Червениванов. Първите занимания със ски се провеждат в местностите Цаперката и Образцов чифлик, но нямат организиран характер. Макар да има спорове кога точно в града се появява първият ски клуб, безспорнен факт в историографията е, че на 25 ноември 1934 г. край града е открита ски-хижа в страната, носеща името „Минзухар“.
Първото ръководство на Българския ски съюзНачалните стъпки на ски спорта в района на Рила се свързват с името на словака Михаил Кръшняк. Родното му селище Телгарт е разположено в Ниските Татри и поради това придвижването в снега се превръща в неразделна част от ежедневието му. На българска земя той става управител на царските дворци Сарагьол и Ситняково, а синовете му Иван, Йосиф и Михаил бързо усвояват тънкостите на непознатия спорт. След преместването на семейството в Самоков Михаил-младши започва да кара в местностите Ридо и Пашаница, а впоследствие ще се превърне в именит фотограф. Столицата също няма как да изостане от общото развитие, след като още през 1904 г. Българското туристическо дружество изписва 4 чифта ски, от чието състояние остава разочаровано. 14 години по-късно към клон „Витоша“ на Юношеския туристически съюз е създадена първата организирана група скиори начело с Никола Божинов. Помага им студента в Австро-Унгария Крум Новаков – Кумата, чието прозвище дава името на една от най-старите хижи на Витоша. Веднага след края на Първата световна война (1919 г.) е организиран първия ски излет до Люлин и е проведено първото организирано обучение. Ски секции се откриват към Офицерския спортен клуб Слава (впоследствие част от АС 23) и Славия, а своя дейност започва дружеството Алеко. Негова основна движеща сила са Франц Меншик и Асен Дишков. Така се стига до 5 февруари 1924 г., когато е създаден Българският ски клуб, срещащ се в някои публикации и като Софийски. Начело на новата организация е Никола Божинов, а завеждащия спорта Меншик изнася открити лекции за обучение по системите „Телемарк“ и „Християния“. Неговият брат Стефан Меншик пък е победител в първото значимо състезание – спускане от Черни връх до Каменното здание през януари 1924 г.
Българската делегация дефилира при откриването на зимните олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен през 1936 г.Най-сериозно развитие ски спортът ни получава в началото на 30-те години, след като през 1931 г. се свиква Национален скиорски събор. На него е учреден Български ски съюз с председател Стефан Чапрашиков – прочут наш дипломат, който по това време е член на МОК. Само година по-късно България е приета за член на Международната федерация по ски (ФИС), което ни отваря нови хоризонти. Първото ни участие на голям форум е световното първенство в Инсбрук през 1933 г. Там Борислав (написан в статистиката като Славчо) Йорданов се класира 47-и в спускането, Никола Тепавичаров е 59-и, а Франц Меншик завършва на последното 63-о място. За развитието на българските ски в периода са привлечени трима австрийски инструктори, които да работят с родните състезатели. Дори и те обаче не могат да ги подготвят за логистичните проблеми, за които свидетелства секретаря на БСС Александър Колушки. Българската група пристига в Инсбрук само ден преди началото на състезанията и няма време да се запознае с пистата. Така едва при спускането нашите скиори виждат, че средата на 10-километровото трасе минава през гора, а намиращите се в близост дървета, скали и дънери се заобикалят с тясна пътека. Като добавим мъглата, спуснала се на трасето и факта, че състезателите се качват пеша до неговия старт в продължение на 4 часа, то самото финиширане на нашите само по себе си е успех. Най-големи щети понася Борислав Йорданов, който е с контузия и на двете ръце и не успява да се включи в слалома. През 1936 г. български представители участват за пръв път на зимни олимпийски игри – в Гармиш-Партенкирхен. На старта в алпийските ски застават споменатия вече Борислав Йорданов, Боян Димитров и Асен Цанков, но те така и не успяват да се доближат до челниците. Сред изявените имена в началото на развитието на българските ски трябва да отбележим Никола Димитров – Фъц, познат повече в качеството на бранител на Левски и съпруг на писателката Леда Милева. Според алманаха „100 години Българска федерация по ски“ той записва рекордните 25 победи в шампионата при алпийските ски между 1938 и 1945 г., при все че основно се говори за успехите му в ски-скока и северната комбинация, които се ползват с особен престиж.
Прочутият майстор на ски от Самоков Радослав Стоилков – Бай СлавеСпециално внимание заслужава и една важна фигура за развитието на ски спорта у нас – Марко Костурков. Роден в Панагюрище и произхождащ от известен род, той не е нито състезател, нито треньор, а производител на ски. Спортният му магазин „ЕМ-КА“ (името идва от неговите инициали) предлага цялостна зимна екипировка, включително туристически и спортни раници с интригуващите имена Мусала, Алеко, Елтепе и Момина скала. Освен ски собствено производство, Костурков предлага и продукцията на водещи световни марки като „Росиньол“ и „Алпина“, а асортимента на магазина му включва екипировка за множество други спортове. В Самоков пък местните скиори разчитат на производствотона Радослав Стоилков, известен като Бай Славе. Първоначално неговата дърводелска работилница се занимава и с други дейности, но с набирането на популярност на неговите ски „Славе“ той се съсредоточава само върху тях. „Славе стана много добър майстор и в поправката на ските. В тази насока той бе същински „хирург“. Сложни и трудни случаи разрешаваше сполучливо. Беше скромен, естествен и услужлив. Много пъти се лишаваше от сън, за да възстанови някои пострадали ски и да осигури стартирането на собственика им. На всичко отгоре той беше добър стихотворец. Стиховете му бяха наситени с възхвала и любов към самоковските скиори. „Който иска с нас да се мери, на писта „Ястребец“ да ни намери“, казва в спомените си Любомир Нейков.
Новият етап в развитието на ски спорта у нас започва на 9 февруари 1945 г., когато е създаден Народния туристически съюз, но последвалите събития са съвсем друга тема.
