Хаосът, съдиите и един... Херо

Завръщането на Димитър Димитров в българския футбол винаги е събитие, което предизвиква шум далеч отвъд конкретния клуб, в който работи.

И новият му престой не прави изключение. Само един мач срещу ЦСКА беше достатъчен, за да върне познатия репертоар от обвинения, съмнения и откровено подмятане към съдийството – тема, която традиционно следва Херо на всяка негова спирка.

След поражението на Ботев (Пд) той говори за пропуснати положения и физически спад, но много по-дълго се спря върху „чистата ситуация“ на Неделев, „абсолютната дузпа“ срещу Маскоте и ролята на ВАР, като дори посочи конкретни зависимости, които според него изкривяват феърплея. Това е територия, която Димитров познава до болка, и която от години е неизменна част от неговия образ.

Не е тайна, че кариерата му винаги се е движела по ръба между успехите и скандалите. Същият този треньор, който изгради легендарния Нефтохимик от края на 90-те, превърна Литекс в шампион още през 1998 г. и изведе националния отбор до реми на „Уембли“, бе и човекът, който редовно влиза в конфликти с рефери, ръководители и дори собствениците на клубовете, в които работи. Историите са толкова много, че вече принадлежат към фолклора: от нахлуването на терена в Разград, след което полицаи го изведоха от стадиона, до онзи скандален шут от Томас Лафчис в мач Левски – Литекс, който не му попречи години по-късно да поеме „сините“ и да спечели дубъл с тях.

Димитров никога не е бил удобен за управление, а пътищата му с ръководствата на клубове често са се разминавали със силен трясък.

В Левски той се отметна в последния момент от вече постигната договорка и влезе в открит конфликт със спортния директор Георги Иванов. В Спартак (Варна) говореше за „двама човека“, които бойкотират работата му зад гърба на президента и настройват феновете срещу него. В Берое също не мълча – напротив, публикува официална позиция срещу Съдийската комисия, в която твърди, че съдии се назначават по желание на няколко влиятелни клуба, а останалите живеят на принципа „който оцелее“.

Това е Херо – човек, чиито качества никой не оспорва, но и фигура, около която винаги се раждат съмнения, напрежение и шум. В момента, в който се появи отново в родния футбол, сякаш се задейства стар механизъм: мач, спорна ситуация, позиция пред медиите и серия от разкази за зависимости, подмолни игри и натрупани в годините „странни съвпадения“.

И ако някой си е мислел, че годините ще го направят по-умерен, първите дни от престоя му напомниха обратното: Димитър Димитров остава същият – прям, шумен, конфликтен, но винаги интересен. В една лига, която често страда от липса на характери, Херо отново запълва празнината по свой, напълно разпознаваем начин.

А истинската интрига тепърва предстои, защото при него никога няма „спокойно начало“. И никога няма „тих край“.