Гриша Ганчев - човекът, който държи българския спорт високо

В българския спорт има трофеи, които се вдигат високо. Има медали, които блестят силно. Има аплодисменти, които чуваме в залите и стадионите.

Но има и други победи – тихи, дълбоки, незаписани в никаква статистика. Победи, които се случват зад кулисите, далеч от камерите, в съблекалните, в залите, в мечтите на деца и шампиони.

Победи, които често имат едно и също начало: човек, който е подал ръка.

Гриша Ганчев е именно такъв човек.

И когато различни спортове – борба, футбол, волейбол, конни дисциплини, самбо, джудо – изричат името му с благодарност, значи има история, която си струва да бъде разказана.

История за човек, който е направил много видимо добро и още повече невидимо.

История за опора, стабилност и сърце.

История за меценат, приятел и спасител на спорта.


БОРБА – коренът, основата, силата

Най-обичаният спорт от Гриша Ганчев – борбата. Там, където България печели олимпийски, световни и европейски титли. Там, където името ни тежи най-много. Там, където поколения шампиони говорят за неговата роля с респект, който не се купува, не се изисква, а се заслужава. И ако в борбата има неизброими герои, то зад кадър стои един човек, чиято заслуга е водеща, тиха и огромна.

В този спорт няма треньор, няма състезател и няма легенда, която да не е произнесла името на Гриша Ганчев с уважение. Защото когато борбата беше изправена пред трудни години, той не се обърна настрани.

Напротив – именно той подаде ръка.

Армен Назарян казва:
„Ганчев е човек, който обича спорта. Благодарение на него българската борба остана на световната карта.“

И още:
„Той не просто помага – той създава бъдеще. Такива хора са рядкост.“

Семен Новиков:
„Дължа кариерата си на Гришата. Повярва в мен, когато не бях никой.“

Иво Ангелов:
„Той е човек, който държи думата си. Направи условия за борба, каквито България не е имала.“

Александър Томов:
„Ганчев е благодетел. Борбата живее благодарение на него.“

Всеки шампион добавя свой глас, а всички гласове казват едно и също:„Той е гръбнакът на нашия спорт.“




ЛИТЕКС – професионализъм, дом, семейство

Литекс беше проект с визия. Проект с характер. Проект с човек, който знае какво прави.

Една от звездите на отбора тогава - Том казва:
„Литекс и Ганчев бяха моето семейство. Той ни даде шанс.“

Шоко:
„Винаги коректен. Никога не ни подвеждаше. Това за нас беше всичко.“

Нелсън:
„Той вярваше в нас повече, отколкото ние в себе си.“

Милан Борян:
„В Ловеч срещнах хора, които ми дадоха бъдещето. Благодарен съм на Ганчев.“

Ивайло Петев:
„Г-н Ганчев изгради модел, който беше европейски. В клуба се работеше по учебник.“

Златомир Загорчич:
„Коректен, прям, уважителен — с него винаги знаеш, че си на сигурно място.“

Литекс не беше само клуб. Беше машина за характер, дисциплина и успех – и тя имаше един инженер.




ЦСКА – въздигането от пепелта

След Литекс дойде най-тежката мисия: да се изправи ЦСКА, когато клубът беше на колене.

Димитър Пенев:
„Ганчев спаси ЦСКА. Това не се забравя.“

Стойчо Младенов:
„Стабилен човек. Държи на думата си. С него винаги се работи спокойно.“

Христо Янев:
„Той върна ЦСКА на картата, върна духа.“

Кирил Десподов:
„Ганчев е човек, който обича клуба. Направи всичко за да вървим напред.“

Валентин Антов:
„Благодаря му за доверието. Без него много от нас нямаше да бъдем това, което сме.“

Иван Турицов:
„Г-н Ганчев винаги е бил зад отбора. Това ни дава сила.“

Стойчо Стоилов:
„Той създаде ред, структура и спокойствие. ЦСКА тръгна нагоре заради него.“

Това не беше просто подкрепа.

Това бе възкресение.




ВОЛЕЙБОЛ – помощ, когато е най-нужно
Гриша Ганчев показва огромното си сърце и в най-трудния момент за Левски във волейбола. Тогава той без да се замисли помага и спасява "сините" от фалит.

Владо Николов:
„Благодарение на Гриша Ганчев запазихме Левски. Той подаде ръка, когато нямахме кой да ни помогне.“

И още:
„Това е човек, който не се колебае да помага. Истински приятел на спорта.“

А когато хора като Владо говорят така, значи жестовете са били не просто важни, а жизненоважни.





Други спортове – един и същи глас

От самбо:
„Г-н Ганчев осигури бъдеще на стотици деца.“

От джудо:
„Той инвестира в хора, не в шум.“

От моторните спортове:
„Помощта му е честна, а това в днешно време е рядко.“

От конния спорт:
„Той направи условия, които са пример за България.“


Човекът, който прави добро там, където никой не гледа
Всички тези гласове – различни спортове, различни епохи, различни съдби – описват един и същ човек:

Човек, който строи, вместо да руши.

Който помага, вместо да се хвали.

Който възражда, вместо да се отказва.

Който инвестира в хора, а не в имидж.

Човек, който е направил много видими неща, но още повече невидими!