Какво ли вижда Вълка?

От тунела на „Хювефарма Арена“ Наско Сираков наблюдаваше случващото се по начин, който няма нищо общо с обикновеното гледане на футболен мач. Камерите на няколко пъти го уловиха неподвижен, съсредоточен, със същия хищнически поглед, който десетилетия наред левскарите помнят от времето му на терена. Лудогорец победи Левски с 1:0, но човек трудно можеше да повярва, че в този момент Сираков мисли само за резултата. По-скоро изглеждаше така, сякаш в главата му се върти по-голямата картина.

И ако се опитаме да погледнем през очите на Вълка, вероятно първото нещо, което се вижда, е един състав с реално качество. Не става дума за случайно събрана група футболисти. В този Левски има техника, има скорост по фланговете, индивидуалности, които могат да решат мач в рамките на секунди. Девет точки преднина на върха на Първа лига не се появяват по случайност. Те са резултат от последователност, характер и много спечелени битки през сезона.

И точно тук започва парадоксът.

Срещу големия конкурент този отбор изглежда различно. Не безсилен, не безидеен, а напрегнат. Сякаш в съзнанието на футболистите се появява невидима бариера, която пречи на естествения им футбол. В Разград това се усети отново. Левски не игра като тим, който води убедително в класирането. Играчите се движеха внимателно, действията бяха по-предпазливи, а решенията често идваха половин секунда по-късно от необходимото.

Историята може и да бъде милостива. Ако титлата пристигне след края на сезона, малцина ще се връщат към подробностите от този период. Шампионите остават в статистиката, съмненията се размиват във времето. Но настоящето няма тази привилегия.

Погледът на Сираков вероятно улавя и друго. В този отбор има глад за успех. Футболистите искат да печелят. Това личи в реакциите им, в начина, по който се хвърлят в единоборствата, в желанието да поправят грешка още в следващото действие.

Но понякога желанието се сблъсква с границата на възможностите. А друг път и с решенията, които идват от пейката.

Хулио Веласкес притежава футболна култура и ясни идеи за играта, но в мачовете с най-голямо напрежение се появява несигурност. Подреждането на състава, ролите на отделните фигури и най-вече реакциите по време на срещата понякога изглеждат като колебание. А когато треньорът е разклатен, отборът неизбежно усеща това.

Сираков вероятно вижда и още един слой на ситуацията – този извън терена.

Феновете на Левски носят памет, която трудно се лекува. През годините те преживяха достатъчно разочарования, драматични обрати и болезнени резултати, за да не вярват сляпо дори на убедителна преднина. Девет точки изглеждат комфортно само на хартия. В съзнанието на левскарите те все още са крехки.

А програмата не обещава спокойствие. Два двубоя с Лудогорец, три дербита с ЦСКА, потенциални тежки срещи с ФК ЦСКА 1948. В подобен календар разликата може да се стопи много по-бързо, отколкото изглежда.

И тук неизбежно идва въпросът за ролята на човека, който стоеше в тунела.

Ситуацията на Сираков не е удобна. Ако Левски спечели титлата, това ще бъде един от най-силните моменти в неговото управление. Ако шансът бъде пропилян от подобна позиция, критиците няма да пропуснат да го припишат и на неговото име.

Истината обаче е, че през зимата той направи необходимото. Дойдоха нови попълнения, опита се да осигури спокойствие около отбора и остави треньора да работи без натиск. Това е модел на управление, който изглежда правилен.

Сираков обаче има и друга страна, която през годините неведнъж е излизала на преден план. Той е човек със силно самочувствие, убеден в собствената си преценка и често трудно приема чуждо мнение, дори когато идва от хора с опит около него. Тази увереност понякога е била двигател на важни решения, но в други моменти се е превръщала в риск. Във футбола прекалената сигурност в собствената правота може да се окаже капан, особено когато сезонът навлиза в най-напрегнатата си фаза. И точно тук за Сираков остава най-трудната задача – да намери баланса между инстинкта на лидер и готовността да чуе различна гледна точка.

Понякога обаче дистанцията между президент и треньор трябва да бъде по-малка. Не чрез вмешателство, а чрез опит. Сираков е човек, който е печелил шампионати и е водил съблекалнята в най-големите битки. Точно такъв глас може да бъде решаващ, когато напрежението започне да влияе на решенията.

Разговори със сигурност предстоят. И те ще бъдат с всички замесени в "синята" формация, защото титлите рядко се печелят само с тактика. Те се печелят със самочувствие, което се изгражда вътре в съблекалнята.

А когато Вълкът стоеше в тунела в Разград и наблюдаваше играта, вероятно мислеше за нещо съвсем просто.

В природата хищникът не се съмнява, когато плячката е пред него. Той тръгва напред, защото ако се поколебае, гладът остава.