Мъри поздрави Левски, но една част от интервюто му изненада

Понякога около Левски се изговарят толкова много думи, че човек започва да пропуска най-важните. През последните седмици темите бяха десетки - шампионската титла след 17 години чакане, новият собственик, бъдещето на клуба, строежът на стадиона и европейските амбиции. Някъде между всичко това обаче остана и един въпрос, който част от левскарите си задаваха все по-често - ще поздрави ли Станимир Стоилов отбора за спечеленото първенство.

Причината е много по-проста и се крие в мястото, което той заема в историята на клуба. Има личности, чието мнение винаги ще бъде важно за Левски независимо какво се е случило в последните години и независимо от отношението към тях. Мъри е точно такава фигура и затова отсъствието на подобна реакция се забелязваше повече, отколкото вероятно самият той е предполагал.


Сега тя вече е факт и според мен това е добрата новина от цялото интервю пред Gong.bg. Стоилов поздрави футболистите, треньорите и привържениците за титлата, която Левски чакаше почти две десетилетия, след което насочи вниманието към следващата задача - клубът да използва този успех като основа за нещо по-голямо. Именно тази част ми се струва по-ценна от всички останали теми в разговора, защото е насочена напред, а не назад.

През последните години около "Герена" твърде често се връщахме към стари конфликти, към раздялата на Стоилов с клуба и събития, които вече са достатъчно добре познати на всеки, следящ случващото се в Левски. Този път подобно усещане почти липсваше. Да, треньорът на Гьозтепе (Измир) потвърди позицията си по някои въпроси, но не остави впечатление, че търси нов повод за противопоставяне или нов епизод от спор, който така или иначе няма как да промени миналото.

Още нещо ми направи добро впечатление. Стоилов напусна Левски преди години при обстоятелства, които разделиха сериозна част от левскарската общност и оставиха след себе си достатъчно горчивина. В това интервю обаче не усетих човек, който продължава да води лична битка с клуба или да търси повод да напомня за стари рани. Напротив, тонът беше далеч по-умерен и насочен към настоящето. Времето невинаги решава проблемите, но понякога успява да отнеме от остротата им. Може би е прекалено рано за големи заключения, но за първи път от доста време ми се струва, че темата не е кой е бил прав и кой е бил крив, а какво е най-добро за Левски. Ако подобно настроение се запази и занапред, няма да бъде изненада някой ден да видим Стоилов и Наско Сираков да разговарят нормално, без напрежението, което години наред съпътстваше отношенията им. В крайна сметка има каузи, които са по-големи от личните различия, а за хората, свързали живота си с Левски, едва ли съществува по-голяма кауза от самия клуб.

По тази причина ми направи впечатление, че най-съдържателните му думи не бяха свързани с вече случилото се, а с това, което предстои. Надеждата Левски да надгради и да се превърне във водеща сила в българския футбол звучи много по-актуално от всеки опит да бъдат преразказвани събития отпреди няколко години.

Имаше обаче и две теми, които ме оставиха с повече въпроси, отколкото отговори.

Първата беше свързана със Sport Republic. Признавам си, че не разбирам защо тази история продължава да бъде връщана на преден план всеки път, когато разговорът стигне до бъдещето на Левски. Възможно е Стоилов и до днес да е убеден, че това е бил правилният път за клуба. Възможно е дори да е прав. Само че днес реалността е различна. На "Герена" вече има нов мажоритарен собственик и много по-смисленият разговор е какво предстои оттук нататък, а не какво е можело да се случи преди няколко години.

От друга страна, не мога да се съглася и с онези, които автоматично отхвърлят всичко казано по темата. Стоилов засегна въпрос, който действително заслужава внимание, защото когато става дума за Левски, прозрачността никога не е излишна. В последните седмици около идването на Атанас Бостанджиев логично преобладаваше ентусиазмът, но това не означава, че въпросите са забранени. Колкото по-голям е интересът към клуба, толкова по-нормално е да има желание за повече яснота около важните процеси.

Другият момент беше свързан с визията за управление. Стоилов за пореден път защити идеята за активно участие на привържениците чрез "Левски на Левскарите", което напълно се вписва в позицията, която защитава отдавна. Почти в същия разговор обаче даде за пример собственика на ЦСКА и начина, по който се инвестира в клуба. Тук вече идва колебанието, защото става дума за две доста различни философии. Едната поставя акцент върху общността и споделената отговорност. Другата разчита на силна фигура, която осигурява ресурса и определя посоката. И двете могат да работят, стига да бъдат управлявани правилно, но трудно виждам как могат да бъдат представени като част от една и съща концепция без допълнително обяснение.

Това не е критика към Стоилов. По-скоро е въпрос, който остана да виси след края на интервюто. Ако бъдещето на Левски трябва да бъде изградено върху по-активна роля на привържениците, тогава моделът е един. Ако за пример се дава силният инвеститор, който носи основната финансова тежест и задава курса на развитие, тогава говорим за нещо различно. Вероятно някъде по средата има логика, която в този разговор просто не беше развита достатъчно подробно.

В крайна сметка най-важното послание от цялото интервю може да бъде обобщено съвсем просто. След седмици на догадки, интерпретации и въпроси Станимир Стоилов поздрави Левски за шампионската титла. Част от привържениците чакаха точно това, други вероятно не са отдавали особено значение, но самият факт сложи край на разговор, който ненужно се проточи във времето.

Оттук нататък много по-важно ще бъде какво предстои на "Герена". Историята на Стоилов в Левски отдавна е написана и никой не може да я промени, но следващите страници тепърва предстоят. А когато един клуб отново е шампион, когато има нов собственик и когато очакванията са по-високи от всякога, погледът трябва да бъде насочен напред, защото именно там се намират въпросите, на които предстои да бъдат дадени истински важните отговори.