Източник на снимката: startphoto.bgМазир Сула - ключът към трите купи
Плеймейкърът с главно "П" за Левски
- 27/01/2026
Пролетта поставя Левски в ситуация, в която дребните детайли започват да решават големите цели. В този контекст Мазир Сула се превръща във фигура, от чието представяне зависи цялостният баланс на отбора. Ако „сините“ реално се надяват да стигнат до трофей, било то един или повече, влиянието на френско-алжирския плеймейкър върху играта ще бъде определящо, по причини които са изцяло футболни, а не продиктувани от очаквания или клишета.
Първият реален тест идва във вторник срещу Лудогорец във финала за Суперкупата на България. Това е мач, който изисква контрол, ясна мисъл и способност да се диктува темпото в моменти на напрежение. Именно там ролята на Сула излиза на преден план.
Мазир е класическият плеймейкър в този състав. Играчът, който свързва линиите и дава смисъл на притежанието. Статистиката го подкрепя. В първенството той има 17 участия от 18 възможни мача, като започва в титулярния състав в две трети от тях. Пет асистенции и два гола не изглеждат впечатляващо сами по себе си, но участието му в близо една пета от головете на отбора говори достатъчно ясно за влиянието му върху атакуващата фаза.
Визията за игра е най-силният му инструмент. Сула разпределя, сменя ритъма и намира вертикални решения, които отварят пространства за централния нападател. В този контекст връзката му с Акрам Бурас е от ключово значение. Двамата дават стабилност в средата и позволяват на Левски да бъде по-сигурен в двете фази, без играта да се разпада при загуба на топката.
Приносът му не се изчерпва с притежанието. Сула е важен елемент от пресата, която Хулио Веласкес все по-ясно налага. По време на зимната подготовка този модел се видя отчетливо. Заедно с Мустафа Сангаре, той често е първият играч, който затваря опции и принуждава съперника към грешка дълбоко в собствената половина.
Техническите му качества дават допълнителни опции при статични положения, а спокойствието с топка в крака внася увереност в целия отбор. Левски отдавна не е разполагал с плеймейкър, който толкова естествено да поеме тази роля. Паралелът с Дарко Тасевски не идва от носталгия, а от сходния профил и влияние върху играта.
Голямото предизвикателство остава физическото му състояние. Травмите са фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Ако Сула успее да се запази здрав, Левски реално може да преследва целите си за титла, Купа на България и Суперкупа. Силен и постоянен сезон би отворил и друга врата. Пътят към сериозен летен трансфер изглежда напълно възможен.
В крайна сметка въпросът не е дали Сула ще блесне с единичен момент, а дали ще бъде постоянният източник на ред и идеи в играта. Големите победи се постигат от футболисти, които виждат играта една секунда по-рано от останалите. Ако Мазир Сула успее да отключи тази магия в решаващите мачове, Левски ще разполага и с трите ключа – контрол, ритъм и вярната последна топка. Оттам нататък трофеите вече няма да изглеждат като далечна мечта.
Първият реален тест идва във вторник срещу Лудогорец във финала за Суперкупата на България. Това е мач, който изисква контрол, ясна мисъл и способност да се диктува темпото в моменти на напрежение. Именно там ролята на Сула излиза на преден план.
Мазир е класическият плеймейкър в този състав. Играчът, който свързва линиите и дава смисъл на притежанието. Статистиката го подкрепя. В първенството той има 17 участия от 18 възможни мача, като започва в титулярния състав в две трети от тях. Пет асистенции и два гола не изглеждат впечатляващо сами по себе си, но участието му в близо една пета от головете на отбора говори достатъчно ясно за влиянието му върху атакуващата фаза.Визията за игра е най-силният му инструмент. Сула разпределя, сменя ритъма и намира вертикални решения, които отварят пространства за централния нападател. В този контекст връзката му с Акрам Бурас е от ключово значение. Двамата дават стабилност в средата и позволяват на Левски да бъде по-сигурен в двете фази, без играта да се разпада при загуба на топката.
Приносът му не се изчерпва с притежанието. Сула е важен елемент от пресата, която Хулио Веласкес все по-ясно налага. По време на зимната подготовка този модел се видя отчетливо. Заедно с Мустафа Сангаре, той често е първият играч, който затваря опции и принуждава съперника към грешка дълбоко в собствената половина.
Техническите му качества дават допълнителни опции при статични положения, а спокойствието с топка в крака внася увереност в целия отбор. Левски отдавна не е разполагал с плеймейкър, който толкова естествено да поеме тази роля. Паралелът с Дарко Тасевски не идва от носталгия, а от сходния профил и влияние върху играта.Голямото предизвикателство остава физическото му състояние. Травмите са фактор, който не може да бъде пренебрегнат. Ако Сула успее да се запази здрав, Левски реално може да преследва целите си за титла, Купа на България и Суперкупа. Силен и постоянен сезон би отворил и друга врата. Пътят към сериозен летен трансфер изглежда напълно възможен.
В крайна сметка въпросът не е дали Сула ще блесне с единичен момент, а дали ще бъде постоянният източник на ред и идеи в играта. Големите победи се постигат от футболисти, които виждат играта една секунда по-рано от останалите. Ако Мазир Сула успее да отключи тази магия в решаващите мачове, Левски ще разполага и с трите ключа – контрол, ритъм и вярната последна топка. Оттам нататък трофеите вече няма да изглеждат като далечна мечта.






