Източник на снимката: Официален сайт на ЦСКА6 години без Борис Гаганелов
Вечна му памет
- 05/06/2026
Днес се навършват шест години от кончината на една от емблематичните фигури в историята на ЦСКА и българския футбол - Борис Гаганелов-Макето.
Роден на 7 октомври 1941 година в Петрич, той прави първите си стъпки в спорта с борба, волейбол и лека атлетика, преди да се насочи към футбола. Още като тийнейджър влиза в мъжкия състав на Беласица, а по време на военната си служба за кратко играе за Пирин Благоевград.
През 1960 година облича екипа на ЦДНА и остава верен на армейския клуб до края на състезателната си кариера през 1974 година. За този период се превръща в една от легендите на ЦСКА, печелейки седем шампионски титли и шест пъти Купата на Съветската армия, която тогава има статут на национална купа.
С червената фланелка Гаганелов записва 423 мача във всички турнири, от които 350 в "А" група и 37 в европейските клубни надпревари. Той е сред основните фигури в отбора на ЦСКА, достигнал до полуфиналите на Купата на европейските шампиони през 1967 година.
Оставя ярка следа и в националния отбор на България. Записва 51 мача за представителния тим, като в 29 от тях извежда съотборниците си с капитанската лента. Участва на световните първенства в Англия през 1966 година и в Мексико през 1970 година.
След края на активната си кариера се посвещава на треньорската професия. Работи в Шумен, Армеец София, Бяла, Свищов и Червен бряг, както и в Тунис и Либия. Между 1980 и 1982 година е помощник-треньор на националния отбор на България, а впоследствие е част и от треньорския щаб на ЦСКА. През сезон 1993/94 застава начело на армейците като старши треньор.
Любопитна подробност е, че с Треньор №1 на България на XX век Димитър Пенев, напуснал ни в началото на тази година, са баджанаци - женени са за близначки.
Борис Гаганелов напуска този свят на 5 юни 2020 година на 78-годишна възраст, но остава завинаги сред големите имена в историята на българския футбол и ЦСКА.
Роден на 7 октомври 1941 година в Петрич, той прави първите си стъпки в спорта с борба, волейбол и лека атлетика, преди да се насочи към футбола. Още като тийнейджър влиза в мъжкия състав на Беласица, а по време на военната си служба за кратко играе за Пирин Благоевград.
През 1960 година облича екипа на ЦДНА и остава верен на армейския клуб до края на състезателната си кариера през 1974 година. За този период се превръща в една от легендите на ЦСКА, печелейки седем шампионски титли и шест пъти Купата на Съветската армия, която тогава има статут на национална купа.
С червената фланелка Гаганелов записва 423 мача във всички турнири, от които 350 в "А" група и 37 в европейските клубни надпревари. Той е сред основните фигури в отбора на ЦСКА, достигнал до полуфиналите на Купата на европейските шампиони през 1967 година.
Оставя ярка следа и в националния отбор на България. Записва 51 мача за представителния тим, като в 29 от тях извежда съотборниците си с капитанската лента. Участва на световните първенства в Англия през 1966 година и в Мексико през 1970 година.
След края на активната си кариера се посвещава на треньорската професия. Работи в Шумен, Армеец София, Бяла, Свищов и Червен бряг, както и в Тунис и Либия. Между 1980 и 1982 година е помощник-треньор на националния отбор на България, а впоследствие е част и от треньорския щаб на ЦСКА. През сезон 1993/94 застава начело на армейците като старши треньор.
Любопитна подробност е, че с Треньор №1 на България на XX век Димитър Пенев, напуснал ни в началото на тази година, са баджанаци - женени са за близначки.
Борис Гаганелов напуска този свят на 5 юни 2020 година на 78-годишна възраст, но остава завинаги сред големите имена в историята на българския футбол и ЦСКА.
