🤍💚❤️ Колко сълзи изплака, България?

Гледаш и онемяваш. Плачеш и не вярваш. Това наистина ли е реалност?

Хиляди, изпълнили София, с български знамена, посрещат своите герои.

Герои - истински, достойни, великани! Такива, каквито майка България отдавна не е имала.

Те не се появиха от шум и светлини. Те преследваха тихо мечтите си - в студени зали, със скъсани мрежи, далеч от медийния блясък и позата. Скромни и истински мъже. Такива, каквито всяка майка би искала да бъдат децата ѝ.

Няма показност. Няма кич.

Няма тела, нашарени с татуировки, няма „модерни“ прически, няма фалшиви образи за социалните мрежи.

Има цели, мечти, работа и сила.

Има уважение към играта, към родината, към хората, които вярват.

Днес Мони Николов каза нещо, което прониза сърцата на всички:

„Готови сме да умрем на игрището за България.“

Това е поколение, което опровергава твърдението, че все търси „лесното“.

Те не търсят лесни пътища, не искат слава без труд, не живеят за лайкове.

Те знаят, че върховете се покоряват с пот, с болка и с огромна любов към страната.

Затова днес България плаче от гордост, а площадът кънти от „Българи юнаци“.

Това са нашите истински национали.

Скромни. Чисти. Величествени.

Момчета, които върнаха смисъла на думата герои.

Защото, казват, най-много сълзи са пролети от сбъднати мечти.

А тази вечер… колко сълзи изплака, България?