Голямата победа на Бай Мрънкал!

Преди години във Фейсбук имаше един култов образ - Бай Мрънкал. Каквото и да се случеше, той винаги успяваше да намери причина за недоволство. С доза ирония, разбира се. Ако навън вали, защо вали. Ако грее слънце, защо е толкова горещо. Ако има проблем, ясно. Ако няма проблем, ще го намерим.

Напоследък все по-често си мисля за него, когато чета коментарите около ЦСКА.

Защото в момента около клуба се случват неща, за които поколения армейци само мечтаеха. След десетилетия чакане, обещания, разочарования и несбъднати планове, новият стадион вече не е само проект върху лист хартия. Не е красива визуализация и не е поредната презентация. Той расте пред очите ни всеки ден и за първи път от много години мечтата е на няколко месеца разстояние.

И точно в този момент, вместо разговорът да бъде за това как ще изглежда първият мач на новата "Армия", колко впечатляващ ще бъде стадионът и каква атмосфера ще създадат десетките хиляди армейци по трибуните, голяма част от дискусията се върти около съвсем други неща.

Преди дни ЦСКА обяви първия етап от кампанията по фен-регистрацията. А днес клубът посочи градове в различни части на България, за да улесни максимално привържениците. В същото съобщение ясно беше написано, че това е първи етап, че предстоят и други градове, а съвсем скоро ще бъде активирана и възможност за онлайн регистрация. И въпреки това социалните мрежи веднага се напълниха с въпроси защо даден град не е включен, защо друг е пропуснат и защо някой трябва да пътува.

Разбира се, всеки има право да задава въпроси. Но ако човек обича ЦСКА толкова силно, колкото твърди, едва ли 50 или 100 километра са непреодолима пречка. Още повече когато говорим за процедура, която ще бъде валидна години наред. Същите тези хора без колебание са пропътували стотици километри за гостуване, за финал, за важен мач или просто за да подкрепят отбора си. Странно е как понякога пътят до стадиона никога не е проблем, но пътят до регистрационния пункт изведнъж се превръща в огромна драма.

Сходна е ситуацията и по темата за билетите. В последните седмици бяха записани цели подкасти, направени анализи и изказани десетки категорични мнения за цените на новия стадион. Само че има един дребен детайл. Такива официално все още не са обявени. Никой от клуба не е публикувал ценоразпис. Никой не е представил абонаментните пакети. Огромна част от спора се води около слухове, предположения и публикации в медиите. На практика се оказва, че вече сме недоволни от нещо, което дори още не съществува.

След това идва селекцията. Левски бил взел двама футболисти. ЦСКА още не бил представил нови попълнения. Значи има проблем. Значи клубът изостава. Значи някой не си върши работата. Само че всяко лято футболните процеси са различни. Един клуб работи по един начин, друг по друг. Историята многократно е показвала, че шампионите на трансферния пазар през юни много често не са шампиони през май.

Разбира се, критиката е необходима. Големите клубове се развиват благодарение на високите изисквания на своите привърженици. Но има огромна разлика между градивната критика и постоянното търсене на повод за недоволство. Понякога остава усещането, че част от армейците се страхуват повече да не бъдат разочаровани, отколкото да се радват, че мечтата им най-после започва да се сбъдва.

А може би точно сега е моментът да погледнем голямата картина. Новата "Армия" няма да бъде запомнена с регистрационните пунктове. Няма да бъде запомнена с форумни и фейсбук спорове. Няма да бъде запомнена с предположенията за цените на билетите.

Ще бъде запомнена с първия мач.

Ще бъде запомнена с първото "Само ЦСКА", което ще разтресе трибуните.

Ще бъде запомнена с онзи момент, в който десетки хиляди армейци ще погледнат около себе си и ще осъзнаят, че след толкова години чакане най-после са си у дома.

И може би дотогава е добре поне за малко да оставим Бай Мрънкал да си почине.